Европейски конгрес. Урок №5

Каква е връзката между омразата към злото и спасението от злото? От една страна ние съвсем по човешки разбираме, че ако аз мразя нещо, аз се отдалечавам от него. Това ме храни, защитава, помага ми да се предпазя от злото. Но в духовното това не работи. Там, това трябва да предизвика Висшата светлина, за да ме поправи.

За да разберем това, има още едно указание, че светът е създаден само за две състояния: или състояние, усещане, осъзнаване на абсолютното зло, или състояние на абсолютното добро. Няма друг вариант. Това означава, че светът е създаден или за пълни грешници или за завършени праведници – едно от двете – трето не е дадено. Затова да си незавършен праведник е по-лошо от това, да си абсолютен грешник. Как е възможно това? Така е казано! Към какво ни насочва учителя?

Факт е – пишат те – че от страна на Твореца в света няма нищо, което да има двоен смисъл, т.е. малко добро, малко зло… От страна на Твореца е само абсолютната –пълно добро или пълно зло и пълно отдаване или пълно получаване.

И затова, ако човек иска да напредва към целта, той няма право да се съгласява с факта, че в него има малко от това и малко от другото! Това е най-лошото свойство, най-лошото състояние!

Лошо свойство, когато ние се съгласяваме с това. Лошо състояние, когато се намираме в него и уверяваме себе си, че няма нищо лошо: в мене има малко от това и малко от онова, не съм по-лош нито по-добър от другите – има и такива и онакива. Успокоявайки се с тези доводи няма да достигна до състоянието нито на абсолютен грешник, нито на абсолютен праведник. Ако не постигам тези състояния, значи се мотая някъде и нямам никакъв ориентир за напредък.

От страна на Твореца няма разлика между доброто и злото. От Негова гледна точка няма двоен смисъл: абсолютно всичко е добро.

В нашето състояние, в нашия свят, ако човек започне да възприема всичко като идващо от Твореца, то тогава вече той анализира отношението си към света. Ако всичко идва от Твореца, аз възприемам света или като произлизащ от доброто, вечното, съвършенния източник, или като свят, пълен със страдания, противоречия, безсмисленост. А ако е така, тогава аз не вярвам, не чувствам, не признавам, че светът в действителност е вечен, съвършен, добър, колкото Този, Който го е създал и напълва.

Защо се нуждаем от това? Ако ние предварително възприемаме света като съвършен, добър, вечен, изпълнен със светлина, тогава проблемът е в нас, в нашето разбиране на света, в нашето усещане. Ако го чувствам като абсолютно противоположен на това, което мога да си представя, значи оценям себе си, свойствата си, като противоположни, егоистични. Обаче, когато не виждам в света абсолютно нищо добро, нищо хубаво, значи съм грешник – не оправдавам Твореца, а Го обвинявам за това, което е създал и подкрепя, т.е. отричам съществуването на Висшата сила.

Човек трябва ясно да разбере какво е отношението му към света, от което следва, какъв е по отношение на Твореца.

От 5-я урок от Европейския конгрес, 25.03.201

[76117]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment →