Днес, след дългата ни еволюция, в резултат от развитието на  предишните поколения, настъпва криза, предизвикана от липсата на изход за продължаване на съществуването ни. В ръцете си държим  разрушително оръжие, изчерпваме почти всички ресурси на Земята, вредим на природата, на екологията, на климата, разрушаваме себе си и човешкото общество. Дори пространството около Земята е запълнено с космически боклук, който създаваме.

А главното е, че не получаваме удоволствие от живота. В света се шири отчаяние и депресия, системата на образованието ни  е в упадък и т.н.

Tака се стига до решението, че нямаме друг избор освен да променим себе си.

Както когато родителите ни говореха: “Бъди добро момче, не бий другите, отстъпвай за да  имаш много приятели, движи се в добра компания, не ходи с лоши деца…”, така сега ние сами трябва да продължим да се възпитаваме.

Днес се формира ситуация, носеща заплаха за  нашия живот.

Единственото поправяне, което трябва да осъществим, е да дадем на себе си човешки облик. Казано иначе, над нивото “животински” живот на нашето тяло, което трябва да ни обезпечава всичко наобходимо в балансирана, рационална форма, трябва да формираме не дивак, а Човек. Цялата наша работа – лична и обща, социална, групова и световна – като цяло, се свежда до възпитание на себе си. Взаимната ненавист, взаимното отхвърляне, гордостта, завистта, честолюбието, властността, с които са пропити нашите взаимоотношения, трябва да преминат в посока на зачитане на чуждите интереси, поръчителство и любов.

Това не са красиви думи. Просто нямаме друг изход! Природата и еволюцията ни водят към такава ситуация, че ако не изградим добри отношения между нас, то няма да успеем да се поправим. През изминалия век развивахме международна търговия, международна култура, международен туризъм, различни видове международни връзки. Сега хората летят от страна в страна и получават от това удоволствие, но накрая все нещо не ни достига за интегриране на интересите ни.

Нали по-нататъшното развитие изисква обединение! Не е достатъчен общият пазар в Европа! Целият свят трябва да стане общ пазар. Виждаме, че към това ни води нашето его, като в същото време то и ни пречи за правилна взаимовръзка, добри отношения, участие, взаиморазбиране. Изглежда , че ние, в Европа, където страните и хората потъват в разпри, не сме способни на това. Близки, съседни държави, които зависят една от друга и вече са отменили границите, и са преминали на обща валута, също не могат да избегнат противоречията.

Какво им пречи да се развиват нататък? Така е с Америка, Русия, Китай,  Индия, Бразилия. А с Европа? Тя старее и слабее само заради това, че не може да се обедини в една голяма държава, дори егоистически не може да преодолее всеобщата слабост.  Големите различия в културата и възпитанието, както и още незабравенте исторически конфликти, пречат на  европейците  да се издигнат над всички тези окови.

В създадените  условия трябва да решим може ли  да се издигне мост над различията? Нали по същноство, методиката на поправянето на нашия егоизъм се състои в това, че оставяме всички разногласия в културата и възпитанието, в религията и дори в държавното устройство  и само трябва да поискаме да разтворим чадъра на любовта. Под неговата стряха всеки може да живее в своята култура, в своето възпитание, в своята религия и т.н., и едновременно с това да се отнасяме  добре един с друг.

Мога да приведа пример със своето семейство. Родителите ми са доктори, другите роднини – техници и инженери, жена ми – също инженер, самият аз се занимавам с онтология, а преди се занимавах с кибернетика, едната ми дъщеря е биолог, другата – философ, синът ми издава книги и т.н. При това, всички са с различни характери. В същото време, между нас има съгласие. Ние сме едно семейство. И в семейството се допълваме един друг. А можеше да бъде и така, че да не чувстваме принадлежност към едно цяло. Нали всички сме различни – не само по характери, но и по възгледи, поведение, жизнена организация. Ако не беше една сила, която да ни свързва над всички различия, ние дори нямаше да се срещаме.

Оттук и въпросът: може ли да реализираме тази схема – заради добрия живот, заради спасение от войни и разрушения, от цунами, урагани и вулкани, от катастрофа на пазарите и икономиката? Нима не ни е по силите да построим такива отношения между нас? Нали е казано: “Всичко отдава човек, само за да спаси своя живот”. А на дневен ред е именно заплахата за живота.

От 11-та беседа за Нов живот, 09.01.2012

[75136]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация | Add Comment →