В нашия свят не може да има справедливост и равенство. Поначало не сме равни. Така че, защо имаме претенции към хората, ако самата природа ни е създала различни. И защо все пак се стремим към равенство, ако това е срещу самата природа?

1% от богати владее 35% от световното богатство. 10% са гении, усърдни, способни – и така е било винаги! Независимо от държавата, състоятелните хора в нея са не повече от 20%. Този феномен е известен под името “Феномен на Парето”. Освен това, във връхната 20%-на част от обществото, на свой ред, има връхни 20% – и така нататък. В крайна сметка, намиращите се на върха на обществото притежават най-голямата власт и влияние. Естествено, че този феномен противоречи на “средните” показатели по гаусовото разпределение.

И за да не мислим, че това е резултат от нашия егоизъм, трябва да разберем, че това съотношение не го създаваме сами, а го получаваме от природата. То също съществува в духовния парцуф (душата), където нищожно малка част (наричаме я също “по Рабаш” 20%, макар че е доста по-малка) се напълва (тох на парцуфа), а всичко останало остава практически пусто (соф на парцуфа) – дотолкова, че вместо окръжност напълваме само тънката линия (каф ейн соф).

Но вътре в тази линия, в степента на обединение на индивидите и започва процесът на интеграция (групата) и тогава на “Животинско” ниво всеки получава по разумни потребности, а цялото горно напълване става в общото желание. И затова изобщо не възниква въпросът за владение и разпределение!

Но в нашия свят изискват равенство и справедливост – наивно, защото това поначало е зададено от природата, за да ни принуди към подем, за да поправим това природно неравенство на нивото “Човек”.

[72559]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →