Единственият, който ще ми помогне

каббалист Михаэль ЛайтманКато се стараем да се обединим в група, ние не просто пробуждаме светлината, а светлината, връщаща ни към Източника. Тя не ме поправя, но ми предава нови детайли на възприятието. Нейната задача е да ми покаже, че съм напълно откъснат, противоположен, раздробен, потъващ в ненавист и лежа на самото дъно. Преди всичко, аз осъзнавам точно това.

Освен това, светлината ме кара да почувствам, че спасение няма, изход също. В нашия свят няма такава сила, която да ми помогне да се поправя, независимо от това, че като ли че се опитвам да се обединя с другарите си и да ги обикна.

Но продължавам да работя и да прилагам усилия – заедно с голяма ненавист към разединението и с голямо желание за обединение. Посредством светлината започвам да осъзнавам, че това е много важно. И тогава тя ми отваря вътрешната, най-важната точка – знанието за онова, че само Творецът може да ми помогне.

По такъв начин, достигам до две неща: от една страна, ненавист към злото, а от друга, любов към доброто, т.е. към абсолютното отдаване, когато искам ”буквално да се измъкна от собствената си кожа”, посрещайки останалите. Вече съм придобил това огромно желание, потребност от единство и любов. И като добавка към този зов на сърцето, придобивам знание, че никой няма да ми помогне, освен Творецът.

Така и става, че придобивам нужда от помощта на Твореца. От начало съм предполагал, че заедно с другарите си ще ”разкъсаме махсома”, а сега излизам от плоскостта на тази потребност, прониквам по-дълбоко в природата и откривам криещата се там вътрешна Сила – единствената, която е способна да ми помогне. Чувствам, че в сърцето ми се е родило желание, обърнато към Твореца.

И този връх е пик на моята работа на материалното стъпало, с всички съществуващи тук средства. От този момент нататък вече съм фиксиран към Твореца: ”Как да помоля, да поискам, да се задължа, да Му се примоля за Неговата помощ?”.

Това желание, на свой ред, получава своето развитие: за кого е предназначена помощта на Твореца? По време на работата започвам да разбирам, че досега съм искал да се възползвам от Него, като заплащане, а всъщност, промените ми трябват, за да Му отговоря. Така, променяйки се отвътре, започвам да променям нашите взаимоотношения, докато над всичките си лични разчети не поискам всевъзможните промени да Му доставят удоволствие, само и единствено на Него.

Това вече е – да служиш на Твореца: аз работя съзнателно, направлявайки плодовете на тази работа към Него. И тогава моля да Го усетя. Моля се не като сега, не за мое собствено благо, а тъкмо обратно, казвам Му: ”Не се разкривай, защото моето получаващо желание ще започне да се наслаждава. Разкрий ми само онова, което ще е за Твое благо. Това е единственото, което искам да знам”.

Така от плоскостта на нашия свят аз преминавам към друга работа, която се провежда с Твореца. При това действам както по-рано с групата, но вече като едно цяло с нея.

От урока ”Въведение в книгата Зоар”, 20.04.2012

[75857]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed