Въпрос: В каква форма трябва да се работи, така че това да е над моя егоизъм?

Отговор: Засега ни е трудно да си го представим, защото дори стремежът към отдаване при нас е егоистичен. Но това също е добре и се нарича ”ло лишма”.

Ако отдавам, за да спечеля още повече, то това се нарича особено развит егоизъм в нашия свят.

Недоразвитият егоист просто взема за себе си, като крадец, заплашващ те с пистолет и заграбващ всичко за себе си – така действа най-простото наивно его.

Ако те ограбва банката така, сякаш ти помага, давайки ти заем, а след това виждаш, че на твоя гръб те добре печелят, то това вече е много по-голям и развит егоизъм. Затова в историята на човечеството отначало е имало много войни, грабежи, хората са били принудени да се крият зад градските стени.

Но след това започнали да поумняват, да се лъжат едни други, да крадат на законни основания. Човек вече прави разчет и вижда, че няма смисъл да се прилага оръжие и да се пролива море от кръв, щом може всичко да бъде направено иначе, да се сключи сделка, която да му донесе още по-голяма печалба. Но всички тези разчети за сега се случват в това същото желание за наслаждение.

Когато достигам до желанието да отдавам, моите действия се наричат “ло лишма”,  защото независимо че ги извършвам егоистически, аз се опитвам да действам не заради себе си. Просто нямам избор, тъй като се намирам в изгнание, под робството на моя егоизъм и затова съм принуден да го слушам и да мисля за себе си.

Понякога се стремя толкова силно да отдавам, да се обединя с останалите, а след това виждам, че всичко съм правил заради себе си, а ако нямах свой интерес – нищо не бих направил, не бих могъл дори да си помисля за това. Но аз вече не се съгласявам с това и се старая да направя някакво алтруистично действие, затова то се нарича ”ло лишма”. Това е сто процентова духовна работа, тъй като човек не вижда, че се намира в изгнание, под властта на своето его.

Той действа така, защото няма друг избор и е задължен да премине през този процес, като достигне достатъчно голяма скорост, за да получи пълно желание, съвършена нужда от отдаване. Затова трябва да действаме още докато сме в състоянието ”ло лишма”, желаейки да проявим всички състояния, цялата тази ситуация, в която се реализира истинското отдаване (лишма), и да се постараем физически, душевно, вътрешно, с цялото си сърце, да участваме в това действие, заставяйки себе си да се включим в него.

Нека поне в някаква степен да ми се отдаде да мисля за отдаването, а всичко останало да бъде егоистично, но все пак съм опитал. И затова се нарича духовна работа, дори знаейки, че действам заради самия себе си, но поне във външните действия прилагам цялото си старание да действам заради отдаването. Затова то се нарича ”ло лишма” – духовна работа, а не просто лъжлив алтруизъм, както това се случва в нашия свят.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75386]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →