Entries in the '' Category

Навътре в групата – по-близо до Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок №4

Когато достигаме света на Безкрайността, огромното зло и огромното добро се съединяват за нас в едно. Всичко, което може да възникне в нас, във всички нас взети заедно, ние пренасяме от усещане на злото в усещането на доброто, защото не се опитваме да работим с това егоистически.

По принцип става дума за психологическа методика. Нищо друго няма в нея. Но ако в обичайната психология работим с човека и се опитваме да го научим на някои методи, позволяващи му да облекчи своя живот, то тук имаме работа със светлината, която ни поправя. Аз не мога сам себе си да поправя, да се издигна до Първото съкращаване, а след това по-високо от Първото съкращаване да поставя екран на егоизма си, който се обръща нагоре – в отдаване, в свойство подобно на Твореца. Не правя това сам – привличам висшата светлина и тя го прави. Тук се крие разликата между традиционната психология и нашата висша психология: ние преправяме цялата природа.

Обикновената психология работи вътре в нашата природа, а ние работим над нея, тоест преправяме своите изконни, природни, егоистически качества на обратни. В това се състои целият принцип.

От тук трябва да е ясна цялата сила на групата, без която това е невъзможно да се направи. Няма как да определя какво е това светлина, какво е това движение към Твореца, какво е това проява на Неговите свойства. Само групата ми показва това. Ако се съединявам с нея, това означава, че съм близо до Твореца; ако се отделям от нея, означава, че се отдалечавам от Него. Опитвам ли се да подтисна всевъзможните качества в мен – означава, че съм близко до Него. Плавам ли по течението на онези мисли, които възникват в мен – означава, че се отдалечавам от Него. Ако човек е вътре в себе си, означава, че е далече от Твореца. Ако е вътре в групата (без значение каква е групата), тогава той е близко до Твореца.

За това ни е дадена групата, за това се е случило разбиването – за да започнем да се събираме от отломките и по такъв начин, дори намирайки се в нашия свят, откъснати от Висшите светове, бихме опредилили какво се отнася към духовните свойства, а какво не.

По такъв начин, вече на нивото на нашия свят, т.е. в текущите желания и намерения, аз мога да се занимавам със своето поправяне.

От 4- я европейски конгрес, 24.03.2012

[73869]

Игра на „колички“

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес Урок №3

Въпрос: На семинара един другар каза: „Когато бях макък, си играех с колички и за мен те не бяха игра, а реалност“. Какво ни пречи да разкрием днес, сега, че всичко, което правим – това не е игра, а е ралност?

Отговор: Ако действително играехме, щяхме да сме разкрили вече Твореца.

Цялата игра е в групата. До този ден ние не сме били така, както трябва. Ние вършехме предварителна работа. Времето не е преминало напразно. Чакахме и общото състояние и общата атмосфера в света и нашето вътрешно съзряване. Постепенно стигнахме до това, наистина да започнем да го изпълняваме вътре в групата. И такива групи ще се размножават по целия свят.

Няма друг начин за осъществяване освен в малка група от десет човека. И, ако тя е голяма –е необходимо да се раздели на по десет човека и след това да се смесят, без значение как. Няма значение с кого сте седнали, защото вие излагате навън точката в сърцето си и не ви интересува кой седи до вас. Вие не обръщате внимание на животинската същност на другаря си. Може и да не го обичате заради някакви негови природни дадености – тогава е още по-добре. Затова пък ще ви бъде по-лесно да намерите контакт с неговата точка в сърцето, а не с неговата земна част.

Така трябва да работим, това се нарича „игра на колички“.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73945]