Да отделиш своето „Аз“ от бренното си тяло

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок 3

Какво се случва с информационната част в нас, когато тялото умира? Тя може да се пренесе на всеки друг носител. Може да съществува и отделно, не на някаква биологична подложка, а във всякакъв вид. Това е информация! А информацията може да се пренася от електронен носител на печатен, а след това на визуален, слухов и т.н. Сама по себе си информацията не се нуждае от никакъв носител. Той е необходим само за нейното възприемане.

По такъв начин, ако желаем да получим висша информация, трябва да направим свой носител нашето свойство отдаване, а не свойството получаване.

Егоистичното свойство получаване ни ограничава. Можем да поберем в себе си само това, което влиза в нашите сензори, органи на чувствата и само в определен диапазон – зрителен, слухов, тактилен и т.н., зависещ от нашите органи на възприятие, тяхната чуствителност, тяхната способност на разрешаване.

В нашия свят ние, разбира се, създаваме допълнителни прибори, за да усилим възможността да виждаме по-далеч и по-дълбоко. Но това малко ни помага – само разширяваме тези пет органа за усещане.

В действителност около нас съществува още огромно количество информация, която не сме в състояние да възприемем и дори не знаем какво е това.

За да получим тази възможност, ние се опитваме да излезем от себе си, за да не бъдем ограничени в нашето тяло.

Това състояние може да се постигне още в този свят! Възприемайки всичко чрез физическото тяло, чрез своя животински организъм,  да започнем да  усещаме себе си извън него – сякаш вече не живеем в него, подобно на това, когато човек умира.

По принцип, ако умира тялото – нашия животински егоизъм, то се усеща нещо друго. Можем да се опитаме да постигнем това и без да умираме – да неутрализираме нашия егоизъм и тогава, разфокусирайки себе си с нашите егоистични желания на възприятие на целевата природа, ще усетим това друго нещо  – висшя слой!

Хората, които са преминали тези състояния, ги описват и дават конкретна методика как да се направи.

Днес към това състояние се устремяват вече милиони хора, които усещат ограниченост на нашето възприятие за света, необходимост да узнаят в какво е смисълът на нашето съществуване. Това съвсем не са просто някакви философски или чисто научни, познавателни потребности, а конкретно чувство – чувство на огромна депресия, умора от живота, доколкото в резултат на многото кръговрати на живота се стига до въпроса: „За какво съществувам всъщност? Всеки ден се борим само за да живеем, да просъществуваме?! В това ли се заключава смисълът на цялото творение?!“

Тогава си представяме себе си като малки дефектни същества, които само се грижат за това, как да държат своето животно в комфорт. И в това се заключава целият смисъл?! Докато то живее, аз само за него мисля. Ако не започна да отделям себе си, своето „аз“ от това тяло, тогава действително с какво това „аз“ е заето цял живот? Само с това, да следи за това животно.

В наше време произтича постепенно отделяне на нашето „аз“ от животинското тяло. Човек (това е „аз“) започва да чувства, че той не желае през цялото време да се подчинява на  тялото си и да бъде само негов роб. Затова хората изпадат в депресия, в лутане, употребяват наркотици, не знаят какво да правят с живота си и често завършват със самоубийство.

За финал влизаме в много тежка криза. Не желаем да създаваме семейство, да раждаме деца. Не виждаме смисъл! И ако в края на краищата, аз трябва по неволя да живея, за да държа в комфорт това животно, за какво ми е тогава всичко останало – аз ще мисля само за това! Тоест човек започва дори да регресира.

От 3-ия урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73737]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: