Дружбата е дружба, а боксът няма да навреди

каббалист Михаэль ЛайтманВ хода на еволюцията, ние преминаваме през задължителен процес на растеж на егоизма от поколение на поколение и през целия живот на човека. Въобще, няма друго творение, което да се изменя и развива непрекъснато. Казано е „бичето на един ден е подобно на възрастния бик“. На практика, всяко животно, за няколко дни след раждането вече знае как да се справя в света. Малко по-късно, то придобива необходимите сили, за да осигури живота си и знае как да не навреди на себе си.

От друга страна, човек трябва в продължение на много години да се учи на тази наука от обкръжението, а до тогава той не може да се защитава сам.

Да, и след това през целия си живот той трябва да се учи и да се развива. Човек се променя непрекъснато, всеки път го завладяват разни, чужди едно на друго желания, вечно го тегли ту към едно, ту към друго. Понякога се срещаме с познати или приятели, които не сме виждали от известно време и чуваме: „Аз отдавна вече не се занимавам с това. Сега при мен вече всичко е различно“. Това важи и за професията, и за семейството, и местожителството, и интересите. Хората разказват къде са ходили, от какво се увличат, с кого са се запознали…

Като цяло, човек е много непредвидим, защото всеки път в него се пробуждат нови желания. Той самият не може да каже какво ще се случи с него след минута, още повече след няколко години. Виждаме това по себе си и другите.

А освен това виждаме колко много се различават поколенията едно от друго: по характер, култура, възпитание, образование, семейни и социални взаимоотношения, държавно устройство – с годините всичко се изменя.

Това противоречи на природата на живия свят, в който цари все същия този темп, все същия „стил“, все същия стандарт. И затова го разделяме на две части:

1. Грижа за нуждите на тялото, за желанията, свързани с храна, секс и семейство. Човек трябва да види в това своята „животинска“ част и да проявява към нея рационално, сериозно, балансирано отношение. Тъй като задаваме на тялото прекалено излишни, неоправдани задачи. Дори позитивните фактори, при прекомерна употреба, носят само вреда на тялото. И обратно, когато намалим малко потреблението и не пълним тялото си с фалшиво изобилие, ние преставаме да го тровим и по този начин му причиняваме добро.

Още в древността лекарите са говорили, че е по-добре да приемем малко лошо, отколкото много хубаво. Тъй като хубавите неща, когато са прекалено много, нанасят по-голяма вреда на тялото, отколкото малкото по количество вредни и неполезни неща. Затова на материално ниво, в семейството и обществото, във възпитанието на децата, в междуличностните отношения, ние трябва да внесем баланс, рационално ниво на потребление. Това не означава, че трябва да се ограничаваме и да изтезаваме себе си с тежки лишения – ние просто ще разберем, къде да се спрем, за да бъде всичко в наша полза.

2. Във всичко останало човек се освобождава за главното – за да формира от себе си Човек, изграждайки тази част, която лежи над животинското ниво. Ние сякаш принадлежим на два свята: животинския и човешкия. И човешката част в нас расте посредством обединение с другите.

Точно във взаимовръзката с обкръжението трябва да свършим много работа, за да достигнем степента Човек. В крайна сметка, този Човек още не се е родил. Всеки от нас се ражда във вид на животинско тяло, което напуска майчината утроба и започва да расте. Преди всичко ние се грижим за неговите материални нужди, за да бъде то цяло и здраво, да се храни, пие и отделя отпадните продукти. На този етап човек за нас –действително е само жив организъм, и нищо друго.

По-нататък се грижим за това, как бебето реагира на шумове и звуци, на светлина и тъмнина, как се учи да хваща предметите с ръка, как контролира тялото си и т.н. Купуваме му всевъзможни игри и играчки и го развиваме всестранно. Ако ние от своя страна не се намесваме в процеса на растежа, ако не създаваме съответни условия, то няма да стане човек – пред нас ще расте животно. Човек се формира именно в резултат на възпитанието.

Проблемът е в това, че нашето възпитание е егоистично: ние учим детето на това, как да използва света в своя полза. Разбира се, ние разбираме, че в негов интерес, за по-голяма достоверност, е необходимо да му обясним правилата на обществения живот: „Не вреди на другите – пророкуваме – бъди добро момче, не се заяждай, не вземай нещата на другите, отстъпвай, дай на другарчето, съседчето да си поиграе  – така ще бъде добре. Защо ти е да се отнасят лошо с теб и да те наранят?

Знаем, че ако децата установят добри отношения с обкръжението, в отговор на това то също, поне до известна степен, ще бъде благосклонно към тях. И затова цялото ни обучение по тези въпроси се свежда до простата истина: „Поддържай добри взаимоотношения с всички. Това не дава пълна гаранция, но по-надеждно те защитава от машинации по твой адрес. Не предизвиквайте враждебност върху себе си“. Ние разбираме това и така учим и подрастващото поколение.

Въпреки това, нашият личен и всеобщ егоизъм е подхранван от медиите, наситен с всичко това, което човек вижда на телевизионния екран и на монитора на компютъра, а също и сред обкръжението. Дават му се лоши примери и поради липса на избор ние казваме на детето: „Запиши се на курс по бокс или борба, иди се научи на това, как да мамиш другите, учи се за адвокат, за да не те измамят, постъпи в някой клуб по бойни изкуства… Накратко, независимо от добрите отношения, ти трябва да знаеш как да се защитиш.. Такъв е нашият свят.“

Като резултат, ние виждаме, че независимо от общото и лично развитие, хората, за съжаление, не се разбират помежду си. Всеки строи щастието и богатството си, радостта и успеха в живота си върху унищожаване на другите.

От 11-а беседа за новия живот, 09.01.2012

[75140]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed