Силата на отдаване – това е силата на съединяване. Без нея в нас няма единство нито в семейството, нито с децата ни, нито в контакта ни с хората, с обществото. Това, че не използваме тази сила, води до разруха както на личността, така и на обществото около нас.

Ето защо е не просто изключително важно, а е въпрос на живот и смърт да се въоръжим с тази сила. Кризата, която идва, която сами сме предизвикали, е само показател на това, къде се намираме. За да я предотвратим ни е нужно да изследваме и проверим какво не ни достига! Кое ни е липсвало? Не ни достига силата на отдаване. Как да я получим? Само за сметка на изграждане на добра среда! Сами трябва да си създадем благоприятно обкръжение, което да ни мотивира, подтиква, помага да станем поне малко отдаващи. Тази среда трябва да ни предупреждава: „Ако не отдаваш, няма и нищо да получиш! И не просто няма да получиш, но и ще се лишиш от уважението, с което се ползваш, и ще се превърнеш в нищожество, което всички ще презират.”

Обществото ще намери начин да ти въздейства чрез хората или децата ти, които обичаш и цениш най-много, чието мнение ти е най-скъпо. То ще подрони чувството на собствено достойнство и самоуважение във всеки, който не се стреми към отдаване, показвайки колко ниско може да стои такъв човек. Обществото просто се отвръща и не би го допуснало до себе си. При тези обстоятелства на човек не му остава друго, освен да се замисли, да изучи как да придобие силата на отдаването и да поиска да я притежава. И тогава обществото ще му отвърне с уважение и добро отношение.

В нас няма друг избор, трябва само да се учим, което означава да станем отдаващи. Идвайки да се уча, аз съм заинтересован, обкръжението да работи над мен в тези две плоскости: палка против моя егоизъм – наказвайки ме със своето презрение, а от друга страна – възхвалявайки ме за моето отдаване. По такъв начин, за сметка на своя егоизъм започвам да ценя силата на отдаване, насочена срещу него.

Ако действам с отдаване, то ще получа напълване – одобрението на обществото. Обществото ще се приближи към мен и няма да осъжда моя голям егоизъм, няма да ми се сърди.

Тоест ще видим, че по такъв начин действаме над егоизма, който расте и достига във всеки до хипер размери. Именно с негова помощ и за сметка на обкръжението можем да възпитаме човека. Това се нарича интегрално възпитание, което учим, за да бъдем интегрални – свързани със всеки.

Човек започва да чувства ценността на силата на отдаване, благодарение на която придобива уважението и почитта на обкръжението. Започват да му завиждат за това, колко е израснал и  почитан в средата се. Получава се, че егоистът започва да цени силата на отдаване. Погледнете какво може да се направи за сметка на правилното обкръжение!

Тук обкръжението встъпва в ролята на възпитател така, както майката и бащата са за новороденото, възпитателите и учителите – за детето или преподавателите за студента. Така действа и голямото човешко общество относно всеки възрастен човек. Обкръжението се отнася към него в зависимост от неговото придвижване и тогава благодарение на използването на тези две сили: получаване и отдаване на обществото, той получава средство да надникне дълбоко в себе си, дълбоко в обществото и дълбоко в природата. Започва да разбира какво се случва при усвояване и използване на силите по отношение на вътрешната психология за самия себе си, обкръжението и природата.

Дава му се възможност да чувства как тези две сили действат в цялата реалност, как те работят в неживия камък, в растенията, в животните, вътре в човека, в обкръжаващата среда и вътре в семейството – във всичко. Той работи като притежател на тези две сили и с тяхната помощ изследва и узнава всичко.

Той прониква във връзката, свързваща цялата реалност – връзка, която се създава от преплитането на тези две сили. И така разбира цялата програма на творението, процеса, през който преминаваме, и къде ни води това.

Нали всичко се подчинява на определен процес, само че сега не го виждаме, защото действаме само с едната сила. А когато човек започне сам да използва тези две сили, това му дава научен инструмент за изследване, с помощта на който може да провери всичко, което се случва в природата. По този начин, той става истински стопанин на своята съдба и всичко случващо се. И всичко това е за сметка на съзнанието на ново ниво.

От 12-та беседа за нов живот, 10.01.2012

[72150]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Какво да правя с ненавистта към другарите, която се проявява по пътя към духовното?

Отговор: Учи се от авторите на книгата „Зоар”. Събирайки се заедно „да изучават Тора”, т.е. разкриването на Твореца, отначало те изпитвали ненавист един към друг. Това било вследствие на голямата работа по обединението, направена дотогава. Всеки път им се разкривало ново състояние, ново получаващо желание, нов „информационен ген” (решимо) – и всички го усещали изкривено: „Аз ненавиждам останалите и обичам себе си, желая всичко да бъде мое”.

Ето това е вярната подготовка – разкриване на нови състояния, които сега трябва да поправям. Първо, откривам недостатък, а след това преминавам към поправянето, за което ще ми трябва Тора. Защото е казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Когато злото начало е открито, мога да се обърна към Тора за помощ.

Ако първо не разкриеш злото, то и до Тора няма  да стигнеш. В този случай изучаваш не методиката за поправяне, а теория. „Тора” – това е светлината, връщаща те към Източника, която извличаш от трудовете на кабалистите според това, доколко проявяваш в себе си злото и страдаш, като не го желаеш, тъй като се стремиш да достигнеш отдаване, а разкритото зло ти пречи. То не ти носи някакви лишения или неуспехи в този живот – цялата работа е в това, че то не те допуска до отдаването.

По такъв начин, подготовката към урока, за който пише Баал а-Сулам в параграф 17 на „Предисловие към ТЕС”, е нещо свръх – важно. Точно така трябва да се пристъпва към работата. И навсякъде, където хората се учат, ти можеш да проверяваш: достигат ли до осъзнаване на злото? Тоест не се бият напразно в гърдите с „чистосърдечни” признания, а наистина разкриват злото в себе си. Човек открива това не по отношение на съседите, колегите или роднините си, а само относно другарите – когато ги ненавижда, вместо да ги обича. С цялото си сърце, с всичките си сили той се стреми да се обедини с тях – и не може, чувствайки колко е отвратителна самата мисъл за това.

Няма по – голямо разочарование и отвращение – като че ли насила те принуждават към любов. Работата довежда до много тежки усещания. И ето тогава си струва да се занимаваш с Тора, т.е. с методиката за поправяне.

От урок по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 13.03.2012

[72541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всички заедно трябва добре да се фокусираме върху поправянето на света, върху обединението, за да открият хората, че само това им липсва.

В крайна сметка, всеки човек иска нещо. И без значение какво е то – невъзможно е да се удовлетворят всички тези желания. Те винаги се наслагват едно върху друго, карайки ни да се наслаждаваме за сметка на другите. Всичко е подредено така, че по егоистичен път можем да получим само малка част, а всичко останало изпълняваме за сметка на ближния.

Освен животинското изхранване, всичко останало човек, така или иначе, отнема от другите. Това се отнася до всички без изключение: на някого не достига парчето хляб, което аз съм изхвърлил, на друг – домата, който се е развалил у нас. Всеки егоист, по определение, живее, ограбвайки ближния си.

И затова в нашия свят никой не може да бъде щастлив и удовлетворен. Защото системата е интегрална и веднъж взел нещо за себе си, аз автоматично го крада от останалите.

Само ако  отдавам на всички, изобилието преминава през мен. Трудно е да се „смели“ тази техника, но тя всъщност е много проста. В действителност, само благодарение на нея съществува всичко, докато благодарение на егоизма ни,  съществува само недостатък в ума и сърцето ни – безсмислица за алтруистичната реалност.

И затова изходът за всички нас е само един – да се грижим за обединението. Само ако успеем дори и няколко милиметра да се сближим със сърцата си, светът веднага ще почувства облекчение. Така че, хайде да го направим.

Всичко зависи от това, какво се случва вътре в човека. Именно това определя неговото възприемане на реалността и самата реалност.

От урока по “Предисловие към Десетте Сфирот””, 12.02.2012

[72438]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - No Comments→