Времето, движението, пространството не съществуват. Така само в своето съзнание наричаме възприятието си за едни параметри: години, време, а за други: движение, пространство. Съгласно това си представяме някаква картина.

Но няма никакви милиарди години извън теб. Ако попиташ: вчера ли беше или не, то отначало трябва да изясниш, какво означава “вчера” или стотици години назад? Какво означава “беше”? Сега чувствам такива състояния, които наричам “вчера”, “преди вчера”, “утре”. Ако се отдели тази точка: “усещащият аз” – то нищо няма да остане.

Говорим само за това, как да излезем от тази илюзия. Съвършено сме се объркали и няма защо да обсъждаме това, което става тук – трябва само да търсим как да се издигнем над тези материални усещания и разбиране, и тогава ще усетим и разберем истината, и ще можем да съдим за своето състояние. Докато се намираме вътре в него, нищо не можем да разсъдим – това е съвършено безполезно.

Изхождаме от тази реалност, защото, намирайки се в нея, трябва да се поправим. Когато се обръщам към теб, всъщност поправям себе си. В мен съществува някакъв твой образ, който ми се струва отделен от мен и дори против мен. Но в действителност, това е моя неразривна част и аз трябва да я поправя. Виждам всички свои части сякаш са външни – това се нарича разбиване. А когато започна да се поправям, те всички се съединяват.

И още на най-първото стъпало получавам правилната представа за това, какво е време, движение и пространство, защото в мен се появява висшето измерение. И аз в някаква степен започвам да усещам какво означават духовните свойства, какво са трите пространствени координати и времето. Разбирам, че времето – това е верига от причини и следствия, между които няма никакъв промеждутък, възникващ само от механичните действия.

Разбирането за духовното се състои в това, че сами създаваме времето и определяме неговата скорост със своето поправяне. Не измерваме времето по въртенето на някакви материални планети една около друга: дни, месеци, години. Нима въртенето на едно космическо тяло около друго определя за мен понятието време, съгласно което аз живея? Трябва да живея, съгласявайки се с някакви каменни блокове, преместващи се един спрямо друг?

В духовния свят няма време, а всяко действие произтича непосредствено едно след друго. Извършил си действие – произвел си импулс, следващо действие – още един импулс, между които няма никакъв промеждутък. Не взимаме в разчет как през това време се въртят Земята, Луната, Слънцето.

Целият проблем е в това, че засега не чувстваме духовното време. Но в мига, когато влезеш в духовния свят, издигайки се даже на първото духовно стъпало, започваш да си представяш света в нови категории. И това няма да бъде илюзия, а реално усещане.

Така явно, както сега усещаш около себе си този свят в своето вътрешно възприятие, в теб ще се появи още една допълнителна картина, от която ще изведеш нови определения. Но до края на поправянето ще останеш с двете измерения: с пространството на този свят и с още едно измерение – духовния свят. Защото всеки път от това, че не напълно си се поправил, в теб ще остава някаква част от най-ниското стъпало – този свят. В него ще разкриваш, ще извличаш от този Египет все нови и нови свойства и ще ги поправяш.

От урока по книгата на Ари “Врата към намерението”, 11.04.2012

[75190]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →