Поправяне няма да има, докато човек не разбере, че трябва да се изкачи на следващото стъпало. Той винаги трябва да си представя такова решение, сякаш не се намира в сегашното състояние, а в следващото, че е достигнал вече висшето стъпало, издигнал се е с помощта на светлината, възвръщаща го към Източника.

Обикновено искаме да поправим своето състояние спрямо мястото, на което се намираме в момента. И това ни спира, защото си мислим, че състоянието е дошло специално, за да го поправим.

И с това се объркваме сами, тъй като всички ситуации ни се дават, за да се издигаме над тях в следващото състояние. За сега няма какво да поправяме в текущия момент. Поправянето на състоянието се състои в това, че аз се издигам от него нагоре.

Това е много трудно да се разбере, защото в нашия свят няма такъв подход, но в духовното това работи така. Тъй като всички състояния ни се дават не за да ги поправя човек – а за да поправя себе си. А да поправиш себе си можеш само ако се издигнеш над което и да е състояние, което се нарича да вървиш винаги с вяра над знанието.

Всеки път, когато усещам в себе си някакво неправилно, не истинско разбиране или свойство, аз възприемам това като покана да се издигна над него. И по такъв начин виждам, че всичко което се случва с мен, идва единствено, за да ми покаже недостатъците. А тяхното изпълнение и поправяне се случват на следващото стъпало и не става никога в настоящото състояние.

Всички проблеми, които виждам относно себе си, този свят, другарите, Твореца, ми се струват не добри и несъвършени – това са маркерите на онези места, където трябва да се издигна над тях и да се прилепя към голямото отдаване. Така ще напредвам дотогава, докато не достигна съвършеното отдаване.

От урока от писмо на Баал а-Сулам, 18.04.2012

[75600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →