Entries in the '' Category

Силата на женската подкрепа

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: През младостта си се занимавах с баскетбол, и помня, как нашият отбор получаваше добри резултати, когато на трибуната седяха момичета и тихо ни подкрепяха. А когато там седяха момчета, то нямаше вдъхновение. По какъв начин в групите за интегрално обучение жените ще наблюдават мъжете: чрез видеокамери?

Отговор: Ние организираме от време на време общи пикници, пътувания, събрания. Познаваме се един с друг, но, по принцип, това познаване е безпредметно. Аз не трябва да познавам някого като лице.

Това е просто женска маса, която ми показва, че тя зависи от мен и чака проявата на моето мъжко начало – това е достатъчно. Те не ни пречат в нашата работа, но ние като играчи в полето, трябва да усещаме върху себе си това влияние.

Трябва зад гърба си да чувствам погледа на женската част, която предизвиква в мен тези въздействия – съвсем не гордост, не някакви егоистични подбуди, а отговорност, очакване на това, че ще се изкачим на следващото стъпало. Това е необходимо.

Жените ни подтикват не към индивидуални геройски постъпки, а именно към подем над себе си, към обединение. Всеки от нас при това изгубва себе си, но заедно достигаме образа „Адам“.

От 10-тата беседа за интегрално възпитание, 16.12.2011

[71362]

Особената роля на ревностните егоисти

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Хората се отличават един от друг по свойства. Има тип хора, които имат особена роля. Те са носители на методиката на интегралното възпитание и образование, и трябва да научат, предадат, да раскажат за това на цялото човечество.

Отговор: Вярно е, има хора с особена чувствителност, възприемчивост именно към интегралната методика.

В света, примерно, 6 до 10% от хората са привлечени към интегрално взаимодействие. Те и съставят масата на различни алтруистични организации, борци за всевъзможни видове свобода. Това не са революционери, а борци за обкръжаващата среда, опазване на животинския свят и т.н. В това число влизат доброволци, които помагат на другите: бедни, гладни и т.н. Но това са хора, които просто ги влече към такова общуване, към такава интеграция. В тях като правило има не високо, не дълбоко ниво на разбиране на интегралната система – те са такива по природа.

А има хора, които по природата са истински, дори бих казал ревностни егоисти. Както виждаме от нашите изследвания, те не влизат в 6-10% на природните алтруисти. Това са обикновени егоисти, в които просто се разкрива разбирането за необходимостта от интеграция, изхождайки от желанието да разберат смисъла на света, на съществуването, закона на природата, нейният замисъл. Те искат да знаят накъде ни води еволюцията, защо тя е такава задължаваща и т.н.

Това са хора с ум на учени, изследователи, които желаят да проникнат в самата същност на еволюционния процес. Те и съставят главният отряд на тези, които водят човечеството към целта. Те са алтруисти не от природата, а по силата на своите изследвания и осъзнаването на необходимостта от този процес.

Ние се опитваме да открием такива хора в различните точки на света с помощта на целенасочената ни система на разпространение.

И те идват при нас. В настоящия момент това са около два милиона души от различни страни по света, които се намират във връзка с нас, независимо от техния произход, религия, националност и начин на живот.

Тях ги обединява общия стремеж към правилната реализация на движението на човека към целта, към това, тя да се достигне, човечеството да се преориентира от движение по пътя на страданията към движение по пътя на осъзнаването, тоест преднамерено, осъзнато обединение.

С такива хора се опитваме да намерим връзка и да ги организираме.

Реплика: Такива хора могат ли да участват в построяването на системата на интегралното възпитание?

Отговор: Задължително! Именно те! Тях и подготвяме!

Имаме „Курс за ръководители на интегралното възпитание и образование“, където провеждаме определени занятия, включвайки работа с хора, обучение в групови игри, активни мероприятия, а също, основно, анализ, когато хората се събират и обсъждат за себе си, обществото, всички проблеми, които възникват между тях.

Специално „предизвикваме“ особени проблеми в тези групи. След това те се делят на различни подгрупи: защитници, нападащи, осъждащи, съдии, съдебни заседатели и други, и обсъждат тези проблеми. Това са много сериозни обсъждания.

Към това не привличаме особено психолози, т.к. искаме хората вътрешно да се развият независимо от огромния психологически апарат и цялата маса натрупана информация, за да могат те да гледат на това през погледа на интегралната цел. А при психолозите всеки се занимава със своя раздел.

На тази тема имаме множество материали и имаме над какво да работим.

От 10-тата беседа за интегрално възпитание, 16.12.2011

[71096]

Операция на отвореното сърце

каббалист Михаэль ЛайтманКонгреса в пустинята Арава. Урок №3

Въпрос: Какво е най-малкото усилие, което всеки трябва да направи, за да разкрие сърцето си и накрая да отвори този вход към духовния свят?

Отговор: Аз трябва да включа всички в сърцето си – това е първата и основна мисъл. Ти можеш да обмисляш това, ако искаш, или да си останеш само с усещането. Всичко зависи от това, как работиш – в сърцето и в разума. Възможно е да не искаш да излизаш извън усещанията – това зависи от човека. Например, на мен, тъкмо обратното, помага ми, ако прибавя разум – с това усилвам своето усещане.

Събирам всичко в сърцето си, спомняйки си, че цялата вселена се намира вътре в човека, и човек включва в себе си целия свят. И затова включвам в сърцето си всичките си другари, тъй като за сега не съм способен да обхвана целия свят.

Ако имам стремеж към тях, то без съмнение, те също се устремяват към мен. Дори не трябва да говорим за това. И тогава започвам да усещам, че те наистина всичките се намират вътре в мен – с едно дума, сякаш майката усеща децата си вътре в себе си.

Така достигам до вярното възприятие на реалността, която цялата се намира вътре в мен. Баал а-Сулам пише, че цялата картина на света възниква в задната част на мозъка ни, и ние усещаме целия свят в своето сърце. Не съществува никакъв свят, извън моето усещане.

Моето сърце – това е Малхут на света на Безкрайността, а ако аз включа в себе си всички, то ще стана Адам Ришон, и в мен ще се прояви картината на Твореца. Моят материал ще приеме формата на Адам, а когато в него се облече формата на Твореца, това ще се нарече сливане на творението с Твореца, или съединението на Зеир Анпина и Малхут.

От всички страни аз получавам потвърждение, че всъщност повече нищо не трябва, освен да поберем цялата реалност вътре в себе си. А започвам от работата с другарите, защото тогава можем да се влияем един на друг и да си помагаме.

Първото разкриване на сърцето зависи от онова, доколко аз изведнъж разбирам, че нямам друг избор. Вече напълно съм се отчаял и съм вдигнал ръце, виждайки, че нищо не съм постигнал. Убедил съм се, че нямам никаква друга възможност да постигна източника на живота, да постигна смисъла му. И затова съм готов да се разкрия.

Независимо, че можеш да решиш, че още не си проверил всички възможности. Човешкото его винаги го убеждава, че той все още може да опита сам да постигне успех по някакъв друг начин. Само в резултат на пълно разочарование, човек стига до съгласието да се обедини с другарите.

Това е последното, което ми остава. Ако се разочаровам от всичките си занимания, ако съм получил отрицателен резултат от всичките си опити за успех – само тогава се съгласявам поради липса на изход, от отчаяние и силен натиск. Все едно, новороденото да бъде радостно да остане в утробата на майката, но тя го натиска и го изхвърля навън. Независимо, че то не иска да излиза навън!

Вие може да си мислите, че синовете Израеливи са искали да напуснат Египет? Те дори и в пустинята крещели, съжалявайки, че са напуснали Египет, където са имали всичко. Никой не иска да се ражда в духовния свят, защото ние всички сме – егоисти. Това е много тежък преход, и затова той е толкова тесен (цар) и се нарича родилни мъки (цир, царот).

Разказва се, че бременната ламя отива високо в планината, и докато не се появи змея, който жали за нея – тя не може да роди. Змеят – това е най-страшния егоизъм. И докато той не се разкрие в човека, той не е готов да се роди.

От 3-я урок от конгреса в Арава, 24.02.2012

[71428]

Да осъзнаеш получения подарък

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На конгреса в пустинята ние искахме да получим такава енергия, която позволява да достигнем обединение. И на мен ми се струва, че това наистина се получи?

Отговор: Мисля, че този конгрес беше особен с това, че достигнахме определена точка на сливане. И в нас вече е останал ”запис” от нея (решимо) – в цялата група и във всеки от нас.

Онова, което се е случило веднъж в духовното, вече не изчезва и този запис (решимото) означава, че ние вече сме изградили духовния съсъд. Всеки го усеща в някаква степен, повече или по-малко, но този съсъд вече съществува. Той вече се е родил! Но в такава форма, че трябва да добавим още усилия, за да я почувстваме, за да я разкрием по-ясно и по-ясно.

Към този общ съсъд трябва да се отнесем като към Шхина – мястото за разкриване на Твореца. Колкото по-силно се обединяваме, толкова по-голямо удоволствие Му доставяме. Благодарение на своето единство, обединявайки нашите желания, ще можем да даваме наслаждение на Твореца, от което ще започнем да усещаме светлина в желанията ни, а съгласно това ще почувстваме своя духовен подем и разкриването на Твореца пред творението.

Трябва само с голяма чувствителност и внимание да се отнесем към това общо чувство, което се е родило в нас. Нито за миг не трябва да се спираме на едно място. И нищо не зависи от броя на действията, а от промяната на намерението – тоест от нашето отношение към постигнатото обединение.

Ние достигнахме единство, създадохме съсъд, сега се пита: какво ще правим с него по нататък? Това е най-главното – качествена промяна в характера на нашата работа с него. В това се състои постоянното изясняване, търсене, решения.

За това ти се налага сам да помислиш. Ако сега ти разкажа това, то ще открадна твоето усилие. Сякаш съм донесъл на детето подарък, кутия лего, а след това я грабвам от ръцете му и започвам сам да го нареждам.

От урока по статия от книгата Шамати, 02.03.2012

[71517]

Липса на радост

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в пустинята Арава. Урок №2

Въпрос: Вие казвате, че ни липсва радостта. Как можем да я разкрием, заедно с това разбито сърце, което е необходимо, за да се изгради духовният съсъд?

Отговор: Радостта се разкрива от чувството за важност на целта, осъзнаването на връзката с висшия. Дори да не съм получил желаното, но се движа към него, аз съм в този процес, работя за изпълнение на важна за мен цел. Всичко това трябва да предизвика в мен радост.

А освен това, човек е продукт на своето обкръжение, и ако той не чувства радост, значи обкръжението не му оказва желаното въздействие. Трябва да се погрижите за това.

Всеки път оставам изумен отново – нима е толкова трудно да бъдеш радостен? В крайна сметка са ни дадени всички условия, за да разкрием Твореца. А ние все от нещо сме недоволни – какво още искаме? Не разбираме, че всеки един миг може да стане разкритие.

Липсва ни само нашата готовност. А едно от нейните условия – е радостта. Тя показва нашата оценка за важността на духовното – а точно това не достига. Смятаме се за по-важни от Твореца – и затова Той не ни се разкрива.

Престанете да определяте свои условия и изисквания – и ще видите, че това разкриване ще се случи веднага. И ако ти имаш искане, то как може да бъде така, че да се намираш в отдаване?

Казваш, че искаш да разкриеш Твореца? Но Той е отдаващ, и ти искаш да разкриеш Неговото отдаване – и по този начин ти самият да станеш отдаващ. Как можеш да имаш каквито и да е претенции? Тука едното е напълно несравнимо с другото.

От 2-я урок на конгреса в Арава, 23.02.2012

[71341]