Entries in the '' Category

Прогресивно двойно виждане

каббалист Михаэль ЛайтманНаблюдавайки този свят, не разбираме неговата връзка с висшия свят – т.е. връзката между състоянието, в което се чувстваме сега, и истинското, където сме в сливане и съединение с висшата сила. Всичко зависи от правилното определение, т.е. от нашата интерпретация на това, което се случва в сърцето и разума, от разбирането на тази реалност, в която съществуваме.

Ако си представяме реалността правилно и се опитваме през цялото време да развиваме тази истинска картина и да я разширяваме, да я изграждаме все повече и педантично да я поправяме според нивото на разбирането ни, то нашата работа ще стане по-стабилна, ще ни позволи да вървим и напредваме постоянно в една посока.

Тази работа включва много компоненти, от които в крайна сметка се формира едно състояние. Но за нас сега те изглеждат несвързани едно с друго, далечни. Как мога да видя връзката между възприемането на реалността и любовта към ближния? Как да съчетая обучението си, изучаването на висшите науки – с групата? Как да свържа поправянето на този свят с подема си по духовните степени?

На човек му изглежда, че това не е едно и също. Той смята, че дори и да съществува връзка между тези неща – то тя не е пряка. Следователно, цялата ни работа е да формираме в себе си правилната картина.

Първо трябва да разкрием всички недостатъци на сегашното си възпримане на реалността и да разберем какви са неговите грешки, с какво то се различава и противоречи на  истинската картина – и през цялото време да се опитваме да го поправим. Така човек ще може да види, че в него могат едновременно да съществуват две представи: истинската картина на реалността и усещането за този свят.

Ясно е, че тук има известна двойственост и двойно виждане, но човек постепенно свиква с това. Това го кара да се промени, да се усъвършенства, така че тези две картини постепенно да се сближат и да се изравнят, сякаш в рамките на погледа или при изместване на фокуса, се превръщат в една картина.

В тази форма трябва да се работи. И не само защото не сме в състояние да си представим духовния свят, състоящ се изцяло от сили. Самите ние също не сме материални тела, а сила или свойство, желание и разум, качествени понятия, същности.

Най-малкото, трябва да се опитаме да си представим това като силово поле, вълни, силови вектори, насочени в различни посоки. Макар и да е неточна представа, защото духовният свят се състои само от качествени същности, а не от физически сили, които ние си представяме. Но това вече ще бъде прогресивна форма на възприятие.

От урока по писмо Баал а-Сулам, 26.04.2012

[76410]

Две разновидности на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок №5

Когато се повдигаме над своето тяло, ние се приповдигаме с точката на душата, с точката в сърцето. Ако се опитваме да съединим точките в сърцата си, ще усетим доколко можем или не можем да направим това.

Между точките в сърцето съществуват огромни разстояния, при това те съществуват над нашия земен егоизъм. Ние не вземаме под внимание този земен егоизъм – нашето животинско тяло с всичките му свойства.

Има още и егоизъм от втори тип – антагонизъм, взаимното отблъскване между нас в групата.

Знаем, че във всяка група съществува определена мрежа от взаимоотношения, както във всеки колектив. Но групата в никакъв случай не трябва да се сравнява с обикновения колектив, защото това е пагубно за духовния ни напредък!

Трябва да си изясним нашите взаимоотношения по схемата ”аз и групата”. За нас е много важен егоизмът от втория тип. Това е истинският егоизъм, защото той е противоположен на Твореца. Именно този егоизъм трябва да преобразуваме в отдаване и любов.

Трябва да разберем доколко той се явява не просто като егоизъм, а като огромно съпротивление, като резистор между нас. Тъкмо това съпротивление е егоистичното желание, което ни повдига по 125–те стъпала!

Отначало егоизмът ще ни се струва малък, тънък като косъм, а след това ще ни се види като огромна планина от ненавист.

В зависимост от това, как израстваме духовно, егоизмът между нас също ще нараства и ще ни показва все нови и нови проблеми. Откриваме, че той ни разделя все повече и повече, докато между нас не възникне планината от ненавист. И това се осъществява според степента на подема от нулата до 125-то стъпало. Ако в групата изпадаме от устрема към Твореца, тогава падаме в животинския егоизъм. А тук се намираме в човешкия, т.е. в духовния егоизъм.

Това е огромната разлика! Трябва да я различаваме така, сякаш наистина виждаме: това е животното, а това е човекът в него. С какво си имам работа сега в отношенията между мен и другаря ми? Ние се ”заяждаме” като животни или се издигаме на ниво ”Човек”?

Ако откриваме егоизъм на ниво ”Човек” – това е дар Божи! Т.е. започваме да се диференцираме, да се отделяме от нашето животинско състояние! Вече виждаме, че се ненавиждаме един друг!

В книгата „Зоар“ е казано, че същото се е случвало с авторите на тази книга – с учениците на раби Шимон. А те са се намирали на ниво ГАР от света на Ацилут, където всичко е открито! И преди да пристъпят към своите занятия, тяхната подготовка е започвала с това, че те усещали колко се ненавиждат един друг, колко ги изгаря огънят на ненавистта един към друг!

Представяте ли си какво представлява да осъзнаваш злото на своята природа? Доколко то е ярко в тях, защото те работят над себе си! И не се страхуват от това усещане, тъй като след стъпалото на абсолютния грешник се постига стъпалото на абсолютния праведник.

От 5 – я урок на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76210]

Лекари на света

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В света се натрупва гняв, ескалиращ в ярост, което, от своя страна, създава взривоопасна ситуация…

Отговор: Вярно. Говорят за посткризисния етап, а в същия момент се усеща огромно напрежение, което е на прага да избухне. Нали кризата не е изчезнала и натискът продължава да расте.

В тези условия от нас се изисква непрестанна работа за разясняване на случващото се. Трябва да обясним на хората причините и че решенията са съвсем не това, което те си представят.

Всъщност нямаме толкова много алтернативи. Никакъв прогрес няма да направят всички богати – за това просто не достигат природните ресурси. Напротив, работата върви към обедняване на масите, въпреки че искаме да го избегнем. Остава третият път – да се изравни общото ниво на живот в приемливи рамки. Към това трябва да се стремим! Тогава ще бъдем повече или по-малко равни помежду си, както и в унисон с природата.

Днес просто не мислим за това, което ще се случи след десет-двайсет години. Човечеството сякаш е ослепяло: всички ресурси са към края, всичко се изчерпва, а ние си даваме вид, че нищо не се случва. Това е наистина особено време: подобно на дете с увреждания, ние безразсъдно режем клона, на който седим, и сами се лишаваме от бъдещето. И на края просто ще останем без нищо.

В същото време, никой не може да предвиди хода на събитията – напротив, върхушката, която взима решения, първа бяга напред, развяла знамето на консуматорството. Всъщност, ангелът на смъртта ни поднася капка отрова на острието на меча и ние си отваряме устата, закривайки очи…

Остава ни само един начин – да обясняваме и пропагандираме. Разбира се, той изглежда много безсилен на фона на глобалния пир, разоряващ и замърсяващ планетата. И все пак, такъв е пътят! Трябва да се направи всичко възможно! Напрежението расте и ние преминаваме през „инкубационен период“ на болестта, а след това ще се разрази епидемия. Именно в този опасен период трябва колкото може повече да работим със света, използвайки всички достъпни канали. Винаги има какво да се добави и нашата работа обезателно ще донесе плодове!

А що се касае до растящия взрив – трудно е да се каже какво ще стане. Един от вариантите е  война, призвана да отвлече вниманието на публиката от истинските проблеми. Надявам се това да не се случи, но такива планове безусловно се кроят. Наистина, ситуацията се очертава много зле и това, което може да се очаква на края, са немислими дългове и чудовищен дисбаланс…

Трябва със всички сили да разпространяваме нашите материали на масите и колкото може по-здраво да се обединяваме вътрешно, един с друг. Само тогава общата система ще започне да разкрива светлината – източникът на всичко.

От урока по писмо на Рабаш, 16.04.2012

[75409]

Музика на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да си представим идеалното състояние – общия съсъд-желание, обединението?

Отговор: Ние всички сме свързани помежду си. Когато между нас се разкрива най-първото обединение, това означава, че ние всички, колкото и да сме – милиарди или милиони, разкриваме помежду си 10- те сфирот. Такъв е строежът на системата.

А след това, тези 10 сфирот започват да вибрират и да пораждат звуци, наподобяващи струните на китара. Те постоянно се намират в движение, хармонични помежду си. Няма нито един звук, който да се отделя от общата хармония.

Така тази система ни разкрива все повече и повече съвършенството на 10 – те сфирот. А освен това, те все повече ни се представят в своите всевъзможни разновидности. Тези разнообразни разкриващи ни се форми ни се появяват, защото всяка отделна сфира се проявява в своите 10 сфирот.

И когато всичките тези 10 вътрешни сфирот, съдържащи се в 10 – те главни сфирот, също започват да си взаимодействат помежду си, генериращи висшата хармония на основните вълни, с една дума както в музиката така и в гласа, те създават цялото впечатление, предавайки вътре цялата информация за съсъда и напълващата го светлина.

Различни светлини – това в същност, са впечатленията вътре във всички тези желания, преживявани от съединението на всичките пеещи струни, от образуващите се акорди.  Цялата тази музика – това всъщност е разкриването.

Всичко е заключено вътре в съсъда. Звукът се усеща вътре в нашите желания, в органите за възприятие, а не съществува сам по себе си във въздуха. Музиката на светлината винаги се разкрива като вътрешно напълване на буквите ( матрицата на желанията), намиращи се във вътрешността на другите букви. Светлината се проявява само вътре в съсъда, на желанието, в резултат на неговата промяна.

От урока по книгата „Зоар“, 24.04.2012

[76322]

В очакване на първата среща лице в лице

каббалист Михаэль ЛайтманЗадачата ни е да достигнем до истинската молитва, т.е. да разберем какво наистина не ни достига. И тя е истинска, защото се приема отгоре. Тоест желанието на нисшия трябва да съвпадне с желанието на Висшия: нисшият трябва да помоли за това, което желае да му даде висшия.

Това означава, че трябва да усетя, че не ми достига единствено отдаването и разбирането, че само Творецът може да ми даде това напълване – силата на отдаване, възможността да отдавам, всички условия. Творецът трябва да отвори желанието за отдаване и пътя към него, показвайки ми на кого и какво мога да отдавам.

Цялата тази система за връзка се нарича ”Тора”, в която се включва и идващата светлината, и нашата способност за отдаване. Но преди това, трябва да работя и преди всичко да проверя: какво искам, какви желания има в мен, доколко всички те са егоистични и са за мое собствено удовлетворяване.

А след това се включвам в правилното обкръжение и с негова помощ започвам по малко да се променям. Вече започвам да чувам, че духовният свят е предназначен не за собствено наслаждаване, а за благото на ближния. Това знание ми се дава с голям труд и идва постепенно. Аз чувам за това, но трябва много време, за да го приема наистина с разума си и да го усетя със сърцето си.

От обикновеното осведомяване до реалното изпълнение предстои дълъг път. Тъй като трябва да приложим усилия и намирайки се в своето естествено природно его, да извършваме съвършено противоположни действия, насочени към обединение и отдаване. Нека да бъде изкуствено, а не по желание – това, което се нарича, ”над знанието”. Но с какво гориво ще работи моята кола, т.е. поради какво възнаграждение? Тъй като не мога да работя така, че на другите да им бъде добре – в това не усещам никаква изгода и поради това дори не мога да си мръдна пръста, да извърша дори и най-малкото действие. Моята природа не работи с енергията за отдаване. Аз не усещам чуждото желание като свое, така, че да го напълня, сякаш сам се самонапълвам.

За сега такова нещо не усещам, затова другите сякаш не съществуват. Да напълвам ближния – е против моите интереси. Затова действам механически, сякаш отдавам на другите и се съединявам с тях. Но всъщност преследвам своята изгода. Но разбирам, че пътят е такъв, за което е казано: ”Прилагай усилия – и ще намериш”! Аз прилагам усилия, а през това време ми въздейства светлината и променя нещо вътре, в моята душа. Постепенно започвам да усещам величието на Твореца и важността на обкръжението, но за формирането на такова отношение в човека са нужни години.

Напредвам и отначало разбирам, че отдаването е полезно заради собствената ми изгода, но постепенно започвам да усещам величието на това свойство. По този път има и възход и падения. Или ценя повече самото отдаване или искам да използвам това за собствена полза, да се насладя от това, че вървя по този път. А понякога изобщо не мисля за него, а само за това, което ще получа и тогава недоумявам за какво си губя времето и подлагам на съмнение целия изминат път. Така напредвам, изминавайки всичките тези състояния.

Целта на напредването е да ме доведе до истинската молитва. Всичко съставящо тази молитва получавам от обкръжението. В самия човек няма нищо, което би могло да ни доведе до духовно постижение. На него му трябва учител, който да го води през цялото време. Трябва му група, в която се реализира целият този процес. Трябват книги, от които той да получава светлина, връщаща го към източника.

Тези три компонента абсолютно не се отнасят към нашето егоистическо желание и земния ни живот. Тях трябва да организираме така, че с тяхна помощ да се постигне важността на духовното свойство от само себе си.

Това е възможно само благодарение на светлината – как иначе да оценя онова, което не ми носи никаква лична изгода, а иска само да прилагам усилия, а още и да се радвам на такава възможност. Но светлината постоянно ме пречиства, дава ми такава способност и аз започвам да ценя връзката с духовното, т.е. с Твореца.

Така постигам истинското желание, огромно по своята сила – толкова, колкото трябва. А освен това, неговата истинност се потвърждава от това, че Творецът го приема и изпълнява моята молба. Така за първи път се срещаме с Него ”лице в лице” – желанието на Твореца се съединява с желанието на творението.

Това означава, че Творецът се разкрива, и тогава човек се издига над своето его и започва да работи за самото отдаване. И целият този процес се разделя на два етапа. Първият – това е подготовка за истинската молитва. А само като я постигнем, тръгваме с нея и напредваме, разкривайки все по-голямото желание. Но вече от този момент, когато придобиваме това желание, се започва постигането на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 24.04.2012

[76157]

Особено важна задача за нашето поколение

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква точно е работата ни върху връзката?

Отговор: Трябва да опитам да се свържа с изучавания текст и да искам, това което той казва, да се реализира вътре в моята връзка с всички общи съсъди, с желанието. Искам да открия всички явления, за които Зоар говори, в моята връзка с групата.

Зоар разказва за неживото, растително, животинско и човешко нива на желанията – нищо друго няма. Затова, там става дума за мъдреци, пръст, дървета, животни, магарета – всичко това се отнася до четирите стадия на желанията. Не трябва да се разсейваме от този вътрешен смисъл и да мислим извън картината.

Както и да ни изхвърля, трябва с всички сили да се придържаме към вътрешното и нека в нас постоянно да е тази борба с променлив успех. Главното е да се опитва – това означава, че ти вече правиш поправяне и издигаш вътрешното над външното, издигайки го все по-високо и по-високо.

Това са най-големите поправяния, които можем да направим само ние, като най-ниския слой на системата! До сега никой не беше способен на това, дори най-великите кабалисти от миналото. Именно ние, в нашето поколение, изпълняваме тази най-важна работа, повдигайки вътрешното над външното в самата основа на системата.

От урока по  книгата Зоар, 24.04.2012

[76319]

Благотворно разкриване на омразата

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес Урок №5

Когато работя с другаря си, като служител, когато сме ангажирани с разпространение, работим заедно върху преводите, занимаваме се с апаратурата и други неща, тогава той и аз сме началник и подчинен. Това е нашето животинско състояние. И ние разбираме, че така трябва да водим делата си.

Но веднага след като влезем в групата, между нас няма никаква разлика! Ние гледаме само точките в сърцата си, само стремежа си към Твореца! В този случай разкриването на омразата е ползотворно, защото имам тогава с какво да се обърна нагоре, към Твореца за помощ, защото аз самия не мога да направя това.

В нашето земно ниво, ние някак се съгласяваме: да отидем заедно на бар, да поседим, да изясним отношенията си. В духовното, това не помага. Нуждаем се от Висшата светлина!

Следователно, колкото по-голяма омраза, по-голямо зло, откриваме помежду си, толкова по-голяма нужда имаме от Висшата светлина. Ние ще обърнем към нея нашия МАН, ще поискаме помощ, ще крещим, докато тя не дойде.

Възможно е, все още помощта да не дойде, защото не осъзнаваме достатъчно злото. В крайна сметка е казано: „Светът е създаден или за абсолютни грешници или за абсолютни праведници“. Първо, трябва да постигнеш състоянието „абсолютен грешник“. Но това се постига, когато се втурваш към целта и виждаш колко все още не си в нея. Но от степента на стремежа си – ти определяш степента на своето отчуждение!

Има хора, които са пасивни в групата, не участват във взаимното обединение. Те дори не осъзнават, че това е огромна работа, море от различни свойства и чувства, че това е силно напрежение, че не можеш дори да се приближиш до него, толкова тази работа отблъсква хората – до втръсване, до състояние на пълно безсилие!

Всички тези състояния ни водят към осъзнаване на злото: постепенно, с общата подкрепа, която е необходима тук, с взаимно поръчителство, когато чувстваш именно необходимост от другарите, и тя те задължава. Тогава можеш да достигнеш състоянието на абсолютен грешник, да откриеш своя егоизъм сред всички останали, и този егоизъм ще бъде именно неземен. Защо? Защото обединението трябва да бъде насочено към постигане на висшата цел – само към нея.

Ние не сме земна група, която иска да се събере заедно, за да прекарва времето си, да поиграе на футбол или да изгради съвместен бизнес и т.н.

Ние имаме друга задача – да достигнем свойството взаимно отдаване и любов.

И тогава се разкрива, колко много сме противоположни на това. Тази противоположност, ние трябва да почувстваме като всепоглъщаща ни.

Затова, хората, които се стремят към Твореца, разбират условието: всичко, което се случва с нас, става, за да разкрием тези състояния.

Но светлината ни помага. Тя е така устроена и така се спуска свише заедно с желанието (те са един срещу друг), че въздейства на желанието само в тази степен, в която те са способни, за да оцелеят, могат да страдат от усещане за противоположност на светлината, способни са и въпреки многото неприятните усещания, огромните разочарования, все още се стремят към обединението и целта.

