Дори за поддръжка на нашия материален живот е необходима светлина – малък проблясък (киста де хаюта), прашинка светлина, промъкнала се от духовното, в резултат на Големия взрив и сътворила цялата материя в нашия свят – всъщност, въображаемото съществуване е единствено във възприятието ни.

Но това е било само началото, а останалото ни развитие се заключава в изграждането на останалата материя. Тъй като материята, която е пред нас – е ефимерна и несъществуваща. Днес дори физиците са открили, че материята не съществува, че това не са частици, а само енергиен облак от сили, което ни се струва като движещи се частици.

За да се открие цялата материя – огромното желание да се насладиш във всевъзможните му прояви, ни е нужна светлината, която е зародила, сътворила, създала и произвела всичките тези форми на материята в четирите стадия на АВАЯ (юд – кей – вав – кей) или в световете Ацилут, Брия, Йецира, Асия, произлизащи от света Адам Кадмон. Това се нарича „долната половина на Кетер”, а светът на Безкрайността – е „горната половина на Кетер”.

Ние започваме да напредваме в духовното развитие, ако получаваме свише същата тази светлина, която развива материята. За да ускорим развитието на нашия материал – желанието да се насладим, ни е дадена науката кабала, с помощта на която можем да изпълняваме определени осъзнати действия, вместо да чакаме, докато изминат всевъзможните етапи на развитие, само след които ще започна да разбирам какво се случва, и то не напълно. Нима човек, в края на живота си, разбира нещо от изминатия път? Няма причини, нито връзка между събитията, нито дълбочина на творението – нищо не му се разкрива – животът просто си е отишъл.

Тогава как можем да напредваме в живота така, че сами да се преведем в действие, когато дотолкова разбирам случващото се, че се проверявам и променям, самият аз представлявайки част от цялото това творение. Тогава виждам, изучавам как с помощта на тази или онази сглобка получавам тези или онези резултати и от всичко това се уча. Това е висше духовно познание, което придобиваме в разума (даат) на нашия парцуф, разкривайки всеки път – светлината Хасадим в светлината Хохма. Така отдолу нагоре започваме да я постигаме и с това ставаме наистина учени, състоящи се от частиците на цялото творение.

Откъде ще получим разума, чувствата, свойствата на възприятието, указанията как да направим това? От простата висша светлина, която се спуска към нас и тогава започваме да се развиваме. Ние не знаем какво не ни достига, в какво направление трябва да се разширяват разумът и чувствата ни , с помощта на какви връзки ще си взаимодействат разумът и сърцето, за да образуват, „да сплетат” правилния съсъд/кли.

Да се надяваме, че с четенето на „Зоар” привличаме тази обща светлина, а тя ни подготвя разбиране и усещания, с помощта на които ще можем някога да участваме в създаването на съсъди/келим, както е казано: „Творецът създава светове и ги разрушава, а праведниците поправят тези светове, действайки с Него, като партньори.”

От урока по книгата „Зоар”, 11.03.2012

[72352]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →