Въпрос: Защо на светлината съм нужен точно аз? Наистина ли съм толкова важен?

Отговор: Липсва ни желание, необходимост да разкрием най-висшия, съвършен, духовен свят. Не ти си нужен на светлината, а светлината е нужна на тебе, за да формира правилно желание в тебе. В крайна сметка, когато действително пожелаеш отдаването, тогава и ще го разкриеш.

Ние и сега живеем в океан от светлина, но нищо не чувстваме, защото не изпитваме необходимост, липса. Но ако привлека върху себе си предварителното действие на светлината, тя ще създаде в мен този недостатък – и аз накрая ще почувствам това, което ми липсва.

Един прост пример: в живота нямам нужда от нищо, аз съм в апатия. Но идва приятел и ме кани на разходка. Неохотно се съгласявам и по време на разходката минаваме покрай един ресторант. Аз помирисвам идващата от там миризма, поотпускам се леко – и ето в мен вече се пробужда леко чувство на глад. Тогава влизаме в ресторанта и по време на ядене, както се полага идва истинския апетит.

Така че, завесата трябва да отваряме постепенно. Като начало ние просто „чуваме“ светлината, викаме я отдалеко, а след това я пробваме на вкус – и така в нас се формира желание.

– Опитай – ще ти хареса, – казвам на детето.

– Не искам! Няма!

– Хапни заради мене.

Така светлината създава съсъд.

От урока по писмо на Рабаш, 16.04.2012

[75415]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →