Entries in the '' Category

Как да „изплетем” творение

каббалист Михаэль ЛайтманДори за поддръжка на нашия материален живот е необходима светлина – малък проблясък (киста де хаюта), прашинка светлина, промъкнала се от духовното, в резултат на Големия взрив и сътворила цялата материя в нашия свят – всъщност, въображаемото съществуване е единствено във възприятието ни.

Но това е било само началото, а останалото ни развитие се заключава в изграждането на останалата материя. Тъй като материята, която е пред нас – е ефимерна и несъществуваща. Днес дори физиците са открили, че материята не съществува, че това не са частици, а само енергиен облак от сили, което ни се струва като движещи се частици.

За да се открие цялата материя – огромното желание да се насладиш във всевъзможните му прояви, ни е нужна светлината, която е зародила, сътворила, създала и произвела всичките тези форми на материята в четирите стадия на АВАЯ (юд – кей – вав – кей) или в световете Ацилут, Брия, Йецира, Асия, произлизащи от света Адам Кадмон. Това се нарича „долната половина на Кетер”, а светът на Безкрайността – е „горната половина на Кетер”.

Ние започваме да напредваме в духовното развитие, ако получаваме свише същата тази светлина, която развива материята. За да ускорим развитието на нашия материал – желанието да се насладим, ни е дадена науката кабала, с помощта на която можем да изпълняваме определени осъзнати действия, вместо да чакаме, докато изминат всевъзможните етапи на развитие, само след които ще започна да разбирам какво се случва, и то не напълно. Нима човек, в края на живота си, разбира нещо от изминатия път? Няма причини, нито връзка между събитията, нито дълбочина на творението – нищо не му се разкрива – животът просто си е отишъл.

Тогава как можем да напредваме в живота така, че сами да се преведем в действие, когато дотолкова разбирам случващото се, че се проверявам и променям, самият аз представлявайки част от цялото това творение. Тогава виждам, изучавам как с помощта на тази или онази сглобка получавам тези или онези резултати и от всичко това се уча. Това е висше духовно познание, което придобиваме в разума (даат) на нашия парцуф, разкривайки всеки път – светлината Хасадим в светлината Хохма. Така отдолу нагоре започваме да я постигаме и с това ставаме наистина учени, състоящи се от частиците на цялото творение.

Откъде ще получим разума, чувствата, свойствата на възприятието, указанията как да направим това? От простата висша светлина, която се спуска към нас и тогава започваме да се развиваме. Ние не знаем какво не ни достига, в какво направление трябва да се разширяват разумът и чувствата ни , с помощта на какви връзки ще си взаимодействат разумът и сърцето, за да образуват, „да сплетат” правилния съсъд/кли.

Да се надяваме, че с четенето на „Зоар” привличаме тази обща светлина, а тя ни подготвя разбиране и усещания, с помощта на които ще можем някога да участваме в създаването на съсъди/келим, както е казано: „Творецът създава светове и ги разрушава, а праведниците поправят тези светове, действайки с Него, като партньори.”

От урока по книгата „Зоар”, 11.03.2012

[72352]

Здрав тен в отразената светлина

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На какво трябва да се концентрираме по време на четенето на книгата „Зоар”: на светлината или на желанието?

Отговор: Какво можеш да направиш със светлината? Ние само знаем, че в природата съществува огромна и съвършена сила, добра и носеща благо на всички – и на грешниците, и на праведниците. Т.е. на онези, които искат или не искат да напредват, съгласно нейните закони.

Всъщност, ние се намираме в полето на светлината, притежаващо свойството отдаване. Това са както законите на физиката, определящи поведението на всяко друго силово поле: електромагнитно или гравитационно. И за да попаднем под най-ефективното му влияние, трябва да изпълним неговите условия и да станем подобни на него. Тогава това поле ще ми окаже най-силното си въздействие.

Моята чувствителност към полето зависи от това, доколко аз искам да стана подобен на него. Цялата нежива, растителна и животинска природа инстинктивно се обръща към светлината. А човекът – не. На него му трябва във всяко състояние сам да установи своето отношение към светлината, т.е. някак си да се обърне и да се подложи на нейното най-ефективно и подходящо въздействие.

Благодарение на това, че човек се обръща под различни ъгли към светлината, той изучава светлината, опознава своята природа, желанието си, последователността на своето развитие, формата си. Той разбира, защо сега трябва да се обърне именно по този начин – в следствие на пробудените в него свойства и желания, каращи го да търси съответното въздействие, скрито в светлината.

Посредством цялата тази работа човек изучава творението и силите, които действат в него: желанието за наслаждение и желанието за отдаване. Освен това – друго няма. А придобитият при това от него разум принадлежи на висшия, на Твореца. Тъй като нито светлината, нито желанието не се отнасят към висшето стъпало.

Разумът на Стопанина, съзидаващ и властващ над всички, управлява и двете: и светлината, и желанието. А човек, за сметка на това, че всеки път обръща своя съсъд – желание в определено положение относно светлината, започва да разбира творението, да познава разума, намиращ се над желанието и над светлината. Дадена ни е такава възможност: да постигнем съзидаващия разум – с една дума, поглеждайки към масата, достигаме до разума на нейния създател. В това, всъщност, се състои нашата работа.

От урока по книгата „Зоар”, 12.03.2012

[72434]

Планетата на спящите

каббалист Михаэль ЛайтманТворецът, природата – това е ВСИЧКО, а ние съществуваме вътре в нея. Но поради направеното заради нас скриване, ние имаме възможност да видим себе си и природата по изключително странен начин: като че ли съществуваме независимо от нея и сме в състояние сами да решаваме и да правим каквото и да е.

Това е пълна илюзия. И ние самите, и светът, всички наши действия, мисли, знания – са абсолютна фантазия, мираж във въздуха. Всичко това е направено, за да се даде на човек отправна точка, от която да продължи, да може да напредва наистина самостоятелно. невъзможно е по друг начин   да се положи нашата основа за човека, Адам, което означава „подобен“ на природата, на Твореца,  в цялото му величие.

Но ако искаме да растем правилно, трябва винаги да помним, че ние сме в природата, която определя всичко за нас: нашите мисли, желания, намерения, отношения, настоящи събития – целия ни живот. Ние сме изцяло подвластни на природата и не само сме управлявани от нея, а въобще не съществуваме.

Ние се намираме в тази измама, в илюзията на своето съществуване, като в сън или в приказка. Но ако се опитаме да съсредоточим вниманието, мислите и възприятията си, за да се издигнем над своя егоизъм, над сегашната си природа, в която се осъществява целият този сън и фантазия, можем да се опитаме да избягаме от този сън и да достигнем истината.

Затова  и действаме като се събираме в група, учим се, изпълняваме всички съвети на кабалистите. Тъй като, всъщност, те искат да ни изведат от това призрачно съществуване, от живота в сън – сякаш да ни извадят от мъглата на изкушението или от дълбоката яма и да ни спасят. И така те ни дават всевъзможни съвети за това, как да се съсредоточим върху възприемането на реалността, за да разсеем този облак и да видим истината, която съществува в действителност. В това е нашата работа.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.03.2012

[72348]

Да се почувстваш вътре в майката Бина

группаВъпрос: От кого зависи способността за самоотмяна по отношение на висшия – от човека или само от светлината?

Отговор: Степента на твоята самоотмяна зависи от групата. Никога не можеш да отмениш себе си пред учителя и пред Твореца, ако групата не те одобри, не те подкрепя и укрепва. Ти сам не можеш да отмениш желанията си – ти нямаш сили за това.

Трябва да работиш заедно с групата по отношение на Твореца, защото без нея няма да можеш да се доближиш до Него. Трябва да получиш желаната форма, съответстваща на Твореца – и правиш това с помощта на групата. Групата ти дава такава форма на самоотмяна, на подход, точка на контакт с висшия – всичко това правиш вътре в групата.

Вие усетихте на конгреса в пустинята, че този момент на контакт го има – точка на общото свързване. Тя все още не се намира вътре във висшето, но това е резултат от съвместните ни усилия. И сега трябва да я развием така, че да усетим, че същата тази точка се намира вътре във водите на Бина, във Висшата Майка (Има Илаа). Това е състоянието, което трябва да постигнем.

Трябва да се усещаме, да бъдем вътре във висшето и все повече да отменяме себе си на фона на нарастващия в нас егоизъм, на всички възникващи напрежения и проблеми. Ще отменяме себе си в името на единството, за да останем вътре във висшия, за да Го насладим  и да не показваме своето желание, защото в противен случай ще се превърнем в чуждо тяло и ще стане разбиване, изхвърляне.

Трябва да достигнем все по-голяма преданост към висшето – това ще означава, че растем все повече, разширяваме се вътре в Бина. Дотогава, докато не напълним цялото пространство Бина със своето желание. Оказва се, че вътре в него има желание за наслаждение, но ние напълно сме отменили себе си над своя егоизъм и така сме израснали. Това се нарича духовен зародиш.

И когато той достигне размера на цялата Бина, на цялата духовна утроба, нейните врати се отварят.

От 2-я урок на вътрешния конгрес, 02.03.2012

[72292]

Избрани да вървим пред всички

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в пустинята Арава. Урок №5

Вие не разбирате кои сте! Вие сте първите хора, които започнаха общото поправяне. Е, добре, малкото дете, родило се принц, също не разбира, че е царски син – то тича из царския дворец и играе като всички обикновени деца.

Вие не осъзнавате колко специални сте – първото поколение в историята, започнало поправянето. Всичко, което се е случило преди, е било само подготовка: групата на Авраам и групата на Мойсей. По същия начин, както са се разбивали и световете – само за обучение, за изграждане на системата.

А ние сме първото поколение, което е започнало истинско поправяне на творението и ние ще го разпространяваме на всички. И колкото още поколения ще има след вас до края на поправянето, до Гмар Тикун – всички те ще вървят след вас. Ще трябва всеки път да се издигате, за да се издигат и те след вас, на вашето място. Всяко поколение ще ви изтласква все по-високо и по-нагоре. Вие винаги ще бъдете на самия връх, тъй като долу ще идват и ще се събират все нови и разбити съсъди. Аз ясно разбирам и чувствам как трябва да се случи това, но нямам практическия опит от постигането на такова поправяне в група. Това още никога не е било – вие сте пионерите и аз бих искал да преминаваме през това заедно с вас. Вземете ме!

От 5-я урок на конгреса в Арава, 24.02.2012

[72223]