Всички заедно трябва добре да се фокусираме върху поправянето на света, върху обединението, за да открият хората, че само това им липсва.

В крайна сметка, всеки човек иска нещо. И без значение какво е то – невъзможно е да се удовлетворят всички тези желания. Те винаги се наслагват едно върху друго, карайки ни да се наслаждаваме за сметка на другите. Всичко е подредено така, че по егоистичен път можем да получим само малка част, а всичко останало изпълняваме за сметка на ближния.

Освен животинското изхранване, всичко останало човек, така или иначе, отнема от другите. Това се отнася до всички без изключение: на някого не достига парчето хляб, което аз съм изхвърлил, на друг – домата, който се е развалил у нас. Всеки егоист, по определение, живее, ограбвайки ближния си.

И затова в нашия свят никой не може да бъде щастлив и удовлетворен. Защото системата е интегрална и веднъж взел нещо за себе си, аз автоматично го крада от останалите.

Само ако  отдавам на всички, изобилието преминава през мен. Трудно е да се „смели“ тази техника, но тя всъщност е много проста. В действителност, само благодарение на нея съществува всичко, докато благодарение на егоизма ни,  съществува само недостатък в ума и сърцето ни – безсмислица за алтруистичната реалност.

И затова изходът за всички нас е само един – да се грижим за обединението. Само ако успеем дори и няколко милиметра да се сближим със сърцата си, светът веднага ще почувства облекчение. Така че, хайде да го направим.

Всичко зависи от това, какво се случва вътре в човека. Именно това определя неговото възприемане на реалността и самата реалност.

От урока по “Предисловие към Десетте Сфирот””, 12.02.2012

[72438]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация | Add Comment →