Европейски конгрес. Семинар №1

Ние не можем да бъдем едновременно и в егоистични и в алтруистични намерения, желания, цели. Това са две противоположни свойства, които взаимно се изключват. Така че, ако превъзнасям отдаването, светлината, излизането от себе си, подема над себе си, и ако все още чувствам как другарите ми ме подкрепят, ако чувствам колко това ще ме защити, вдъхнови, напълни, ако чувствам от това радост, любов, напълване – в мен не остава никакво място да мисля за себе си, аз просто се разтварям в тяхната грижа и любов.

Така че, когато хората са в това състояние, те привличат върху себе си обкръжаващата светлина. Тя постепенно ги повдига и ги довежда до това състояние. И тогава в човека задължително отмира грижата за себе си. Той съществува на земно ниво в степента, в която просто трябва да поддържа своето съществуване – не повече от това. И това условие е най-удобното за тялото ни, за егоизма ни.

Тогава всички усилия на човека задължително се оформят и натрупват само в едно направление – към отдаване. И в него – в това намерение за отдаване, в светлината Хасадим, той започва вече да усеща разкритието на Твореца, напълване, топлина. Той открива напълно различни свойства, други възможности. Те се появяват изведнъж, от нищото. Преди това той просто не ги е усещал, но сега ги разкрива.

Трябва да се опитаме да съчетаваме усилията си, като деца, които играят заедно на една игра – не един срещу друг, а заедно, и да не забравяме, че именно съвместните ни впечатления, взаимното ни проникване, свързването ни един с друг, ни осигурява силата на подем.

От 1-я семинар на Европейския конгрес, 23.03.2012

[75712]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →