Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1985, статия 16, „Колкото повече го унижаваха…“: В Египетската земя паднаха искрите на святостта и народът на Израел трябваше да ги поправи. И затова първо трябва да изпитват страдание и болка от невъзможността да избягат от властта на египтяните. За това е казано: „И застенаха синовете на Израел от работата, и заплакаха, и се издигна викът им до Твореца от тази работа, и  чу Творецът техните вопли“.

Необходимо е усещането за изгнание, необходими са страдания и болка – толкова силна, че смъртта да изглежда по-добра от живота, ако не мога да се измъкна от Египет. Ето такова голямо трябва да бъде желанието ми. В противен случай, това не е съсъд, не е място за разкриване на това, което търсим.

В същото време викът ми трябва да бъде силен, не само по сила, но и по качество. Трябва да знам към какво се стремя от изгнанието, какво искам да разкрия, какво се случва с мен.

По такъв начин изгнанието е много сериозна подготовка към избавлението. В изгнанието аз правя пълен анализ, изяснявайки си какво точно искам и в каква форма. Ето защо то не може да трае по-малко от четири хиляди години – по степените на четирите стадия, които ние преминаваме, формирайки своя съсъд. Едва в края на този процес можем да излезем от изгнание и действително да получим това, което сме подготвили. Тъй като висшата светлина няма никаква форма, тя и сега изпълва всичко, но ние не я усещаме. Необходимо е да придобием четирите стадия – цялостния съсъд и тогава всичко ще се разкрие.

Така че, това не е календарен период от четири хиляди години, а именно четири пълни етапа на формиране на нашия съсъд. Формите, които внасяме в него, изцяло зависят от всеки от нас. Разбира се, ние получаваме първично пробуждане свише, както е казано: „Творецът води човек до добрата съдба и казва: „Вземи за себе си това“. Обаче после съдбата на човек е в неговите ръце.

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2012

[74644]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →