Ако сме вече в поръчителство един за друг, то поръчителстваме във всичко, в радост и тъга. Тъй като поръчителството не е просто подпис на формуляра. Ние се свързваме така, че всички състояния да преминават през нас като през единно цяло. Така действа и поръчителството в банките: ако той не плати – плащаш ти без всякакви разговори.

При нас е дори повече от това: длъжен си да обичаш другаря си повече от себе си. Тъй като заповедта за любов към ближния изисква, на мястото на себе си,любимия, да поставиш него. Ето това е поръчителството – клетва без оставени вратички за отстъпление.

Висшата светлина е способна да изгради единство, но ние трябва да отворим пътя за него. Първо, ние ставаме пратньори, обединяваме се един с друг. Обаче това все още е „ние“ – съвкупност, а не единство. А след това желанието ни да се слеем в едно и това единно цяло ще бъде над нас, като дете, за което ние всички се грижим.

Казано е в „Псалмите“: „Окото на Твореца е на треперещите пред Него и на, очакващите Неговата милост“. Ние винаги очакваме това дете и винаги от цялото си сърце го подкрепяме – само и само да расте, да е живо и здраво, само да му е добре и да е щастливо. Така гледаме на нашето дете, което е над нас и принадлежи на всички. Всички ние сме там с разума и сърцето си, в това единно желание. И искаме да се разкрие в него духа на живота – Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 14.03.2012

[72761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →