Въпрос: В традиционната образователна система на човек, повече или по-малко, му е ясно къде да положи усилия. Например, в училище: ученикът слуша урока, записва, подготвя се в къщи, прилага много силна воля и интелектуални усилия, отказвайки се от всичко останало. Същото важи и когато човек стане възрастен – работи, вместо да се развлича. Тези усилия са ясни. В какво се състоят интегралните усилия над егоизма? Има ли място за волеви усилия?

Отговор: По принцип, не трябва да ги има. Ако човек изгражда себе си правилно спрямо групата, обкръжаващата среда, и го прави така, че тя да му влияе положително, както и той на нея,  именно при това взаимодействие  човек с желание неусетно се променя. Пратически той прилага много малко волеви усилия, за да предизвика положителното влияние на групата.

В крайна сметка, ако приложа в групата малко волево усилие, и групата, събрана по определен начин, реагира правилно, то тази правилно събрана група организира и образува такава сила, която ми влияе. На моята малка молба тя реагира, че незабавно и правилно ме изменя. Така, че прилагайки много малко усилие, отправяйки към групата малка молба за някакво изменение, получавам хилядократно увеличение на моята мотивация и се променям. Това означава, че групата е своеобразен обратен усилвател, който идва при мен с такава обратна връзка, която ме принуждава да се променя.

От 10-а беседа за интегралното възпитание, 16.12.2011

[71094]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата | Add Comment →