Към върха и дори по-високо

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: А какво ако работата в групата и обучението ми носят егоистично удоволствие? Как да се отнасяме към това?

Отговор: Човек не може да се помръдне от мястото си, без наслаждение. Ние никого не вкарваме в манастир, не го подтикваме да живее като Диоген в бъчва и да спи на гола земя, ограничавайки се с хляб и вода. Става дума за вътрешни изменения, които можем да осъществим в своята природа изключително с помощта на външна сила – светлината, която поддържа живота в цялата Вселена. С общи старания, при правилна организация, ние заедно можем да повлияем на тази сила, за да промени нашето начало.

И днес просто приближава такъв момент от човешкото развитие, когато ние сами ще направим това, предварително оформяйки молба, молитва, намерение – или светлината ще трябва да го направи без нашата молба. Тук ние имаме избор. Реализирайки го, ще вървим пред вълните на промяната, ще ги пожелаем и ще помолим Твореца да ни даде сила за отдаване. Ако не осъзнаем своя избор, ще ни застигнат бедствия и ще ни го отнемат, системно изпращайки ни поредица от страдания. А после отново ще настъпи период, когато ще ни се наложи да разберем, че е по-добре да се стремим към отдаване, отколкото да останем в получаване. Тъй като тук получаваме удари, а там – ги няма.

По този начин заповаме този път с много примитивна, „евтина“ степен – със сметка за печалбата. В крайна сметка човек живее с егоистични чувства. Но тогава, когато към егоизма се добави втора сила, между тях започва да проблясва нещо ново.

Нашият проблем е в това, че не познаваме природата на духовния съсъд, не виждаме неговия блясък и уникалност. На думи излиза така, че ние просто преминаваме от една власт към друга. „Там ми беше лошо и затова избрах нещо по-добро“ – нима това е избор? И особено това, че ако по-рано, страдайки, съм проклинал Твореца, сега, когато ми е добре, Го възхвалявам?

Ние не чувстваме точката на свобода, криеща се в средата на Тиферет; където можем да действаме с разбиране (Даат). Тъй като „Човек“ – това е сфирата Даат. Изграждаме го от две владения – и след това започваме да разбираме, че Творецът ни е дал най-големият, „свръхестествен“ подарък, който не е свързан нито с естеството на получаващото желание, нито с естеството на желанието на даващия.

В крайна сметка отдаването, това също е власт, която ни свързва с подчинение. Но разбирането (Даат), което формираме между две владения, премахва всичко. То премахва началото на творението, заложено в даващото желание и необходимостта да преминем през получаващото желание, за да предпочетем отново отдаването, а след това да използваме тези две сили…

Даат издига човека към Кетер и по този начин сякаш скачаме над точката на сътворение. Вярно е, че действаме, на базата на параметрите, определени първоначално от светлината. Но в точката Даат ние се повдигаме над тях. По такъв начин, човек, вървящ към целта, открива, че Творецът е създал за него специална възможност да се издигне над собственото си сътворение, да се издигне над параметрите, над условията и законите, действащи между две желания, между получаването и отдаването, между доброто и злото, които не му оставят избор. Ние се издигаме над всичко това – към определена точка, предшестваща решението на Твореца за сътворението.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75334]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: