Въпрос: Вие казвате, че цялото ни развитие служи, за да израсне в нас съзнанието за това, кои сме ние. Кои, всъщност, сме ние?

Отговор: Първо, ние не сме животни, съществуващи в своето тяло и грижещи се само за това, как да го напълним.

Второ, не сме просто егоистични същества, длъжни да угаждат на своето его, което си играе с нас и ни тласка към различни лъжливи цели, доставящи ни само и единствено страдания през целия ни живот. Казано е: „Човек умира, без да достигне дори половината от желаното”. Тоест нито един не остава доволен от своя живот и, умирайки, нищо не взима със себе си. А сега стигаме до такова състояние, когато ще останем без нищо дори преди смъртта.

Но ние сме създания, в които има съвършено уникален потенциал, и се намираме точно на върха в природата, създала цялата Вселена и развила живота на Земята и нас самите, като следствие от този чудодеен процес. В това се и състои целта на развитието на човека.

Развитието, по добър или по насилствен път, трябва да завърши с това, всеки да постигне своята всеобхватна природа, да се отъждестви с нея и да достигне равновесие, съвършена връзка с нея – това, което в кабала се нарича „сливане”. Всички свойства на човека трябва да бъдат използвани заради отдаване, служене на силата на отдаването, както цялата природа.

И тогава ще видим към какво ни е водело нашето развитие, във формата, съществуваща още преди образуването на земното кълбо, и после, в периодите на създаване на неживата, растителната, животинската природа, а след това и развитието на човека. Всички тези форми, чак до днешния ден, когато започваме да встъпваме в новия свят, в света на отдаването, цялото минало развитие в егоизма, в света на потреблението, където сме търсили единствено, как  да получим повече – е било само подготовка за човешкото стъпало, което сега трябва да развием в себе си.

От 12-та беседа за новия живот, 10.01.2012

[72068]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →