Призив към Твореца

группаЕвропейски конгрес. Урок №4

Важно е преди всяко занятие да формираме правилно намерение: ”За какво се учим?”. Аз не идвам ей така, сядам и слушам умни неща за строежа на Висшите светове или откъси от книгата Зоар, от статиите или от други материали – работата не е в това. Това е само средство за привличане на Висшата светлина.

Какво все пак изучавам? Аз седя заедно с другарите. Между нас се образува особена връзка, и тя трябва да бъде такава, която да ни издига нагоре в областта на Висшата светлина, към Висшето стъпало, към която устремяваме нашите общи желания – само общите! Едноличните желания, означават – егоистичните. Общите – това вече е желание за отдаване, към обединение.

Само като издигам нагоре тези желания ”МАН” (ако наистина мога да ги издигна с помощта на групата), върху нас свисше веднага се спуска Висшата светлина, която ни поправя и по малко ни сближава.

И всеки път, когато се издигаме нагоре, се сближаваме – все повече и повече. И така, докато не се съединим в една точка. Но това вече не е точка, тъй като тя се е разкрила с помощта на нашия егоизъм.

Просто ние сме го събрали заедно и затова изглеждаме като една точка, но всъщност под нас се намира огромен егоизъм, над който сме се издигнали. И тогава разкриваме в себе си Висшата светлина, вече не във вид на обкръжаваща светлина (ор макиф), който със своето влияние ни променя, а във вид на вътрешна светлина (ор пними).

За какво ни са тогава тези книги? – За да се събираме заедно и да четем за това, което се случва във Висшите светове.

Всъщност, ние не знаем какво се случва там, тъй като не отгатваме и не знаем в действителност, какви са тези действия. Но с това призоваваме да слезе върху нас Висшата светлина. Затова има ”група + Аз + книга” – и това са необходимите условия за работа.

Между мен и групата трябва да има пречки, различни въпроси, проблеми. А между мен и книгата няма никакви пречки, въпроси – и не е важно, дали разбирам нещо или не.

Все едно аз нищо не разбирам, защото в книгата се разказва за онова, което ще се случи на следващото стъпало, в духовния свят, за което нямам никаква представа. Аз само чета думи, но това е напълно достатъчно, за да призова върху себе си Висшата светлина.

В случая обучението между нас и книгата е напълно формално. Без значение е колко знае човек и колко разбира! Важно е, доколко неговото обединение с групата и с книгата предизвиква в него желание, напрежение, подем. Към какво? Към свойството отдаване.

Ако той моли за свойството отдаване, и е устремен към него, опитвайки се да не се самоизлъже и заедно с групата си изяснява, че е искал именно това, то все по-ясно си изяснява вътре в себе си, какво означава Творец – свойството отдаване, какво означава да се приближиш до него – да се доближиш до това свойство в себе си, да го изявиш в себе си. Когато си поставя това желание, независимо, че то е мъничко и лъжливо – той сам не разбира, за какво се моли. Как той всъщност може да помоли за онова, което е противоположно на неговата природа?

Но с такова постепенно устремяване той напредва. Той гука като бебе, защото не умее да говори, неправилно произнася думите и никой не му помага, освен майка му. Точно така и Творецът ни разбира. А самите ние не разбираме себе си. Мислим си, че действително като се съединим заедно, че искаме, че се молим – но къде е онова, което искаме?

Всъщност, дори нищо да не искаме, той възприема това правилно, знаейки нашето състояние, и знае, че нищо не можем да направим. Това е също като при бебето, когато майката го разбира без думи. Точно това ни трябва и на нас. Тава всъщност е така нареченият призив към Твореца, молитва или МАН.

От 4 – я урок от Европейския конгрес, 24.03.2012

[74580]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: