Да възлюбиш ближния като себе си – е основен закон в интегралната Природа и в човешкото общество. Съблюдавайки го, с това ние съблюдаваме всички закони на природата или иначе казано, всички закони на природата са включени в този закон. Излиза, че ние няма какво повече да правим?

Целта на Природата – е да доведе всичките и части до пълна хармония и равновесие. С това човек достига максимално комфортно състояние. А всички събития, които трябва да изминем, се реализират само за да може човек да достигне съзнателно до такова състояние.

Ние трябва да изследваме целта на природата и пътят за постигането и. Това е залог за нашия успешен живот. Постоянното поддържане на този принцип от науката ще ни даде увереност по пътя, увереност в това, че в него сме обезпечени от поддръжката на природните закони. Това осъзнаване на успеха, в случай на изпълнение на закон на природата или на нещастието, в случай на неизпълнение, трябва да се усеща в нас ката трепет и страх. Това гарантира нашия добър път.

Затова трябва да осъзнаваме законите на природата като обективни и определящи ни към осъзнато изпълнение. Именно в осъзнатото им изпълнение се състои развитието на стъпалото ”Човек” от нивото на ”Животното”. Тъй като през всички предходни стъпала на развитие сме изминавали неосъзнато, подгонвани от развиването на егоизма в нас. А днес природата ни принуждава да се развиваме самостоятелно, осъзнато, над егоизма, в овладяването на противоположните му свойства отдаване и любов.

Как човек може да получи това ново свойство – желанието за отдаване и при това да разбере, че желанието да получава за себе си му наврежда много? А нали това противоречи на природата на човека – той не може да направи нищо, от което няма собствена изгода?

Съществува само един изход – няколко човека, които имат стремеж да се освободят от властта на своя егоизъм, да се съберат заедно, в една група. Всеки член на тази група трябва да се нивелира относно другите. Доколкото има стремеж да достигне свойството отдаване и любов всеки член от групата, и единственото, което нямат, е сила да го реализират, то обединявайки се в група и потискайки своя егоизъм по отношение на другарите, те създават нова същност. Ако например, в групата има десет човека, то тази същност ще има силата 10 пъти по-голяма отколкото е имал всеки по отделно.

Но това ще се случи при условие, че събралите се в групата ще мислят как да потиснат своя егоизъм, а не как да го напълнят. А от любов към другарите всеки ще може да усети стремежа да изпълни закона на природата, защото с това те я довеждат до пълно равновесие и хармония.

По статия на Рабаш, ”Любовта на другарите”

[72521]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment →