Въпрос: През детството родителите ни учиха да се отнасяме добре един към друг. И днес ни е нужно такова обкръжение, което да продължи тази мисъл. Но вие говорите също, че трябва да се отнасяме добре към природата като цяло. Какво означава това?

Отговор: Нима не трябва да защитаваме неживата, растителната и животинска природа? Нима не трябва да я обичаме? Любовта към природата означава, че аз живея в нея не, за да я използвам до максимум. “Хайде да изкореним гората, да пресушим морето, да постъпваме както на нас ни е изгодно…” Не, към всичко трябва да се отнасяме балансирано.

Еколозите търпят крах, а ние ще постигнем успех – защото казваме: “Природата се намира в равновесие. Така че, хайде първо да проверим върху себе си какво означава това. Нека да почувстваме помежду си какво е това да бъдем балансирани, да защитаваме природата и да взимаме от нея само това, което е необходимо за нашето съществуване”. По подобен, естествен начин постъпват и животните.

Това е част от интегралното образование, благодарение на което хората, разбира се, ще се отнасят правилно, в това число, и към екологията, и към обкръжаващата природа. Невъзможно е да учиш хората само на добри взаимоотношения между тях – трябва също да се обучават на добро, правилно отношение към природата, към самото понятие “природа”.

Защото се намираме в развитие и някой ни движи, подтиква ни. Откъде идва това? Що за сили ни развиват? Къде е заложено моето утре? Дори да не съм запознат с него, но има хора, които го разкриват, усещат го. Виждаме пред себе си поетапен, причинно-следствен процес, виждаме, че природата последователно се развива и всеки детайл в нея зависи от другите. В своето време Айнщайн много е искал да се добере до общата, универсална формула на природата – така че, на науката тези положения са известни, тя знае за взаимното влияние на всички части на природата една от друга.

И ние не сме изключение. И затова, ако се учим на обединение, то това единство включва и природата като цяло, заедно с нейния всеобхватен закон, който развива нас и всичко останало. Развива се не само човешкото общество, но и растителната, а също и животинската природа – само че доста по-бавно. Цялата Вселена се намира в развитие. Накъде е устремено? Не знаем, но фактът си остава факт: Вселената се разширява, претърпява различни процеси и всички те не са случайни, дори за нас да са непонятни. В степента на своя напредък се убеждаваме, че тук се крие голяма закономерност.

В крайна сметка виждаме, че всички закони, очевидно, са сплетени в едно, макар и от нас да се изплъзва връзката между биологията, зоологията, ботаниката, минералологията, човека, звездите и т.н. Не можем да разгледаме свързващите нишки, но, по същността си, всичко това е единна Природа и тя не се дели на отделни сегменти. И затова нашият подход към нея трябва да бъде холистичен, цялостен. Освен това, и самите ние сме също неотделна част. Това ни диктува самият живот – факти от изследване, а не от нечии мисли.

Съществуват две направления:

• може да се сформира добро отношение към човешкото общество – и тогава, заради сегашното благоденствие, да се оправдае разоряването на Земното кълбо;
• може, обратното, да се даде приоритет на опазването на околната среда и да се пренебрегнат хората.

Но всъщност: “Не, подходът трябва да бъде цялостен, “кръгъл”, единен. От нас се изисква единно отношение към всичко. Защото човекът е част от природата и затова еднакво трябва да се отнася и към обществото, и към семейството, и към природата като цяло. Трябва да достигнем равновесие между всички части. Именно равновесието е свойствено за природата и с това съблюдаваме нейния универсален закон”.

Така са уравновесени във взаимното си движение и влияние планетите, звездите и галактиките. Така че, всяко вмешателство в земната природа се отразява на различни нейни части. Ето и ние трябва да разберем своето място в системата и да изградим съответстващо отношение.

От 11-та беседа за нов живот, 09.01.2012

[75200]

Filed under: Възпитание | Add Comment →