Няма друг метод. Той се основава на сравнение между двете сили в природата: отдаване и получаване, светлина и желание – нищо друго няма. Това е чисто практическа, чисто научна система. Единствено трябва да бъдем по-сериозни в това, за да я приложим.

От 5-я урока от Европейския конгрес, 25.03.2012

[76207]

Кой съм аз: грешник или праведник?

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок №5

Каква е връзката между омразата към злото и спасението от злото? От една страна ние съвсем по човешки разбираме, че ако аз мразя нещо, аз се отдалечавам от него. Това ме храни, защитава, помага ми да се предпазя от злото. Но в духовното това не работи. Там, това трябва да предизвика Висшата светлина, за да ме поправи.

За да разберем това, има още едно указание, че светът е създаден само за две състояния: или състояние, усещане, осъзнаване на абсолютното зло, или състояние на абсолютното добро. Няма друг вариант. Това означава, че светът е създаден или за пълни грешници или за завършени праведници – едно от двете – трето не е дадено. Затова да си незавършен праведник е по-лошо от това, да си абсолютен грешник. Как е възможно това? Така е казано! Към какво ни насочва учителя?

Факт е – пишат те – че от страна на Твореца в света няма нищо, което да има двоен смисъл, т.е. малко добро, малко зло… От страна на Твореца е само абсолютната –пълно добро или пълно зло и пълно отдаване или пълно получаване.

И затова, ако човек иска да напредва към целта, той няма право да се съгласява с факта, че в него има малко от това и малко от другото! Това е най-лошото свойство, най-лошото състояние!

Лошо свойство, когато ние се съгласяваме с това. Лошо състояние, когато се намираме в него и уверяваме себе си, че няма нищо лошо: в мене има малко от това и малко от онова, не съм по-лош нито по-добър от другите – има и такива и онакива. Успокоявайки се с тези доводи няма да достигна до състоянието нито на абсолютен грешник, нито на абсолютен праведник. Ако не постигам тези състояния, значи се мотая някъде и нямам никакъв ориентир за напредък.

От страна на Твореца няма разлика между доброто и злото. От Негова гледна точка няма двоен смисъл: абсолютно всичко е добро.

В нашето състояние, в нашия свят, ако човек започне да възприема всичко като идващо от Твореца, то тогава вече той анализира отношението си към света. Ако всичко идва от Твореца, аз възприемам света или като произлизащ от доброто, вечното, съвършенния източник, или като свят, пълен със страдания, противоречия, безсмисленост. А ако е така, тогава аз не вярвам, не чувствам, не признавам, че светът в действителност е вечен, съвършен, добър, колкото Този, Който го е създал и напълва.

Защо се нуждаем от това? Ако ние предварително възприемаме света като съвършен, добър, вечен, изпълнен със светлина, тогава проблемът е в нас, в нашето разбиране на света, в нашето усещане. Ако го чувствам като абсолютно противоположен на това, което мога да си представя, значи оценям себе си, свойствата си, като противоположни, егоистични. Обаче, когато не виждам в света абсолютно нищо добро, нищо хубаво, значи съм грешник – не оправдавам Твореца, а Го обвинявам за това, което е създал и подкрепя, т.е. отричам съществуването на Висшата сила.

Човек трябва ясно да разбере какво е отношението му към света, от което следва, какъв е по отношение на Твореца.

От 5-я урок от Европейския конгрес, 25.03.201

[76117]

Духовна операция

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок 5

Основното в духовната работа е да се насочиш към целта по много параметри, взимайки под внимание разнообразието на обкръжаващите условия, водещи те именно към целта.

В нашия свят е абсолютно същото. Да допуснем, че съм артилерист, стрелящ по някаква далечна цел. Аз не виждам целта, защото е отдалечена от мен на 20 километра. Доволен съм, че мога да изчисля какво количество барут трябва да използвам относно масата на заряда, за да достигне той до целта. За тази цел трябва да изчисля влажността, вятъра, температурата и хиляди други параметри. По-рано използвахме таблици, а днес всички тези многочислени условия са заложени в компютъра. Това не е проста работа.

В нашия свят правим още няколко контролни изстрела, изчисляваме грешките и чак след това стреляме.

А в духовния свят такова няма – не можем „да стреляме” и да изчисляваме грешката, улучили ли сме Твореца или не. Трябва да вземаме под внимание всички условия. За тази цел е създадена групата и има всички необходими компоненти за изчисления, за да достигнем до целта. Затова науката кабала – е наука за това, как и по какъв начин да достигнем и разкрием в нас новото свойство – свойството разкриване на Твореца.

Не ни стига само устрема напред, тъй като аз не виждам нищо пред себе си. Намирам се в такова състояние, когато не знам какво означава „напред”. Не виждам! Може би напредвам в съвършено противоположната посока? Всичко това е под знака на един голям въпрос? Какво трябва да се направи?

За тази цел съществува и егоизмът – когато се отблъскваме от него, определяме: „Какво е това „не той”?”. Ето, точно „не той” всъщност ще бъде Творецът. Т.е. егоизмът работи във всичко, освен в едно направление, противоположно на него.

Затова, за да намерим една единствена цел – свойството отдаване и любов, което се нарича „Творец” – ние се отблъскваме от противоположното. Не Го познаваме, защото всичките ни желания, включвайки любовта и отдаването в нашия свят – са егоистични и нямат никакво отношение към духовното в настоящия момент, към истинско свойство отдаване и любов. Това може да се забрави – ние изобщо не сме в това, никой и никак!

За да ни изведат в духовния свят и да ни ориентират правилно, затова съществува егоизмът, групата, обучението и накрая Висшата светлина, която и извършва над нас тази духовна хирургическа операция. Тя ни „оперира” със своите лъчи и освобождава душата ни, „пуска я на свобода” .

От 5–я урок на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76019]

Когато не останат никакви съмнения

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да проверя, че моето действие е действително отдаване, а не илюзия?

Отговор: Ако това действително е действие на отдаване, то в теб няма да възникне никакво съмнение, защото в него се разкрива Творецът, който участва в това дотолкова, доколкото ти искаш да Му отдаваш.

Целта на действието по отдаване – това е отдаването на Твореца. Невъзможно е да го изпълниш без краен адрес. Ако се случи такова действие, то ще разкриеш, доколко в действителност отдаваш на Хазяина – тоест Го разкриваш.

Отначало ще разкриеш това в скриването, в отдаването заради отдаване. Макар да ни е трудно да разберем какво означава, защото отдаване заради отдаване – това е Бина, действие, отделено от нашето желание да се насладим. Получаване заради отдаване можем някак да си го представим, като нещо напълно противоположно на нас. А ако само отдаваш, то сега е непонятно как ще живееш в този случай, независимо от своето желание, висящо сякаш във въздуха.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75329]

Човешкият елемент на двигателя

каббалист Михаэль ЛайтманСтарайте се през цялото време да виждате две състояния: своето истинско състояние и това, което искате да постигнете. През по-голямата част от времето сме в доста сънливо, потиснато състояние и от човек зависи как ще се пробужда и насочва себе си.

Ако свише ти дават положително и отрицателно пробуждане, тогава започваш да действаш. Но ако отгоре не те призовават, то ти дремеш като в полусън. И именно тук е съсредоточена основната работа – търсенето, как да пробудиш себе си, да видиш своето сътояние в истинския свят и да си представиш желаното състояние, за да може разликата между тях да ти покаже колко си грешен и колко още много трябва да направиш. Тогава започваш да търсиш средства, за да промениш състоянието си.

Всичко зависи от пробуждането отдолу. Но енергия за него получаваме отвън, защото вътре в нас няма нищо освен машина, която се пробужда под влиянието на външна сила. Като двигател, който се върти само ако непрекъснато получава бензин или електроенергия. И щом престане да я получава, веднага спира.

Тази движеща енергия може да дойде от самия източник, от Твореца, и да накара двигателя ни да се върти. А може да дойде и по молба на самия човек. Това се нарича човешки елемент на двигателя, който сам включва себе си към източника на захранване и се активира.

Можеш да активираш себе си само с помощта на групата, поради подобието по свойства. Доколкото ще съответстваш на висшия източник на енергия, на източника на светлина, в отдаване и желание да правиш добро на другите и на Твореца – дотолкова ще можеш да се пресъединиш към източника на електроенергия, на светлина. И тогава светлината ще ти повлияе и ще стартира твоя двигател.

Жизнената енергия винаги идва отвън, чрез светлината. Ние винаги получаваме една малка искра на живота (киста де-хаюта), съживяваща ни и позволяваща да съществуваме. И в допълнение към тази искра, пробуждане свише – съгласно различни времена, периоди, общите и специфични изменения, които трябва да се случат. А всичко останало зависи от пробуждането ни отдолу – основният компонент.

Целият ни напредък се дължи на пробуждането отдолу, всички 125 степени, по които трябва да преминем, преминавайки този подем със своето желание. Трябва сами да стартираме своята машина със своя стремежът към отдаване. Правейки това, напредваме, стъпка по стъпка. И всеки път действията ни стават все по-качествени.

От урока по статия на Рабаш, 23.04.2012

[76044]

Когато сме заедно, никой не може да ни пречупи

группаЗеир Анпин – е висшата система. А Малхут – е моята система, която съм способен сам, заедно с другарите, да изградя – т.е. с желанията, които ми дава Творецът само за да се съединя с Него.

Има такива видове желания, които не принадлежат на мен, а са чужди, но те също са насочени към Твореца, както и аз. Аз не гледам лицата, а виждам само желанията, които още могат да се нарекат искри.

И тогава извършвам всевъзможни външни действия, за да се обединим. Искам да събера всички тези желания, всички малки вектори в една връзка, за да придобият сила. А заедно, вече ще бъде невъзможно да ги пречупиш, както поединично.

Ние се съединяваме благодарение на това, че всеки отменя себе си, само и само да се свърже с Твореца, с величието на свойството взаимно отдаване. Ние го създаваме помежду си, за да покажем сами на себе си и на Твореца, че сме готови за отдаване и го желаем. Нека да не е по силите ни да го постигнем и ние не можем истински да отдаваме един на друг, отменяйки своето его, но показваме максимума, на който сме способни в групата.

Ако прилагаме такива усилия и препълваме препоръчаната ни мярка, то се проявява светлината, възвръщаща ни към източника, която осъществява съединението. И тогава, вътре в това съединение (Малхут), усещаме свойството отдаване, свързващо ни със Зеир Анпин. Така разкриваме Твореца: Есод на З”А се свързва с Малхут и тя започва да Го постига.

Малхут вече не се присъединява към З”А само в една точка, а започва да развива вътре в себе си свойството отдаване, подходящо на З”А, и в същото време, противоположно на него, доколкото те си взаимодействат помежду си.

З”А и Малхут се съединяват така, че между тях се разкрива висшата светлина: Светлината Хохма и Бина – светлината А”Б – СА”Г, и тогава идваме в съзнание.

Всичко зависи от това, как сме подготвили Малхут. В степента, в която в нея се появява желание, подходящо на З”А, той започва да расте заедно с нея. Той побира в себе си нейното желание и за сметка на това расте.

От урока от книгата Зоар, 18.04.2012

[75950]

Съединението – като стиснат юмрук

группаВ света не са много хората, в които се е събудила духовната искра – точката в сърцето. Те са малцинство, в сравнение с останалите хора, които са привлечени само от материалните неща на този свят.

Но ако хората, които се стремят да разкрият Твореца, се обединяват, то могат да постигнат мощност, превишаваща мощността на цялото останало човечество, защото притежават качествена сила.

Можеш да бъдеш велик от гледна точка на количеството и от гледна точка на качеството. И качеството има много по-голямо значение от количеството. Така че, ако се обединят десет човека, изясняващи целта и желаещи да я постигнат, то произведената от тях заедно сила, е много по-голяма от външната сила на голямото човешко общество, на всички милиарди хора около тях.

Тя е толкова по-значителна, че те не попадат под влиянието на широкото общество, което притежава силата на количеството. Ето защо, чрез създаването на неголяма група, те могат вече да напредват. Тъй като човек попада под влияние на обкръжението – неговата единствена свобода на избора е в това, да избере подходящо за себе си общество.

Ако той все повече отменя себе си пред тази малка група, то може да бъде уверен, че по този начин ще постигне целта. Според степента на отмяна на себе си и съединяването с другарите, с повишаване на концентрацията, той ще се приближава постоянно към целта. Тъй като целта е в сърцето на тази малка група.

От урока по статия на Рабаш, 20.04.2012

[75906]

Групата, която прие моето сърце

сердце - группа Въпрос: Как мога да поправя това, че сърцето не е съгласно с тези добри намерения, които разбирам с ума си?

Отговор: Ние не сме господари на сърцето си, над него властва обкръжението. Ако искам в мен да възникнат сериозни, висши мисли, аз вземам книга или гледам филм, говоря сам със себе си. Но ако искам да променя желанието на сърцето си, имам нужда от външно влияние.

Всичко зависи от това, как организираме живота си. Нормалния живот трябва да се възприема като театър, т.е. да отдаваме значение само според степента на неотложност. Длъжен съм да ходя на работа, да живея нормален живот като всички останали. Но се отнасям към това не като към реалния живот, а като към театрален спектакъл, в който има актьори, които играят ролите, определени им от Твореца, а те дори не го знаят.

А това, което може наистина да ми повлияе – е групата. В цялата реалност съществува само един начин, чрез който аз мога да въздействам, а те могат да повлияят на мен. Мога да се подготвя за по-чувствително възприемане на тяхното влияние и тогава ще го получа.

Затова цялата ми работа е съсредоточена само вътре в групата, няма друг начин да се промени сърцето на човека. Понякога хората си мислят, че могат повече да учат и тогава ще напреднат. Но обучението не заменя групата, само с помощта на групата, напредъкът е възможен.

Групата може да бъде много голяма или съвсем малка, или дори виртуална, а не физическа. Но все едно, нужно ми е обкръжение от хора като мен, заради които аз мога да отменя себе си, да им правя подаръци, да ги почитам, да станат най-великото поколение на хората. Трябва да играя спрямо тях, представяйки себе си за пълна нула, за прах под краката им.

И тогава чрез тях, ще ми влияе висшият свят, защото аз отменям себе си. И това е истинска самоотмяна, а не фантазия, като пред Твореца, пред когото всички са готови да се преклонят. И тогава виждам, колко са ефективни тези действия и как биха ми помогнали, ако бях започнал да ги правя преди, още преди много години.

Сам не разбирам, защо до сега не съм слушал това, а то е толкова просто. Тоест, чувал съм, но не съм изпълнявал. Отнема много време, докато човек най-накрая се вслушва и започва да изпълнява.

От урока по  книгата Зоар, 18.04.2012

[75953]

Новата игра

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Семинар №1

Въпрос: Вие казвате, че трябва да си представяме, че сме в поправено състояние. От къде да взема увереността, че си го представям правилно?

Отговор: Не е възможно да си представите вярното състояние! Тази представа се създава постепенно от светлината. Само и единствено от светлината!

Опитите ни са като на малкото дете, което упорито все нещо прави, не се получава, но то не се отказва. Виждали сте колко упорито то играе или се опитва нещо да направи. В случая то започва да мисли, чувства, да придобива навици и започва да разбира, а по-късно става опитен, възрастен човек. Само по този начин!

Тук няма нищо ново. Използваме същата светлина, както и по-рано – в детството, когато сме се опитвали да станем възрастни. Използваме същите принципи, заложени в природата. Нищо друго няма! Това е един и същ закон!

Правиш опити да строиш с кубчета, но те все падат. Опитваш се да подредиш легото, но не ти се отдава. Скачаш, бягаш, правиш нещо като маймуна. Но тези твои усилия привличат Висшата светлина – онази скрита сила на природата, която те развива.

Тя ни е развила на нашето животинско стъпало и вече сме станали възрастни хора. И сега по същия начин играем тази игра за изкачване на следващото стъпало, за да може същата тази сила да ни издигне до нейното ниво.

На каквато игра играеш, такъв и ще станеш! Това е пътят!

Днес ние с вас играем играта ”да се уподобим на Твореца”. И това ще даде резултат, ако продължим да играем. Играта е тази, с помощта на която човек израства. Трябва да си представяш, че си вече там! Да се виждаш, че си вече възрастен – това е най-главното: ”А какво означава да си на следващото стъпало”? – нали искаме точно това. Ето, реализирайте това желание! Фантазирайте си: ”Какво в същност означава това?” Играйте тази игра! Само че сега играете на основата на вашите знания.

Четете много статии, слушате уроците: какво означава ”висше стъпало”, ”свойството отдаване”, ”над егоизма”, ”екран”, ”решимот”, ”парцуфим”, ”светлината хасадим”, ”светлината хохма” и т.н. Какво означава всичко това? Как се осъществяват преходите? Опитвате се през цялото време да си представите, че вече сте там – и вие ще станете такива! Това е принцип, по който действа цялата природа. Няма нищо ново, нищо по-различно от порастването на децата.

От 1- я семинар от Европейския конгрес, 23.03.2012

[75898]

Човек между точката на Кетер и Малхут

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как е възможно да оцениш напредъка си, и относно какво?

Отговор: Напредъкът се оценява по това, доколко оправдавам и ценя другарите си, доколко ги възприемам като велики, особени и съвършени хора. Доколко виждам в тях проявата на Твореца и искам в мен да се отпечатат техните свойства.

Искам да стана следствие на техните желания, тъй като това се нарича възпитание вътре в обкръжението. Онова, което те отпечатват в мен – това и ще бъде формата на Твореца, на човека (Адам) в мен.

Разбирам, че трябва да се отнасям към тях именно така, но едновременно с това, не ги виждам такива. Това са две усещания, които нямат връзка помежду си. От една страна, аз усещам другарите си като велики и особени, не различаващи се от Твореца. А от друга страна, разбирам, че се отнасям към тях съвършено различно.

Тъкмо това определя моето отношение към Твореца. Ако пренебрегвам групата, всъщност безусловно пренебрегвам Твореца. Това е едно и също. А ако искам да се променя за сметка на обкръжението, то все едно, че се подлагам под въздействието на Твореца.

Ако мога да съвместя тези две впечатления: ненавиждайки и презирайки другарите, а в същото време, да ценя, почитам и да ги възвишавам, то придобивам тези две полярни точки. Едната става Кетер, а втората – Малхут и заедно те построяват моя духовен съсъд.

Получавайки такъв съсъд, вече разбирам, че такава е моята природа и мога да реша, че се намирам в изгнание. Тъй като вече виждам целта, изискваща от мен да се съединя с групата и да се оставя на нейното влияние. А от друга страна, откривам колко съм далече от това – не мога и не искам това съединение, през цялото време забравям за него.

По такъв начин виждам колко много ми вреди егоизмът и не ми дава хармонично да се влея в обкръжението, тоест да се включа в него, като негова интегрална част и съвършено да се разтворя в него. А това би означавало, че преодолявам махсом (бариерата), отделяща ме от духовния свят.

От урок по статия на Рабаш, 19.04.2012

[75729]

Сто процентовата духовна работа е във веригите на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В каква форма трябва да се работи, така че това да е над моя егоизъм?

Отговор: Засега ни е трудно да си го представим, защото дори стремежът към отдаване при нас е егоистичен. Но това също е добре и се нарича ”ло лишма”.

Ако отдавам, за да спечеля още повече, то това се нарича особено развит егоизъм в нашия свят.

Недоразвитият егоист просто взема за себе си, като крадец, заплашващ те с пистолет и заграбващ всичко за себе си – така действа най-простото наивно его.

Ако те ограбва банката така, сякаш ти помага, давайки ти заем, а след това виждаш, че на твоя гръб те добре печелят, то това вече е много по-голям и развит егоизъм. Затова в историята на човечеството отначало е имало много войни, грабежи, хората са били принудени да се крият зад градските стени.

Но след това започнали да поумняват, да се лъжат едни други, да крадат на законни основания. Човек вече прави разчет и вижда, че няма смисъл да се прилага оръжие и да се пролива море от кръв, щом може всичко да бъде направено иначе, да се сключи сделка, която да му донесе още по-голяма печалба. Но всички тези разчети за сега се случват в това същото желание за наслаждение.

Когато достигам до желанието да отдавам, моите действия се наричат „ло лишма“,  защото независимо че ги извършвам егоистически, аз се опитвам да действам не заради себе си. Просто нямам избор, тъй като се намирам в изгнание, под робството на моя егоизъм и затова съм принуден да го слушам и да мисля за себе си.

Понякога се стремя толкова силно да отдавам, да се обединя с останалите, а след това виждам, че всичко съм правил заради себе си, а ако нямах свой интерес – нищо не бих направил, не бих могъл дори да си помисля за това. Но аз вече не се съгласявам с това и се старая да направя някакво алтруистично действие, затова то се нарича ”ло лишма”. Това е сто процентова духовна работа, тъй като човек не вижда, че се намира в изгнание, под властта на своето его.

Той действа така, защото няма друг избор и е задължен да премине през този процес, като достигне достатъчно голяма скорост, за да получи пълно желание, съвършена нужда от отдаване. Затова трябва да действаме още докато сме в състоянието ”ло лишма”, желаейки да проявим всички състояния, цялата тази ситуация, в която се реализира истинското отдаване (лишма), и да се постараем физически, душевно, вътрешно, с цялото си сърце, да участваме в това действие, заставяйки себе си да се включим в него.

Нека поне в някаква степен да ми се отдаде да мисля за отдаването, а всичко останало да бъде егоистично, но все пак съм опитал. И затова се нарича духовна работа, дори знаейки, че действам заради самия себе си, но поне във външните действия прилагам цялото си старание да действам заради отдаването. Затова то се нарича ”ло лишма” – духовна работа, а не просто лъжлив алтруизъм, както това се случва в нашия свят.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75386]

Навсякъде са разхвърляни покани за издигане

каббалист Михаэль ЛайтманПоправяне няма да има, докато човек не разбере, че трябва да се изкачи на следващото стъпало. Той винаги трябва да си представя такова решение, сякаш не се намира в сегашното състояние, а в следващото, че е достигнал вече висшето стъпало, издигнал се е с помощта на светлината, възвръщаща го към Източника.

Обикновено искаме да поправим своето състояние спрямо мястото, на което се намираме в момента. И това ни спира, защото си мислим, че състоянието е дошло специално, за да го поправим.

И с това се объркваме сами, тъй като всички ситуации ни се дават, за да се издигаме над тях в следващото състояние. За сега няма какво да поправяме в текущия момент. Поправянето на състоянието се състои в това, че аз се издигам от него нагоре.

Това е много трудно да се разбере, защото в нашия свят няма такъв подход, но в духовното това работи така. Тъй като всички състояния ни се дават не за да ги поправя човек – а за да поправя себе си. А да поправиш себе си можеш само ако се издигнеш над което и да е състояние, което се нарича да вървиш винаги с вяра над знанието.

Всеки път, когато усещам в себе си някакво неправилно, не истинско разбиране или свойство, аз възприемам това като покана да се издигна над него. И по такъв начин виждам, че всичко което се случва с мен, идва единствено, за да ми покаже недостатъците. А тяхното изпълнение и поправяне се случват на следващото стъпало и не става никога в настоящото състояние.

Всички проблеми, които виждам относно себе си, този свят, другарите, Твореца, ми се струват не добри и несъвършени – това са маркерите на онези места, където трябва да се издигна над тях и да се прилепя към голямото отдаване. Така ще напредвам дотогава, докато не достигна съвършеното отдаване.

От урока от писмо на Баал а-Сулам, 18.04.2012

[75600]

Единственият, който ще ми помогне

каббалист Михаэль ЛайтманКато се стараем да се обединим в група, ние не просто пробуждаме светлината, а светлината, връщаща ни към Източника. Тя не ме поправя, но ми предава нови детайли на възприятието. Нейната задача е да ми покаже, че съм напълно откъснат, противоположен, раздробен, потъващ в ненавист и лежа на самото дъно. Преди всичко, аз осъзнавам точно това.

Освен това, светлината ме кара да почувствам, че спасение няма, изход също. В нашия свят няма такава сила, която да ми помогне да се поправя, независимо от това, че като ли че се опитвам да се обединя с другарите си и да ги обикна.

Но продължавам да работя и да прилагам усилия – заедно с голяма ненавист към разединението и с голямо желание за обединение. Посредством светлината започвам да осъзнавам, че това е много важно. И тогава тя ми отваря вътрешната, най-важната точка – знанието за онова, че само Творецът може да ми помогне.

По такъв начин, достигам до две неща: от една страна, ненавист към злото, а от друга, любов към доброто, т.е. към абсолютното отдаване, когато искам ”буквално да се измъкна от собствената си кожа”, посрещайки останалите. Вече съм придобил това огромно желание, потребност от единство и любов. И като добавка към този зов на сърцето, придобивам знание, че никой няма да ми помогне, освен Творецът.

Така и става, че придобивам нужда от помощта на Твореца. От начало съм предполагал, че заедно с другарите си ще ”разкъсаме махсома”, а сега излизам от плоскостта на тази потребност, прониквам по-дълбоко в природата и откривам криещата се там вътрешна Сила – единствената, която е способна да ми помогне. Чувствам, че в сърцето ми се е родило желание, обърнато към Твореца.

И този връх е пик на моята работа на материалното стъпало, с всички съществуващи тук средства. От този момент нататък вече съм фиксиран към Твореца: ”Как да помоля, да поискам, да се задължа, да Му се примоля за Неговата помощ?”.

Това желание, на свой ред, получава своето развитие: за кого е предназначена помощта на Твореца? По време на работата започвам да разбирам, че досега съм искал да се възползвам от Него, като заплащане, а всъщност, промените ми трябват, за да Му отговоря. Така, променяйки се отвътре, започвам да променям нашите взаимоотношения, докато над всичките си лични разчети не поискам всевъзможните промени да Му доставят удоволствие, само и единствено на Него.

Това вече е – да служиш на Твореца: аз работя съзнателно, направлявайки плодовете на тази работа към Него. И тогава моля да Го усетя. Моля се не като сега, не за мое собствено благо, а тъкмо обратно, казвам Му: ”Не се разкривай, защото моето получаващо желание ще започне да се наслаждава. Разкрий ми само онова, което ще е за Твое благо. Това е единственото, което искам да знам”.

Така от плоскостта на нашия свят аз преминавам към друга работа, която се провежда с Твореца. При това действам както по-рано с групата, но вече като едно цяло с нея.

От урока ”Въведение в книгата Зоар”, 20.04.2012

[75857]

Да отделиш себе си от самия себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато преди половин година започнах да се занимавам с кабала, почувствах колко обичам хората и колко хората ме обичат. Сега изпитвам много странно чувство, че не се държа така добре с тях и че те не се отнасят добре към мен. Усещам злонамереност дори и от тези, които се занимават с кабала. Какво да правя с това чувство?

Отговор: Когато човек изучава кабала, преминава през всички възможни състояния, характерни за хората. Ненавижда и отблъсква околните, като в същото време чувства, че и те се отнасят към него по този начин – хитруват,  таят задни мисли и т.н.

Човек, който е успял да постигне Висшия свят, задължително е преминал абсолютно всичко, през което преминава човечеството. Изхождайки от това, че частното и общото са равни, става ясно, че човек изпитва върху себе си чувствата, вътрешните противоречия и решения -всичко, което усещат хората.

Трябва да разберем, че това ни е нужно, за да съберем в себе си тези свойства, които са ни необходими, и да се обединим с целия свят.

Едновременно с всичко, което се случва и преминава вътре в нас, трябва да съумеем да гледаме на тези чувства и от разстояние. Тоест да се дистанцираме от себе си.

Какво означава „аз“? Някакво същество, което сега преминава през определени състояния и на което му показват кой е той, как да възприема света и т.н. Тоест тук се явявам участник в експеримент. Аз – това е моето тяло, моите свойства, моят характер. А кой изучава този експеримент? Точката в сърцето, която се намира в мен. А се опитвам да я изведа навън и да се явя като изследовател отностно себе си – да се наблюдавам и  виждам отстрани.

Ако човек може да направи това, то той много печели и бързо напредва. В никакъв случай не трябва да отъждествяваме себе си със самите себе си, защото това не сме ние – това е Творецът! Той е създал желание и Той си играе с това желание, както Му е угодно. А аз не трябва да бъда играчка. Трябва да изляза извън себе си и от страни да наблюдавам как Той си играе с мен!

Как усещам, че това е мое? За да разбереш и усетиш как Той играе, ти е дадено усещане, че това е твое, иначе ти би го пренебрегнал: „Но – ще помислиш – нека играе с някакви зверове, растения, камъни!“ Всичко е във владението на Твореца, всички са управлявани от една единна сила. Но когато Той управлява мен – о, тук вече е друго нещо! Мога ли да приема, че Той, а не аз, прави и управлява всичко?

Умението „да отделиш“ себе си от самия себе си и да гледаш на себе си от страни – в това се заключава условието за бързо напредване.

Така че, това не си ти! Просто гледай какво прави Той с теб. Опитай!

Напредвайки по такъв начин, вече ще можеш да разделяш себе си на изследовател (тази точка ще стане твоята дясна линия) и на егоист, който през цялото време расте в теб против нея (лявата линия). Това е необходимо!

Затова казваме: „Няма никой освен Него“ – освен Творецът. Защо? Ако има още някого освен Него, то означава, че това съм  аз. Това вече е лошо! Неправилно усещам реалността!

„Няма никой освен Него“ – това означава, че освен тази точка, която Той ми е дал (точката в сърцето), всичко останало – това е Той. А точката в сърцето ми е дадена, за да бъда независим, самостоятелен. Значи, изтеглям тази точка, а всичко останало е Той. Моят характер, моите свойства, всичко това е от Него. Така трябва да възприемам света! И трябва да отъждествявам себе си с точката в сърцето! Тези точки издигаме над себе си, за да можем да се съединяваме. А всичко останало е  нашият егоизъм, нашето тяло, което се намира долу.

Така че, опитай се през цялото време да се „отделяш“ по този начин и тогава няма да имаш проблем със света! Това, че аз съм и егоист, и лош, и ненавиждам другите, и другите ме ненавиждат, всичко това ми се струва и го усещам чрез моето тяло, което всъщност не е мое – така ми показва Творецът. В това е  работата!

От виртуалният урок, 26.02.2012

[75576]