Любов към другарите (2)

Да си изясним няколко въпроса, свързани с понятието ”Любовта ни към другарите”:

  1. С какво се обосновава необходимостта от постигане на любов към другарите ни?
  2. Длъжен ли съм да си избирам другарите – и те мене?
  3. Длъжен ли е всеки от другарите ми открито да проявява чувствата си по отношение на останалите членове на групата, или е достатъчно, че той усеща любов към тях в сърцето си, без да проявява това чувство външно, оставайки в сянка, без да се хвали с постижения?

Несъмнено, всеки трябва да проявява открито любовта си към другарите, намираща се в неговото сърце, тъй като откритата проява на това чувство може да пробуди сърцата на другарите към същото. В резултат на това, чувствата на другарите ще се съединят в едно общо чувство, което ще бъде значително повече, отколкото техния математически сбор.

По такъв начин, всеки от членовете на групата ще получи силно чувство на любов към другарите и ще усети необходимостта от разширяване на това чувство. Ако членовете на групата не проявяват своите чувства, те няма да могат да попият общата колективна сила и да преодолеят своя личен егоизъм.

В такъв случай е много трудно да оценяваш другаря си положително, и всеки мисли, че именно той е праведника и че само той обича другарите си, а те не му се отблагодаряват взаимно. Получава се, че човек на практика разполага с малко сила за да може да достигне любовта към другаря си, явно да прояви чувствата си, а не да ги скрива.

Необходимо е постоянно да си напомняш за целта и съществуването на групата, в противен случай човешкият  егоизъм ще се постарае да замъгли тази цел, тъй като той се грижи винаги за собствената си изгода.

Групата е нужна на човек, за да достигне такова свойство, когато той е погълнат от мисълта да доставя удоволствие на другарите си, без да иска нищо в замяна, а не за да му помага групата, като напълва егоистическите му желания. Ако всеки от членовете на групата, като част от нея, разчита само на помощта от страна на останалите в групата, то такава група се базира на егоизма и само го увеличава. Тогава човек вижда в групата само средството за удовлетворение на собствените си егоистични нужди.

Затова трябва да се помни, че групата се изгражда на основата на любовта към ближния. Всеки член на групата трябва да получава любов към ближния и ненавист към своя егоизъм. Ако човек вижда, че неговият другар се старае да потиска своя егоизъм, това ще му придаде допълнителни сили за борба с егоизма. Намеренията на всичките другари ще се слеят в едно цяло. И ако в дадената група има 10 човека, то всеки от тях ще получи силите на всичките 10 другари, които потискат своя егоизъм и се стремят към любов към ближния.

А ако членовете на групата, в резултат на лъжлива скромност, не проявят своите чувства един към друг, то усилване на техните чувства не се получава, и постепенно всеки от тях губи желание да върви към любов към ближния и се завръща към любовта към самия себе си.

От статията на Рабаш ”За любовта към другарите”

[72489]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: