Наблюдавайки този свят, не разбираме неговата връзка с висшия свят – т.е. връзката между състоянието, в което се чувстваме сега, и истинското, където сме в сливане и съединение с висшата сила. Всичко зависи от правилното определение, т.е. от нашата интерпретация на това, което се случва в сърцето и разума, от разбирането на тази реалност, в която съществуваме.

Ако си представяме реалността правилно и се опитваме през цялото време да развиваме тази истинска картина и да я разширяваме, да я изграждаме все повече и педантично да я поправяме според нивото на разбирането ни, то нашата работа ще стане по-стабилна, ще ни позволи да вървим и напредваме постоянно в една посока.

Тази работа включва много компоненти, от които в крайна сметка се формира едно състояние. Но за нас сега те изглеждат несвързани едно с друго, далечни. Как мога да видя връзката между възприемането на реалността и любовта към ближния? Как да съчетая обучението си, изучаването на висшите науки – с групата? Как да свържа поправянето на този свят с подема си по духовните степени?

На човек му изглежда, че това не е едно и също. Той смята, че дори и да съществува връзка между тези неща – то тя не е пряка. Следователно, цялата ни работа е да формираме в себе си правилната картина.

Първо трябва да разкрием всички недостатъци на сегашното си възпримане на реалността и да разберем какви са неговите грешки, с какво то се различава и противоречи на  истинската картина – и през цялото време да се опитваме да го поправим. Така човек ще може да види, че в него могат едновременно да съществуват две представи: истинската картина на реалността и усещането за този свят.

Ясно е, че тук има известна двойственост и двойно виждане, но човек постепенно свиква с това. Това го кара да се промени, да се усъвършенства, така че тези две картини постепенно да се сближат и да се изравнят, сякаш в рамките на погледа или при изместване на фокуса, се превръщат в една картина.

В тази форма трябва да се работи. И не само защото не сме в състояние да си представим духовния свят, състоящ се изцяло от сили. Самите ние също не сме материални тела, а сила или свойство, желание и разум, качествени понятия, същности.

Най-малкото, трябва да се опитаме да си представим това като силово поле, вълни, силови вектори, насочени в различни посоки. Макар и да е неточна представа, защото духовният свят се състои само от качествени същности, а не от физически сили, които ние си представяме. Но това вече ще бъде прогресивна форма на възприятие.

От урока по писмо Баал а-Сулам, 26.04.2012

[76410]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →