Entries in the '' Категория

Пътувайки без знание за себе си

каббалист Михаэль ЛайтманКогато четем книгата Зоар, трябва да си представяме, че сме в по-висше състояние – да искаме да го постигнем. По-висшето състояние – това е, където ние сме свързани заедно.

А Зоар описва как достига до нас силата на отдаването и каква работа извършва тя в нас. Някои частици на душата се издигат, други се спускат в своето усещане, разбиране, възприемане на промените, които настъпват в нас. Ние, отново и отново , докато четем тази книга заедно, се надяваме, че силата на отдаването ще ни повлияе, осъществявайки в нас всички тези духовни действия.

Ако бяхме в разкритие на духовния свят, то докато четем в нас очевидно би се изпълнило всичко прочетено. Но ако сме в скритие и искаме тези действия да настъпят в нас, те също ще се осъществят – само скрито и до такава степен, доколкото ние реално не сме в духовния свят!

Все едно дете седи в пластмасова кола, върти волана и си въобразява, че се вози. И то наистина се вози, то вече по нещо прилича на истински шофьор, какъвто ще бъде след десет – двайсет години. То вече е в същия процес, но за сега на тези първоначални стъпки и състояния, когато още не е достигнало до тази реализация. Но тези състояния са необходими по пътя.

По същия начин и ние, като четем книгата и си представяме себе си в нея, така позволяваме на светлината да въздейства именно на тези свойства, за които четем. Няма значение, че не ги разбираме – светлината в същото време работи и ни предвижва напред.

Нека да не знам какво се крие зад всички тези названия на сфирот и имена на ангели и нищо да не мога да си представя. Не е важно! Представям си само едно: че аз сега съм под въздействието на светлината, силата на отдаване, която ми дава силата да отдавам, да властва над моята сила да получавам. И така ще продължавам, докато светлината не остане в мен за постоянно.

От урока по  книгата Зоар, 28.03.2012

[73880]

Молитва на равните в кръга

группаНе е важно, че седите в редове зад бюрата си, вместо да се прегръщате в кръг. На столовете седят само физическите тела, но вътре трябва да бъде усещането за кръг – огромно съединение по целия свят. И точно, както са ни обградили с кръг жените, така още по-далеч зад тях стои целият свят. А ние трябва да се стремим да приведем всички до една точка на контакт.

А физическият порядък няма значение. Аз не мисля, че учениците на Раби Шимон са седяли в такъв равен кръг. Ако това беше така, то все пак щяха да се запазят и до сега тези правила по време на изучаване на Тора. Кръгът просто означава, че всички са равни – съединяват се другарите и създават обща молитва.

Всичко, от което се нуждаем е да молим светлината, възвръщаща към източника. Без това, ние нямаме никакви шансове дори на милиметър да излезем от егоизма си – нито един от нас. Само светлината може да ни помогне.

Затова е безсмислено да задавате въпроси как да направите това. Ти нищо не правиш, дай на светлината да работи! Но винаги трябва да осъзнаваш, че всички твои действия са нужни, за да привлечеш светлината, която ще направи всичко.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 27.03.2012

[73816]

Обединението трябва да бъде качествено

группаЕвропейски конгрес. Урок №1

Рабаш, от статията ”Цел на групата”: Ако се обединим около общата цел, във всеки от нас ще се появи голяма сила, която ще ни помогне да се издигнем над егоизма си, към обединение.

Тази голяма сила ще се появи в резултат на сбора от нашите мънички сили, дори не сили, а самото устремяване.

Работата не е в това ”че всеки от нас е с малка сила” , както е написал моя Учител. Работата е в това, че не ни трябва количествено увеличаване, а качествено изграждане. Това не означава, че ти, аз или някой друг имаме по един грам усилие, и се събираме за да имаме 3 грама – не, работата не е в грамовете. Работата е в това, че ние преодоляваме егоизма си, егоистическите съпротивления между нас. И когато се събираме чрез тези егоистически съпротивления, ние събираме не 3 грама, а много пъти по вече!

Обединението трябва да бъде качествено. Не може просто да събереш двама или трима и да получиш обща сила – на нас не ни достигат качество,за да се обединим помежду си.

Това, което създаваме по между си е физическо поле, което като сензор (относно своята чувствителност) открива общото поле на Твореца, запълващо цялото пространство. И тогава го усещаме вътре в нас. Това означава, че работата не е в силата на всеки, а в онова взаимно устремяване, което ние създаваме.

С това могат да се занимават изтъкнати личности, притежаващи знания, с добра вътрешна подготовка, силни със своите качества, но ако те не започнат да се обединяват помежду си в името на разкриването на това поле за взаимно отдаване, за да се съединят с цялото човечество и Твореца, то при тях нищо няма да се получи.

В кабалата се говори не за количествено съединяване, а за качествено.

Затова, ако няколко човека, малка група или даже само двама, правилно се настройват помежду си, те могат да достигнат най-високо качество на съединение и да се издигнат на най-високото стъпало на стълбата. Нагнетяването на това поле, което достигаме, зависи само от нашето взаимно устремяване над нашия егоизъм. Колкото по-високо се издига силата на нашето сближаване над егоизма – толкова от това ще зависи качественото, а не количественото проявяване на Твореца или светлината между нас, т.е.: Нефеш, Руах, Нешама, Хая и Йехида.

Аз помня как Рабаш написа тази статия. Аз го попитах: ”За какво да говоря с групата, когато се съберем за първи път?” . Той седна на пейката в парка, където се разхождахме с него, аз му дадох станиола от опаковката на цигарения пакет, защото нямах нищо друго под ръка, и на обратната и страна той започна да пише тази статия.

Така тя попадна в нашия архив. В този си вид, тя и досега се съхранява в нашия архив. С това започна всичко.

Наистина, освен тази сила за сближаване, ние нищо друго не можем да предложим, нито на себе си нито на човечеството. Ние трябва само да я възвишаваме.

Най-главното е първото усещане! То е – раждането на новото, както се ражда младенеца.

Всеки акт на раждане в някаква степен е опасен. Виждаме, как ражда жената и в това действие се крие определена опасност. Ние очакваме това с голямо напрежение, независимо, че сме толкова умни и толкова напреднали в медицината. Независимо, че разполагаме с ултразвукова апаратура и всякаква друга апаратура, но сам по себе си този акт на раждане е особен от страна на природата: под натиска на напрежението.

Това се случва днес и с нас. Така, че всичко зависи от това, доколко ще се напънем и ще родим себе си на следващото стъпало.

От 1 – я урок на Европейския конгрес, 23.03.2012

[73617]

В непрекъснатия кръг на обятията

каббалист Михаэль ЛайтманТакава необикновена атмосфера, каквато беше на семинара по време на конгреса в Литва, трябва постоянно да присъства по време на уроците. Човек през цялото време трябва да се намира в такова усещане. Няма значение, дали присъства физически в кръга, прегръщайки другарите си, или те, намирайки се просто заедно, усещат своята връзка, без каквито и да било прегръдки, или даже на разстояние.

Разбира се, това е сложно, но вие вероятно вече усетихте, че е възможно да се излезе за малко зад ограниченията на материалното пространство и да не бъдем свързани с времето. Тази връзка остава да съществува като че ли във въздуха.

Трябва през цялото време да съхраняваме такава атмосфера: по време на урока, при всички мероприятия, дори и на работа. Без значение е къде работи човек: във фабрика, за някой собственик, но чрез всичко случващото се той се намира в контакт с Твореца, и Го търси. Във всяко случайно състояние той трябва да прилага усилия, за да разкрие висшата светлина, както, ако физически се намираше между другарите си.

А след това ще можем да усетим, как при всички такива опити разкриваме своите връзки с голямата група кабалисти, от всички поколения, които работят заедно с нас и продължават тези усилия. Всичко това се намира по-високо от материалните ограничения.

Ние се подготвяхме за такива семинари, сядахме по определен начин, но всичко това бе формално. Онзи дух, който усетихме тогава, трябва постоянно да го поддържаме, през цялото време на учението. Основна награда са самите усилия, а не силните усещания, които вие очаквате. Трябва да се цени не възнаграждението за извършената работа, а самата работа.

Затова не трябва да се чака, кога ще се завърнат онези трогателни и вдъхновени състояния. Основното е да се намираме в тяхното търсене, и не заради приятните усещания, а за подготовката ни за разкриване на Твореца, да Му доставим удоволствие. Такава възможност се явява като наша награда. Ето, това вече е много по-близко да състоянието за отдаване, ”лишма”.

Ще се постараем да направим така. Аз се извинявам, но както е прието, децата искат това, което им харесва повече, а родителите им дават онова, което смятат за необходимо. И това не винаги съвпада. Дайте да приложим усилия, за да постигнем още по-правилна форма. Трябва да се цени възможността да се прилагат усилия, а на усещанията, да се направи съкращаване –  и тогава ще дойде усещането за отдаване.

От подготовка към урока, 27.03.2012

[73813]

Да се настроим на друг фокус

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок №3

Основна статия на кабалистическата методика е ”Няма никой освен Него”. Тази статия е настройка за нашата точка в сърцето, на устрема ни към разкриването на Природата, на нейната висша и вечна хармония, на нейната интегралност, глобалност, където всичко е абсолютно взаимосвързано и представлява една обща целеустремена картина.

Обикновено в нашия свят ние не можем да обхванем всичко това в нашия частен егоизъм. Ние разделяме природата на множество науки (съществуват 184 науки). В природата това го няма. Ние не можем да изучаваме всичко едновременно. Ние разчупваме природата на дребни ”парченца” и изучаваме: биология, зоология, геология, астрономия, и т.н. – изобщо голямо количество науки.

Нашата индивидуалност, егоизмът ни – е много тесен, затова той може да възприема само конкретни неща, а да възприема цялата природа – схоластически, той не може. И затова не сме в състояние егоистически, с нашите петте материални сетивни органи да усетим цялата картина, интегралната сила. Тя не се усеща от нас не влиза в нашите сетивни органи.

За тази цел ние трябва да развием нов орган за усещане, който ще включва в себе си, всички досегашни сетивни органи но ще се отличава от тях с това, че ще може едновременно да се усеща абсолютно всичко, едновременно, заедно като едно цяло. Такава трябва да бъде настройката ни. Тоест вместо да се гледа наляво, надясно, нагоре, надолу, точно по определените координати, насочвайки своя егоизъм и фокусирайки се върху някакво явление, ние напротив, премахваме целият този фокус, целият си егоизъм, и се опитваме да видим природата такава, каквато е. В това се състои настройката.

За тази цел съществува групата и специалната методика. Настройвайки се по такъв начин, ние изведнъж започваме да усещаме, че премахвайки егоистическия фокус от света, ние започваме да гледаме на него открито, без да желаем да отмъкнем нещо от него, а излизайки от себе си в света, без ограниченията на тялото, с неговите пет сетивни органа, с разбирането ни, със своите ограничени възможности да възприемаме всичко съществуващо в природата. Тогава ние започваме да усещаме, че наистина сме обкръжени от огромна сила – обща, вечна, съвършена, която се нарича Природа или Творец.

Това няма никакво отношение към религията, към вярванията и мистиката. Това е само методика, която помага на човека да се преповдигне над тесногръдото отношение към света и да погледне на него без ограничението на времето и пространството, над предвижването, т.е. да преминем зад областта на нашето естество, за да не ме ограничава тялото.

А за да не ни ограничава тялото, ние се опитваме да се организираме в групи, където взаимната помощ между другарите ни дава възможност да излезем от себе си и да започнем да усещаме нещо извън нашето тяло, сякаш не съм в тяло.

И започвайки да се усещам извън тялото, ние получаваме представа за това, какво е да живееш извън тялото си.

От 3–я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73741]