Обединението трябва да бъде качествено

группаЕвропейски конгрес. Урок №1

Рабаш, от статията ”Цел на групата”: Ако се обединим около общата цел, във всеки от нас ще се появи голяма сила, която ще ни помогне да се издигнем над егоизма си, към обединение.

Тази голяма сила ще се появи в резултат на сбора от нашите мънички сили, дори не сили, а самото устремяване.

Работата не е в това ”че всеки от нас е с малка сила” , както е написал моя Учител. Работата е в това, че не ни трябва количествено увеличаване, а качествено изграждане. Това не означава, че ти, аз или някой друг имаме по един грам усилие, и се събираме за да имаме 3 грама – не, работата не е в грамовете. Работата е в това, че ние преодоляваме егоизма си, егоистическите съпротивления между нас. И когато се събираме чрез тези егоистически съпротивления, ние събираме не 3 грама, а много пъти по вече!

Обединението трябва да бъде качествено. Не може просто да събереш двама или трима и да получиш обща сила – на нас не ни достигат качество,за да се обединим помежду си.

Това, което създаваме по между си е физическо поле, което като сензор (относно своята чувствителност) открива общото поле на Твореца, запълващо цялото пространство. И тогава го усещаме вътре в нас. Това означава, че работата не е в силата на всеки, а в онова взаимно устремяване, което ние създаваме.

С това могат да се занимават изтъкнати личности, притежаващи знания, с добра вътрешна подготовка, силни със своите качества, но ако те не започнат да се обединяват помежду си в името на разкриването на това поле за взаимно отдаване, за да се съединят с цялото човечество и Твореца, то при тях нищо няма да се получи.

В кабалата се говори не за количествено съединяване, а за качествено.

Затова, ако няколко човека, малка група или даже само двама, правилно се настройват помежду си, те могат да достигнат най-високо качество на съединение и да се издигнат на най-високото стъпало на стълбата. Нагнетяването на това поле, което достигаме, зависи само от нашето взаимно устремяване над нашия егоизъм. Колкото по-високо се издига силата на нашето сближаване над егоизма – толкова от това ще зависи качественото, а не количественото проявяване на Твореца или светлината между нас, т.е.: Нефеш, Руах, Нешама, Хая и Йехида.

Аз помня как Рабаш написа тази статия. Аз го попитах: ”За какво да говоря с групата, когато се съберем за първи път?” . Той седна на пейката в парка, където се разхождахме с него, аз му дадох станиола от опаковката на цигарения пакет, защото нямах нищо друго под ръка, и на обратната и страна той започна да пише тази статия.

Така тя попадна в нашия архив. В този си вид, тя и досега се съхранява в нашия архив. С това започна всичко.

Наистина, освен тази сила за сближаване, ние нищо друго не можем да предложим, нито на себе си нито на човечеството. Ние трябва само да я възвишаваме.

Най-главното е първото усещане! То е – раждането на новото, както се ражда младенеца.

Всеки акт на раждане в някаква степен е опасен. Виждаме, как ражда жената и в това действие се крие определена опасност. Ние очакваме това с голямо напрежение, независимо, че сме толкова умни и толкова напреднали в медицината. Независимо, че разполагаме с ултразвукова апаратура и всякаква друга апаратура, но сам по себе си този акт на раждане е особен от страна на природата: под натиска на напрежението.

Това се случва днес и с нас. Така, че всичко зависи от това, доколко ще се напънем и ще родим себе си на следващото стъпало.

От 1 – я урок на Европейския конгрес, 23.03.2012

[73617]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: