Шлифовайки молбата за отдаване

группаКонгрес в пустинята Арава. Урок №7

У нас съществуват справедливи претенции, защото многократно повтаряме едно и също нещо, опитвайки се да се обединим. „Кога ще свърши това? Кога ще получим това, което искаме?“

Отговорът е прост: когато няма да искаме това…

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989 г, стр. 42, „Благословия и проклятие“: Човек трябва да знае, че всяко начало в работата се нарича „ през деня“ и тази молитва, която той издига, за да го приближи Творецът към работата, се нарича „ден“.

Благодарение на нашите искания и молитви, благодарение на тези взаимоотношения, които отново и отново изграждаме между нас и Твореца, ние показваме и очистваме нашата вярна и ясна молба, докато тя не ни позволи да почувстваме духовния свят. „Молитва“ е работата в сърцето: шлифоване, почистване, подготовка. Ако поискам, ако настоявам, ако крещя, то молитвата ми е общуването с Твореца, преминала през групата и присъединила се към общата молитва. Само така можем да Го достигнем.

Построявайки всичко правилно, ние по този начин постоянно шлифоваме, почистваме, подготвяме нашите съсъди за възприятие, така че да почувстваме в тях духовното. По пътя ние изискваме: „Дай ми!“ – но постепенно преминаваме към по-фина настройка на своите желания и изисквания, превръщайки ги в отдаване, в единение с другарите. В разкриването в  единството  на универсалната форма на отдаване – Творецът, който се разкрива на принципа „ела и виж“.

Така че, малко по малко, разумът и чувствата в нашите съсъди на желанията се приближават към верните параметри, позволяващи да се почувства духовния свят. Защото той съществува тук и сега и ние сме в него, просто не го чувстваме…

Така че, молитвата  е процес, при който подготвяме нашите желания за духовното възприятие.

От 7-я урок от конгреса в Арава, 25.02.2012

[71903]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: