Когато четем книгата Зоар, трябва да си представяме, че сме в по-висше състояние – да искаме да го постигнем. По-висшето състояние – това е, където ние сме свързани заедно.

А Зоар описва как достига до нас силата на отдаването и каква работа извършва тя в нас. Някои частици на душата се издигат, други се спускат в своето усещане, разбиране, възприемане на промените, които настъпват в нас. Ние, отново и отново , докато четем тази книга заедно, се надяваме, че силата на отдаването ще ни повлияе, осъществявайки в нас всички тези духовни действия.

Ако бяхме в разкритие на духовния свят, то докато четем в нас очевидно би се изпълнило всичко прочетено. Но ако сме в скритие и искаме тези действия да настъпят в нас, те също ще се осъществят – само скрито и до такава степен, доколкото ние реално не сме в духовния свят!

Все едно дете седи в пластмасова кола, върти волана и си въобразява, че се вози. И то наистина се вози, то вече по нещо прилича на истински шофьор, какъвто ще бъде след десет – двайсет години. То вече е в същия процес, но за сега на тези първоначални стъпки и състояния, когато още не е достигнало до тази реализация. Но тези състояния са необходими по пътя.

По същия начин и ние, като четем книгата и си представяме себе си в нея, така позволяваме на светлината да въздейства именно на тези свойства, за които четем. Няма значение, че не ги разбираме – светлината в същото време работи и ни предвижва напред.

Нека да не знам какво се крие зад всички тези названия на сфирот и имена на ангели и нищо да не мога да си представя. Не е важно! Представям си само едно: че аз сега съм под въздействието на светлината, силата на отдаване, която ми дава силата да отдавам, да властва над моята сила да получавам. И така ще продължавам, докато светлината не остане в мен за постоянно.

От урока по  книгата Зоар, 28.03.2012

[73880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →