От урока на Рабаш: “Човек трябва да се учи, въз основа на това, което вярата му налага. А не защото другите го наричат праведник и му дават с това сила, вдъхновявайки го за работа. Тъй като тогава се оказва, че тази сила се основава на гордост и чест, а не на вяра – т.е. вместо на светостта, на егоизма.“

Следователно, трябва да бъдем много предпазливи към външното одобрение. Напротив, ако обкръжението пренебрегва човека – това е просто подарък свише. Това му дава възможност да продължи да работи заради отдаването.

А ако го почитат, с това му дават енергия да работи егоистично, заради уважението. И колкото и да му обясняваш, нищо няма да помогне – така работи нашето тяло, нашия егоизъм.

Не е лесно да се отделиш от наградата и наказанието на обкръжаващото общество и да работиш само в една линия, насочен право към целта на творението. Но без това, всички наши усилия ще отидат в полза на нечистите сили, в полза на фараона, нашия егоизъм.

Според тази характеристика е много ясно къде се намира човек: как той се впечатлява от доброто или лошото отношение на външния свят, от това, как говорят за него. Или той не обръща внимание на това и продължава да върви по своя път, а всяка критика приема като помощ свише. И колкото повече го нападат от всички страни, толкова повече му помагат.

От подготовката към урока, 20.04.2012

[75854]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →