Европейски конгрес Урок №3

Въпрос: На семинара един другар каза: „Когато бях макък, си играех с колички и за мен те не бяха игра, а реалност“. Какво ни пречи да разкрием днес, сега, че всичко, което правим – това не е игра, а е ралност?

Отговор: Ако действително играехме, щяхме да сме разкрили вече Твореца.

Цялата игра е в групата. До този ден ние не сме били така, както трябва. Ние вършехме предварителна работа. Времето не е преминало напразно. Чакахме и общото състояние и общата атмосфера в света и нашето вътрешно съзряване. Постепенно стигнахме до това, наистина да започнем да го изпълняваме вътре в групата. И такива групи ще се размножават по целия свят.

Няма друг начин за осъществяване освен в малка група от десет човека. И, ако тя е голяма –е необходимо да се раздели на по десет човека и след това да се смесят, без значение как. Няма значение с кого сте седнали, защото вие излагате навън точката в сърцето си и не ви интересува кой седи до вас. Вие не обръщате внимание на животинската същност на другаря си. Може и да не го обичате заради някакви негови природни дадености – тогава е още по-добре. Затова пък ще ви бъде по-лесно да намерите контакт с неговата точка в сърцето, а не с неговата земна част.

Така трябва да работим, това се нарича „игра на колички“.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →