Къде да намерим ключ за „вратата на сълзите”?

каббалист Михаэль ЛайтманНе трябва да се срамуваме от слабостите, смятайки, че слабостите могат да охладят желанието ни за напредък. На всяка крачка има „врата на сълзите”, която се отваря само след осъзнаване на собственото ни безсилие. Та, от къде да имаме сили?… Тъй като напредъкът се извършва за сметка на допълнителната сила на отдаване. Такава сила ние нямаме, а трябва да я придобием.

Затова ако открия, че нямам никаква възможност за напредване – това е истината. И ако откривам, че нямам никакво желание да напредвам – това също е истина. И какво се случва по-нататък? Само едно: правилно обръщение към Твореца, чрез групата, за да може Той да поправи връзките между нас. И тогава се разкрива следващият етап на нашето обединение.

Човек не е способен да направи нищо сам. За колкото и силен да се мисли, колкото и уверен да се чувства, че ще постигне всичко – накрая нищо няма да се получи. Както е казано: „не вярвай в себе си до деня на смъртта си”.

Затова наличието на група, която постоянно да пробужда човека е задължително условие. И затова, ако хората не знаят как да напредват и се отчайват – като правило, е виновна гордостта, поради която човек не може да получи подкрепа от групата.

Тук няма място за срам – над това трябва да се работи. Но всъщност, само в това е пречката. В нашата група се крие огромна сила. Както в разказа за раби Йоси Бен Кисма: той е бил велик кабалист на своето поколение, а неговите ученици са били съвсем обикновени хора. Но доколкото той е знаел как да работи с тях, то получавал от тях много сили. И това се говори за един велик човек! Още повече то засяга малките…

Затова, ако човек казва, че не получава помощ от Твореца – това е гордост. В какво се изразява тя? – В това, че той не може да се отмени пред обкръжението, да получи от него ценността и величието на духовното, да усети силата на Твореца, която му помага.

Затова няма за какво да се оплакваме от пречките. Казано е: „В тъмнината плаче душата моя”, т.е. в укритие, в тъма. Да плачеш – е добре, но всичко зависи от това, за какво се плаче: не затова, че няма помощ – помощ има. Трябва да се плаче за това, че заради собствената си гордост, аз не съм способен поне малко да се прегъна пред другарите, пред Твореца и от тях да получа помощ.

От 4-я урок на конгреса в Арава, 24.02.2012

[71614]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: