Entries in the '' Category

Буфер между човечеството и природата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В зависимост от нашите общи усилия по обединение и разпространение се променя и цялата останала част от света. Съществува ли обратна връзка? Да допуснем, ако сега се събираме и създаваме курсове за масите, започнем да обединяваме тези хора, количеството им ще нарасне. Това съответно ще повлияе на нашата възможност за по-бързо напредване, обединение? Това взаимосвързани процеси ли са?

Отговор: Несъмнено. Получили сме възможност да напредваме, за да поведем след себе си цялото човечество. Без нас то няма да се движи напред, а ние само за това и съществуваме. Тоест, от гледна точка на природата, в нас няма никакви нужди. Ние сме като буфер, който трябва да работи съгласувано с природата и с останалото човечество, което само не може да се устреми към целта.

Затова трябва да бъдем заедно с тях, с тези седем милиарда. Да създадем методика за тях, да се опитваме да се приближим към тях, достъпно да обясняваме и организираме всичко в такъв вид, че да им бъде леко, приятно, удобно, разбираемо, радостно. Трябва да ги увлечем след себе си, при това не насилствено, защото движението напред от тяхна страна трябва да бъде доброволно, осъзнато.

През цялото време да ги издигаме в развитието им, те да осъзнават необходимостта от движение напред – и тогава те ще напреднат. По принцип, цялото наше възпитание е насочено към това, да доведе човек до осъзнаване необходимостта от лично развитие.

От 14-та беседа за интегрално възпитание, 18.12.2011

[73571]

Прост закон

группаЕвропейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Как да започна да усещам висшата сила?

Отговор: Започваме да усещаме висшата сила само дотолкова, доколкото можем да се настроим към нея в нашето единство. Сам не мога да я усетя.

Настройката трябва да бъде в съответствие с нея. Ако от себе си се настройвам към нея, това ще бъде егоистично настройване. Егото – ето това ще ме командва. Как да изляза от това състояние?

Необходимо ми е не само желание да изляза от себе си и да се издигна над себе си – това е индивидуално егоистично желание, което го има в милиони хора в нашия свят. Как да направя така, че да усетя самата тази сила, именно нея? За това трябва да ѝ се уподобя.

В природата съществува много прост закон: можеш да чувстваш някакво явление само в тази степен, в която се състоиш от него. Тоест, ако усещам нещо, чувам, виждам, чувствам на вкус, аромат – това е, защото в мен съществуват определени свойства, които ги има в това, което усещам. Трябва да има подобие на свойствата. Трябва да създам в себе си прибор, който да улавя съществуващите отвън честоти.

Да допуснем, че имаме радиоприемник. Какво правя, когато въртя копчето на радиоприемника? Настройвам го, генерирам в него определена вълна. И ако такава вълна се намира отвън, то антената я улавя по принципа на резонанса, подобието, и аз чувам звуци – моето ухо ги възприема.

Тоест трябва да създам в себе си приемник, в който ще има същите свойства, както в тази сила. Ако просто желая да изляза от себе си и да я усетя – нищо няма да постигна. Затова се събираме в група, където не просто желая да се издигна над себе си, а желая да се издигна над себе си в свойството отдаване, в свойството любов – това, което и се явява свойството на тази сила.

Желаещите да се издигнат над себе си, да излязат от себе си – са милиони. Но далеч още не са готови да чуят, че освен с подема над себе си, това може да се постигне и само със създаването на свойството отдаване в себе си… А това е възможно само в група, помежду си, когато се обединяваш с другите хора, на принципа „възлюби ближния…“ – тогава ти започваш да ставаш подобен на нея и можеш да я усетиш.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73907]

Да отделиш своето „Аз“ от бренното си тяло

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок 3

Какво се случва с информационната част в нас, когато тялото умира? Тя може да се пренесе на всеки друг носител. Може да съществува и отделно, не на някаква биологична подложка, а във всякакъв вид. Това е информация! А информацията може да се пренася от електронен носител на печатен, а след това на визуален, слухов и т.н. Сама по себе си информацията не се нуждае от никакъв носител. Той е необходим само за нейното възприемане.

По такъв начин, ако желаем да получим висша информация, трябва да направим свой носител нашето свойство отдаване, а не свойството получаване.

Егоистичното свойство получаване ни ограничава. Можем да поберем в себе си само това, което влиза в нашите сензори, органи на чувствата и само в определен диапазон – зрителен, слухов, тактилен и т.н., зависещ от нашите органи на възприятие, тяхната чуствителност, тяхната способност на разрешаване.

В нашия свят ние, разбира се, създаваме допълнителни прибори, за да усилим възможността да виждаме по-далеч и по-дълбоко. Но това малко ни помага – само разширяваме тези пет органа за усещане.

В действителност около нас съществува още огромно количество информация, която не сме в състояние да възприемем и дори не знаем какво е това.

За да получим тази възможност, ние се опитваме да излезем от себе си, за да не бъдем ограничени в нашето тяло.

Това състояние може да се постигне още в този свят! Възприемайки всичко чрез физическото тяло, чрез своя животински организъм,  да започнем да  усещаме себе си извън него – сякаш вече не живеем в него, подобно на това, когато човек умира.

По принцип, ако умира тялото – нашия животински егоизъм, то се усеща нещо друго. Можем да се опитаме да постигнем това и без да умираме – да неутрализираме нашия егоизъм и тогава, разфокусирайки себе си с нашите егоистични желания на възприятие на целевата природа, ще усетим това друго нещо  – висшя слой!

Хората, които са преминали тези състояния, ги описват и дават конкретна методика как да се направи.

Днес към това състояние се устремяват вече милиони хора, които усещат ограниченост на нашето възприятие за света, необходимост да узнаят в какво е смисълът на нашето съществуване. Това съвсем не са просто някакви философски или чисто научни, познавателни потребности, а конкретно чувство – чувство на огромна депресия, умора от живота, доколкото в резултат на многото кръговрати на живота се стига до въпроса: „За какво съществувам всъщност? Всеки ден се борим само за да живеем, да просъществуваме?! В това ли се заключава смисълът на цялото творение?!“

Тогава си представяме себе си като малки дефектни същества, които само се грижат за това, как да държат своето животно в комфорт. И в това се заключава целият смисъл?! Докато то живее, аз само за него мисля. Ако не започна да отделям себе си, своето „аз“ от това тяло, тогава действително с какво това „аз“ е заето цял живот? Само с това, да следи за това животно.

В наше време произтича постепенно отделяне на нашето „аз“ от животинското тяло. Човек (това е „аз“) започва да чувства, че той не желае през цялото време да се подчинява на  тялото си и да бъде само негов роб. Затова хората изпадат в депресия, в лутане, употребяват наркотици, не знаят какво да правят с живота си и често завършват със самоубийство.

За финал влизаме в много тежка криза. Не желаем да създаваме семейство, да раждаме деца. Не виждаме смисъл! И ако в края на краищата, аз трябва по неволя да живея, за да държа в комфорт това животно, за какво ми е тогава всичко останало – аз ще мисля само за това! Тоест човек започва дори да регресира.

От 3-ия урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73737]

Компания или група?

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок №1

Въпрос: Как да отличим психологическото единство от духовното?

Отговор: Не мисля, че има голяма разлика. Психологическото единство – е предпоставка към духовно единство.

Психологическото единство – е егоистично. То е основано на това, че когато се включваме в компания (наричам това имено компания , а не група), тогава придобиваме голяма сила, големи възможности, създаваме някакво предприятие, решаваме някакви въпроси, движим се напред благодарение на егоистическото обединяване на нашите сили и качествено, и количествено. На такова ниво действат всички хора в света, всички компании, научни колективи и т.н. Това е психологическо обединение и с него работят психолозите.

А кабалистическото обединение е изградено на издигането над егоизма – аз трябва да се съединя с останалите въпреки своето его, за да мога да изляза извън своите предели. Да не привличам цялата компания към себе си, а да изляза извън себе си, и тогава това вече не е компания, а кабалистическа група. Когато излизам извън себе си в тях, и ние всички влагаме своите духовни блянове, устремявания помежду си, а егоизма отхвърляме назад, ние се съединяваме, ние се намираме в кръга. Целият ни егоизъм се отдръпва назад, остава зад нас, а всичките ни духовни устремявания, точките в сърцата, вървят напред, и се получава една голяма точка – групата.

А ако съберем нашия егоизъм заедно, то това е просто  компания.

От 1 – я урок от Европейския конгрес, 23.03.2012

[74039]