За заплащането – преминете в духовното

каббалист Михаэль ЛайтманКонгреса в пустинята Арава. Урок №7

Баал a-Сулам, писмо 12: Глупаво е да се мисли, че Tворецът е длъжен да изпраща благословение имено на мястото на действието. В повечето случай е тъкмо обратното: действието се извършва на едно място, а благославянето на друго, дори и на такова място, на което човек нищо не е направил, тъй като или не е знаел какво да прави, или не е имал възможността да направи каквото и да е, от своя страна.

Усилията ги прилагаме на едно място, а техният резултат се появява на друго и затова не разбираме, къде се дява цялата ни работа. В действителност ние не знаем, каква работа извършваме. Добри ли са или не действията ни? Водят ли ни към целта или не? Кой ги осъществява: ние или Твореца? Всичко това ние не го разбираме, и се намираме в много объркано състояние.

Защо са ни дали скриване? Ние не знаем точно, какво трябва да правим в него, не знаем вярно ли действаме или не… Защо точно мъглата, объркването, неразбирането, безотчетността пораждат някакъв резултат на принципа ”трудил си се – и не си намерил” ? Защо това се нарича усилие? Нима не би било по-добре, ако ни бяха описали, какво точно трябва да направим?

Не, това не е така. И независимо, че не можем да се съгласим с такъв подход, той е изложен във всички кабалистически трудове, в хиляди фрагменти.

Нашата работа е да се абстрахираме от резултатите и това наистина е много, много трудно да се приеме. Трябва да действам като ”глупак”, като животно, като побъркан. На мен ми предлагат фалшификат: да се прегръщам с другарите, без да желая, да говоря за любов, без да изпитвам такава… Накратко казано, аз трябва да правя онова, което не разбирам.

Целият този дуализъм е необходим, за да се издигнем от нашия свят в духовния. Духовният свят е противоположен на нашия, неведом, неусещащ се. И ето, посредством неразбираеми действия ние придобиваме съсъди – желания обърнати натам, където нас ни няма.

И затова свише ни трябва инструктаж за реализиране на тези действия. Тъй като искаме да влезем в измерение, което по никакъв начин не се пресича с нашите свойства, и всъщност нищо в нас не се стреми натам. Така, че се налага да действаме ”автоматично”: Кабалистите казват – ние правим.

Ако човек разбира, че друг изход няма, ако наистина иска да се издигне на по-високо стъпало, то си дава сметка, че това стъпало е абсолютно различно, и не представлява количествена добавка. Аз няма да стана по-умен, по-възприемчив, няма да придобия още повече блага от този сят. Аз изхождам от постулата, че този свят е изчерпан и завършен. Тук няма какво да добавя.

Аз имам намерение да си добавя нещо друго – духовно стъпало. И затова ми трябва да се запася със съсъди, със светлини, с детайли от възприятието, решимот – с всичко онова, което се отнася към духовния свят.

От 7 – я урок от конгреса в Арава, 25.02.2012

[72050]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: