За другарството

каббалист Михаэль ЛайтманСтремящите се към хармония с Природата трябва с всички сили да се стараят да укрепват любовта между другарите и да измислят различни начини за увеличаване на любовта между членовете на групите, да премахнат егоистичните стремежи, защото те водят до ненавист, а между работещите за обединение не може да има никаква ненавист, а напротив – милосърдие и голяма любов.

Всичко лошо, случващо се между членовете на групата, става поради отслабване на любовта между другарите, защото само това средство е необходимо и достатъчно за поправяне на всички лични и общи недостатъци.

Само по степента на усилия в работата по обединение, човек може да разбере замисъла на Природата да доведе всички до хармония в единната система на връзки между нас чрез силните връзки на любовта.

Групата е задължена постоянно да контролира и оценява своя път към единството, единна ли е тя и увеличава ли се нейното единство, тъй като точно с този показател тя се движи от победа към победа – тъй като това е основата на цялото ни бъдеще.

Обединение, за което говорим, трябва да бъде достигнато от цялото човечество. И независимо, че това обединение между другарите се усеща тялом, в настоящето и в бъдещето, се реализира в нашето виртуално (духовно) общо желание (душата). Усилията на сърцата ни пораждат помежду ни общ стремеж към обединение. При това, в нашите съвместни усилия, физическото разделяне между нас няма никакво значение, макар, че засега другарите не са постигнали явно усещане на общото желание за обединяване и любов, те се нуждаят от физически контакт. Но това е само временно, за самостоятелна работа.

Как е могла абсолютната Природа да създаде такъв несъвършен, зъл свят и плода на своето развитие – човека,  който страда през целия си живот?

Причината и целта на всички страдания в света са, за да осъзнае човечеството, че източник на всичките му страдания е егоизмът. И, отказвайки се от него, достигаш до съвършенството. Тоест, именно замисълът да доведе човека в неговото развитие до осъзнаване на съвършенството, принуждава Природата да го преведе през усещането на егоизма като зло и като причина за всички страдания.

Освобождавайки се от егоизма, ние се откъсваме от всички неприятни усещания, тъй като егоизмът е противоположен на Природата. Всички усещани от нас страдания, са свързани само с егоизма на тялото ни. Егоистичните желания са създадени единствено за да бъдат изкоренени, а страданията, съпровождащи тези желания, служат за разкриване на вредата от егоизма.

А когато целият свят се съгласи да се освободи от егоизма, като по този начин изключи всички тревоги и всичко вредно, всеки ще бъде уверен в здравословния и пълноценен живот, защото всеки ще има целия голям свят, грижещ се за него.

А засега егоистичните желания пораждат само тревоги, страдания, убийства и войни.  Егоизмът е единствената причина за всички заболявания на тялото и душата. Всички страдания в нашия свят съществуват само, за да ни отворят очите, да ни подтикнат да се избавим от злия егоизъм на тялото.

Именно последователното усещане на страданията, ни довежда до решението да се избавим от егоизма. А развиването на отдаването и любовта към другарите ни довежда до появата на свойството отдаване и любов към цялото човечество и Природата. В това се състои необходимостта от интегрално възпитание в групата.

[72312]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: