Зародишът отменя себе си – в това е неговата роля. Всичко, каквото и да правят с него – той приема с благодарност и винаги възприема висшия като добър и носещ благо.

Моята работа е само в това, да отменя себе си, каквото и да става: каквито и да са изменения в света от край до край. А аз, без да обръщам внимание на каквото и да било, се удържам в състояние на отдаване, ”хафец хесед”. Това означава, че се намирам във висшето, отменям своята личност, самостоятелност и не преча на Висшия да ми въздейства – нека прави с мен, каквото иска. С една дума като новородено в ръцете на майка си, което не мисли за нищо.

Ако те вземат на ръце – ти как би се чувствал? Представи си, че десет човека те подхващат и вдигат във въздуха. И независимо, че имат сили да те повдигнат, но ти целият ще се тресеш в напрежение, от това, че си се озовал върху нечии ръце. Ще се страхуваш да не паднеш, и дали те държат здраво.

Новороденото няма такива съмнения. Вие сте виждали как то спокойно спи на майчините ръце – такова е свойство на самоотмяна относно висшия. При новороденото това се случва по естествен начин. Но за сметка на такива сили, зародишът расте в майчините води. Тоест намирайки се в АХА”П на висшето, то се отменя пред него, каквото и да се случи – за добро или за зло, няма значение в какво състояние. То само повече увеличава своята преданост. Това се нарича нулево ниво на желанието (авиют шореш) и това не е проста работа, а напротив, трудна. С това ти изграждаш своята първа форма. Каквато и светлина да идва, ти само отменяш себе си, каквото и да усещаш: страдание или наслада, недостатък или напълване – и така формираш себе си, ставаш подобен на Твореца в своята първа форма, която се нарича зародиш.

Зародишът се намира във водите на майката и се оформя в духовен парцуф: 10 сфирот, напълнени със светлината Нефеш. А когато напълно завършва своята самоотмяна и повече няма какво да прави на това стъпало, с нулево ниво на желанието, то тогава трябва да напредва – и това се нарича раждане.

Разликата между тези състояние на организма е голяма, защото раждайки се, той започва да работи с получаващите желания. Той се чувства отделен от висшето. Раждането е най-значителната промяна от всички, случващи се по нашия път.

Зародишът – е всеки от нас, отменящ себе си относно останалите, които стават за него майчиното лоно. А нашият общ зародиш – е свързващото ни поле, което искаме да създадем между нас. Ако се съединяваме всички заедно, то майчини води стават за нас общото разкриване на висшите сили, вътре в които ние пребиваваме.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 29.03.2012

[74085]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →