Въпрос: Когато преди половин година започнах да се занимавам с кабала, почувствах колко обичам хората и колко хората ме обичат. Сега изпитвам много странно чувство, че не се държа така добре с тях и че те не се отнасят добре към мен. Усещам злонамереност дори и от тези, които се занимават с кабала. Какво да правя с това чувство?

Отговор: Когато човек изучава кабала, преминава през всички възможни състояния, характерни за хората. Ненавижда и отблъсква околните, като в същото време чувства, че и те се отнасят към него по този начин – хитруват,  таят задни мисли и т.н.

Човек, който е успял да постигне Висшия свят, задължително е преминал абсолютно всичко, през което преминава човечеството. Изхождайки от това, че частното и общото са равни, става ясно, че човек изпитва върху себе си чувствата, вътрешните противоречия и решения -всичко, което усещат хората.

Трябва да разберем, че това ни е нужно, за да съберем в себе си тези свойства, които са ни необходими, и да се обединим с целия свят.

Едновременно с всичко, което се случва и преминава вътре в нас, трябва да съумеем да гледаме на тези чувства и от разстояние. Тоест да се дистанцираме от себе си.

Какво означава “аз”? Някакво същество, което сега преминава през определени състояния и на което му показват кой е той, как да възприема света и т.н. Тоест тук се явявам участник в експеримент. Аз – това е моето тяло, моите свойства, моят характер. А кой изучава този експеримент? Точката в сърцето, която се намира в мен. А се опитвам да я изведа навън и да се явя като изследовател отностно себе си – да се наблюдавам и  виждам отстрани.

Ако човек може да направи това, то той много печели и бързо напредва. В никакъв случай не трябва да отъждествяваме себе си със самите себе си, защото това не сме ние – това е Творецът! Той е създал желание и Той си играе с това желание, както Му е угодно. А аз не трябва да бъда играчка. Трябва да изляза извън себе си и от страни да наблюдавам как Той си играе с мен!

Как усещам, че това е мое? За да разбереш и усетиш как Той играе, ти е дадено усещане, че това е твое, иначе ти би го пренебрегнал: “Но – ще помислиш – нека играе с някакви зверове, растения, камъни!” Всичко е във владението на Твореца, всички са управлявани от една единна сила. Но когато Той управлява мен – о, тук вече е друго нещо! Мога ли да приема, че Той, а не аз, прави и управлява всичко?

Умението “да отделиш” себе си от самия себе си и да гледаш на себе си от страни – в това се заключава условието за бързо напредване.

Така че, това не си ти! Просто гледай какво прави Той с теб. Опитай!

Напредвайки по такъв начин, вече ще можеш да разделяш себе си на изследовател (тази точка ще стане твоята дясна линия) и на егоист, който през цялото време расте в теб против нея (лявата линия). Това е необходимо!

Затова казваме: “Няма никой освен Него” – освен Творецът. Защо? Ако има още някого освен Него, то означава, че това съм  аз. Това вече е лошо! Неправилно усещам реалността!

“Няма никой освен Него” – това означава, че освен тази точка, която Той ми е дал (точката в сърцето), всичко останало – това е Той. А точката в сърцето ми е дадена, за да бъда независим, самостоятелен. Значи, изтеглям тази точка, а всичко останало е Той. Моят характер, моите свойства, всичко това е от Него. Така трябва да възприемам света! И трябва да отъждествявам себе си с точката в сърцето! Тези точки издигаме над себе си, за да можем да се съединяваме. А всичко останало е  нашият егоизъм, нашето тяло, което се намира долу.

Така че, опитай се през цялото време да се “отделяш” по този начин и тогава няма да имаш проблем със света! Това, че аз съм и егоист, и лош, и ненавиждам другите, и другите ме ненавиждат, всичко това ми се струва и го усещам чрез моето тяло, което всъщност не е мое – така ми показва Творецът. В това е  работата!

От виртуалният урок, 26.02.2012

[75576]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment →