Конгрес в пустинята Арава. Урок №7

У нас съществуват справедливи претенции, защото многократно повтаряме едно и също нещо, опитвайки се да се обединим. „Кога ще свърши това? Кога ще получим това, което искаме?“

Отговорът е прост: когато няма да искаме това…

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1989 г, стр. 42, „Благословия и проклятие“: Човек трябва да знае, че всяко начало в работата се нарича „ през деня“ и тази молитва, която той издига, за да го приближи Творецът към работата, се нарича „ден“.

Благодарение на нашите искания и молитви, благодарение на тези взаимоотношения, които отново и отново изграждаме между нас и Твореца, ние показваме и очистваме нашата вярна и ясна молба, докато тя не ни позволи да почувстваме духовния свят. „Молитва“ е работата в сърцето: шлифоване, почистване, подготовка. Ако поискам, ако настоявам, ако крещя, то молитвата ми е общуването с Твореца, преминала през групата и присъединила се към общата молитва. Само така можем да Го достигнем.

Построявайки всичко правилно, ние по този начин постоянно шлифоваме, почистваме, подготвяме нашите съсъди за възприятие, така че да почувстваме в тях духовното. По пътя ние изискваме: „Дай ми!“ – но постепенно преминаваме към по-фина настройка на своите желания и изисквания, превръщайки ги в отдаване, в единение с другарите. В разкриването в  единството  на универсалната форма на отдаване – Творецът, който се разкрива на принципа „ела и виж“.

Така че, малко по малко, разумът и чувствата в нашите съсъди на желанията се приближават към верните параметри, позволяващи да се почувства духовния свят. Защото той съществува тук и сега и ние сме в него, просто не го чувстваме…

Така че, молитвата  е процес, при който подготвяме нашите желания за духовното възприятие.

От 7-я урок от конгреса в Арава, 25.02.2012

[71903]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Мнение ( на Салман Хан, американски педагог, създател на онлайн-школа, която разпространява знания, безплатно за всички):

Учебното пространство. От пасивен модел ще преминем към активен, креативен. Аудиторията ще е място за разработка на проекти със свободно развитие. Студентът самостоятелно ще изследва как са били открити интегралите, диференциалите и квантовата физика, ще получава знания без да избързва, в удобно за него време, ще се учи да строи, да създава и изследва, не само в сферата на технологиите, но също ще се учи да рисува картини, да съчинява музика, да поставя танци. Главното е креативността и собственото откриване на новата информация, студентът – сам със себе си.

Знанията – двигател на съвременността. По-рано основната част на обществото се е занимавала с физически труд, малка част – с умствен труд, единици – с изобретения, изкуство и творчество. В бъдеще основната маса ще бъде творческата класа.

Важни са не оценките, важни са проектите. Пасивното (седящо) получаване на знания с изпити ще се замени със свободни занятия, успехът ще се определя от практическото прилагане. Ще учат цял живот и така също ще реализират себе си. Критерият на ученето – „какво съм създал?”.

Ролята на преподавателя. Преподавателят от лектор ще стане възпитател. Преход от модела „един преподавател – много студенти” към „няколко преподаватели с група студенти, където в дискусии между студентите става обмен на знания”, „по-големи студенти – начинаещи студенти”. Цялото обучение е интерактивно.

Глобалната меритокрация. Разходите за преподаване на академичните дисциплини ще се снижат почти до нула, на студентите ще бъде нужен само интернет, нивото на образование на планетата ще се покачи до 99%.

Реплика: Всичко горепосочено се отнася само за образованието. Но заедно с получаването на образование, е необходимо да се създават групи за интегрално възпитание, целта на което е да приведе цялото човечество към единна група и промяна на обществото.

[71903]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че цялото ни развитие служи, за да израсне в нас съзнанието за това, кои сме ние. Кои, всъщност, сме ние?

Отговор: Първо, ние не сме животни, съществуващи в своето тяло и грижещи се само за това, как да го напълним.

Второ, не сме просто егоистични същества, длъжни да угаждат на своето его, което си играе с нас и ни тласка към различни лъжливи цели, доставящи ни само и единствено страдания през целия ни живот. Казано е: „Човек умира, без да достигне дори половината от желаното”. Тоест нито един не остава доволен от своя живот и, умирайки, нищо не взима със себе си. А сега стигаме до такова състояние, когато ще останем без нищо дори преди смъртта.

Но ние сме създания, в които има съвършено уникален потенциал, и се намираме точно на върха в природата, създала цялата Вселена и развила живота на Земята и нас самите, като следствие от този чудодеен процес. В това се и състои целта на развитието на човека.

Развитието, по добър или по насилствен път, трябва да завърши с това, всеки да постигне своята всеобхватна природа, да се отъждестви с нея и да достигне равновесие, съвършена връзка с нея – това, което в кабала се нарича „сливане”. Всички свойства на човека трябва да бъдат използвани заради отдаване, служене на силата на отдаването, както цялата природа.

И тогава ще видим към какво ни е водело нашето развитие, във формата, съществуваща още преди образуването на земното кълбо, и после, в периодите на създаване на неживата, растителната, животинската природа, а след това и развитието на човека. Всички тези форми, чак до днешния ден, когато започваме да встъпваме в новия свят, в света на отдаването, цялото минало развитие в егоизма, в света на потреблението, където сме търсили единствено, как  да получим повече – е било само подготовка за човешкото стъпало, което сега трябва да развием в себе си.

От 12-та беседа за новия живот, 10.01.2012

[72068]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→