Европейски конгрес Урок №5

Когато работя с другаря си, като служител, когато сме ангажирани с разпространение, работим заедно върху преводите, занимаваме се с апаратурата и други неща, тогава той и аз сме началник и подчинен. Това е нашето животинско състояние. И ние разбираме, че така трябва да водим делата си.

Но веднага след като влезем в групата, между нас няма никаква разлика! Ние гледаме само точките в сърцата си, само стремежа си към Твореца! В този случай разкриването на омразата е ползотворно, защото имам тогава с какво да се обърна нагоре, към Твореца за помощ, защото аз самия не мога да направя това.

В нашето земно ниво, ние някак се съгласяваме: да отидем заедно на бар, да поседим, да изясним отношенията си. В духовното, това не помага. Нуждаем се от Висшата светлина!

Следователно, колкото по-голяма омраза, по-голямо зло, откриваме помежду си, толкова по-голяма нужда имаме от Висшата светлина. Ние ще обърнем към нея нашия МАН, ще поискаме помощ, ще крещим, докато тя не дойде.

Възможно е, все още помощта да не дойде, защото не осъзнаваме достатъчно злото. В крайна сметка е казано: „Светът е създаден или за абсолютни грешници или за абсолютни праведници“. Първо, трябва да постигнеш състоянието „абсолютен грешник“. Но това се постига, когато се втурваш към целта и виждаш колко все още не си в нея. Но от степента на стремежа си – ти определяш степента на своето отчуждение!

Има хора, които са пасивни в групата, не участват във взаимното обединение. Те дори не осъзнават, че това е огромна работа, море от различни свойства и чувства, че това е силно напрежение, че не можеш дори да се приближиш до него, толкова тази работа отблъсква хората – до втръсване, до състояние на пълно безсилие!

Всички тези състояния ни водят към осъзнаване на злото: постепенно, с общата подкрепа, която е необходима тук, с взаимно поръчителство, когато чувстваш именно необходимост от другарите, и тя те задължава. Тогава можеш да достигнеш състоянието на абсолютен грешник, да откриеш своя егоизъм сред всички останали, и този егоизъм ще бъде именно неземен. Защо? Защото обединението трябва да бъде насочено към постигане на висшата цел – само към нея.

Ние не сме земна група, която иска да се събере заедно, за да прекарва времето си, да поиграе на футбол или да изгради съвместен бизнес и т.н.

Ние имаме друга задача – да достигнем свойството взаимно отдаване и любов.

И тогава се разкрива, колко много сме противоположни на това. Тази противоположност, ние трябва да почувстваме като всепоглъщаща ни.

Затова, хората, които се стремят към Твореца, разбират условието: всичко, което се случва с нас, става, за да разкрием тези състояния.

Но светлината ни помага. Тя е така устроена и така се спуска свише заедно с желанието (те са един срещу друг), че въздейства на желанието само в тази степен, в която те са способни, за да оцелеят, могат да страдат от усещане за противоположност на светлината, способни са и въпреки многото неприятните усещания, огромните разочарования, все още се стремят към обединението и целта.

Няма друг метод. Той се основава на сравнение между двете сили в природата: отдаване и получаване, светлина и желание – нищо друго няма. Това е чисто практическа, чисто научна система. Единствено трябва да бъдем по-сериозни в това, за да я приложим.

От 5-я урока от Европейския конгрес, 25.03.2012

[76207]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →