Entries in the '' Category

Буфер между човечеството и природата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В зависимост от нашите общи усилия по обединение и разпространение се променя и цялата останала част от света. Съществува ли обратна връзка? Да допуснем, ако сега се събираме и създаваме курсове за масите, започнем да обединяваме тези хора, количеството им ще нарасне. Това съответно ще повлияе на нашата възможност за по-бързо напредване, обединение? Това взаимосвързани процеси ли са?

Отговор: Несъмнено. Получили сме възможност да напредваме, за да поведем след себе си цялото човечество. Без нас то няма да се движи напред, а ние само за това и съществуваме. Тоест, от гледна точка на природата, в нас няма никакви нужди. Ние сме като буфер, който трябва да работи съгласувано с природата и с останалото човечество, което само не може да се устреми към целта.

Затова трябва да бъдем заедно с тях, с тези седем милиарда. Да създадем методика за тях, да се опитваме да се приближим към тях, достъпно да обясняваме и организираме всичко в такъв вид, че да им бъде леко, приятно, удобно, разбираемо, радостно. Трябва да ги увлечем след себе си, при това не насилствено, защото движението напред от тяхна страна трябва да бъде доброволно, осъзнато.

През цялото време да ги издигаме в развитието им, те да осъзнават необходимостта от движение напред – и тогава те ще напреднат. По принцип, цялото наше възпитание е насочено към това, да доведе човек до осъзнаване необходимостта от лично развитие.

От 14-та беседа за интегрално възпитание, 18.12.2011

[73571]

Прост закон

группаЕвропейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Как да започна да усещам висшата сила?

Отговор: Започваме да усещаме висшата сила само дотолкова, доколкото можем да се настроим към нея в нашето единство. Сам не мога да я усетя.

Настройката трябва да бъде в съответствие с нея. Ако от себе си се настройвам към нея, това ще бъде егоистично настройване. Егото – ето това ще ме командва. Как да изляза от това състояние?

Необходимо ми е не само желание да изляза от себе си и да се издигна над себе си – това е индивидуално егоистично желание, което го има в милиони хора в нашия свят. Как да направя така, че да усетя самата тази сила, именно нея? За това трябва да ѝ се уподобя.

В природата съществува много прост закон: можеш да чувстваш някакво явление само в тази степен, в която се състоиш от него. Тоест, ако усещам нещо, чувам, виждам, чувствам на вкус, аромат – това е, защото в мен съществуват определени свойства, които ги има в това, което усещам. Трябва да има подобие на свойствата. Трябва да създам в себе си прибор, който да улавя съществуващите отвън честоти.

Да допуснем, че имаме радиоприемник. Какво правя, когато въртя копчето на радиоприемника? Настройвам го, генерирам в него определена вълна. И ако такава вълна се намира отвън, то антената я улавя по принципа на резонанса, подобието, и аз чувам звуци – моето ухо ги възприема.

Тоест трябва да създам в себе си приемник, в който ще има същите свойства, както в тази сила. Ако просто желая да изляза от себе си и да я усетя – нищо няма да постигна. Затова се събираме в група, където не просто желая да се издигна над себе си, а желая да се издигна над себе си в свойството отдаване, в свойството любов – това, което и се явява свойството на тази сила.

Желаещите да се издигнат над себе си, да излязат от себе си – са милиони. Но далеч още не са готови да чуят, че освен с подема над себе си, това може да се постигне и само със създаването на свойството отдаване в себе си… А това е възможно само в група, помежду си, когато се обединяваш с другите хора, на принципа „възлюби ближния…“ – тогава ти започваш да ставаш подобен на нея и можеш да я усетиш.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73907]

Да отделиш своето „Аз“ от бренното си тяло

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок 3

Какво се случва с информационната част в нас, когато тялото умира? Тя може да се пренесе на всеки друг носител. Може да съществува и отделно, не на някаква биологична подложка, а във всякакъв вид. Това е информация! А информацията може да се пренася от електронен носител на печатен, а след това на визуален, слухов и т.н. Сама по себе си информацията не се нуждае от никакъв носител. Той е необходим само за нейното възприемане.

По такъв начин, ако желаем да получим висша информация, трябва да направим свой носител нашето свойство отдаване, а не свойството получаване.

Егоистичното свойство получаване ни ограничава. Можем да поберем в себе си само това, което влиза в нашите сензори, органи на чувствата и само в определен диапазон – зрителен, слухов, тактилен и т.н., зависещ от нашите органи на възприятие, тяхната чуствителност, тяхната способност на разрешаване.

В нашия свят ние, разбира се, създаваме допълнителни прибори, за да усилим възможността да виждаме по-далеч и по-дълбоко. Но това малко ни помага – само разширяваме тези пет органа за усещане.

В действителност около нас съществува още огромно количество информация, която не сме в състояние да възприемем и дори не знаем какво е това.

За да получим тази възможност, ние се опитваме да излезем от себе си, за да не бъдем ограничени в нашето тяло.

Това състояние може да се постигне още в този свят! Възприемайки всичко чрез физическото тяло, чрез своя животински организъм,  да започнем да  усещаме себе си извън него – сякаш вече не живеем в него, подобно на това, когато човек умира.

По принцип, ако умира тялото – нашия животински егоизъм, то се усеща нещо друго. Можем да се опитаме да постигнем това и без да умираме – да неутрализираме нашия егоизъм и тогава, разфокусирайки себе си с нашите егоистични желания на възприятие на целевата природа, ще усетим това друго нещо  – висшя слой!

Хората, които са преминали тези състояния, ги описват и дават конкретна методика как да се направи.

Днес към това състояние се устремяват вече милиони хора, които усещат ограниченост на нашето възприятие за света, необходимост да узнаят в какво е смисълът на нашето съществуване. Това съвсем не са просто някакви философски или чисто научни, познавателни потребности, а конкретно чувство – чувство на огромна депресия, умора от живота, доколкото в резултат на многото кръговрати на живота се стига до въпроса: „За какво съществувам всъщност? Всеки ден се борим само за да живеем, да просъществуваме?! В това ли се заключава смисълът на цялото творение?!“

Тогава си представяме себе си като малки дефектни същества, които само се грижат за това, как да държат своето животно в комфорт. И в това се заключава целият смисъл?! Докато то живее, аз само за него мисля. Ако не започна да отделям себе си, своето „аз“ от това тяло, тогава действително с какво това „аз“ е заето цял живот? Само с това, да следи за това животно.

В наше време произтича постепенно отделяне на нашето „аз“ от животинското тяло. Човек (това е „аз“) започва да чувства, че той не желае през цялото време да се подчинява на  тялото си и да бъде само негов роб. Затова хората изпадат в депресия, в лутане, употребяват наркотици, не знаят какво да правят с живота си и често завършват със самоубийство.

За финал влизаме в много тежка криза. Не желаем да създаваме семейство, да раждаме деца. Не виждаме смисъл! И ако в края на краищата, аз трябва по неволя да живея, за да държа в комфорт това животно, за какво ми е тогава всичко останало – аз ще мисля само за това! Тоест човек започва дори да регресира.

От 3-ия урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73737]

Компания или група?

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок №1

Въпрос: Как да отличим психологическото единство от духовното?

Отговор: Не мисля, че има голяма разлика. Психологическото единство – е предпоставка към духовно единство.

Психологическото единство – е егоистично. То е основано на това, че когато се включваме в компания (наричам това имено компания , а не група), тогава придобиваме голяма сила, големи възможности, създаваме някакво предприятие, решаваме някакви въпроси, движим се напред благодарение на егоистическото обединяване на нашите сили и качествено, и количествено. На такова ниво действат всички хора в света, всички компании, научни колективи и т.н. Това е психологическо обединение и с него работят психолозите.

А кабалистическото обединение е изградено на издигането над егоизма – аз трябва да се съединя с останалите въпреки своето его, за да мога да изляза извън своите предели. Да не привличам цялата компания към себе си, а да изляза извън себе си, и тогава това вече не е компания, а кабалистическа група. Когато излизам извън себе си в тях, и ние всички влагаме своите духовни блянове, устремявания помежду си, а егоизма отхвърляме назад, ние се съединяваме, ние се намираме в кръга. Целият ни егоизъм се отдръпва назад, остава зад нас, а всичките ни духовни устремявания, точките в сърцата, вървят напред, и се получава една голяма точка – групата.

А ако съберем нашия егоизъм заедно, то това е просто  компания.

От 1 – я урок от Европейския конгрес, 23.03.2012

[74039]

Бие – значи обича

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Струва ми се, че ми се удава да задържа мисълта, че всичко идва от Твореца. Но никак не мога да разбера, как да приемам пречките, които ме обграждат с любов? С разума си мога да разбера, че това е добро. А с любовта как? Къде е тази любов?

Отговор: Вие не довършвате своите действия, затова не усещате любовта. Вие разбирате, че навярно, това е от Твореца, и видимо това е добро. Но какво ще направиш, ако това е пречка – нека така да бъде: ще приема къде да се дяна. Вие не завършвате с любов. Вие не обработвате тази пречка заедно с групата в обратен вид, когато усещате в тази пречка проявата на любовта.

Подобно е на родители, които наказват детето, а то трябва да осъзнае, че те това го правят от любов към него. Те наказват не него, а неговия егоизъм, а от него искат тъкмо обратното, да отгледат нещо по-висше от неговия егоизъм. Когато то се раздвоява на две части: това е моят егоизъм, а това съм АЗ, и разбира, че пречките са срещу егоизма, тогава неговото АЗ се доближава до Твореца и усеща любов.

Представете си, че сте умно дете и разбирате: ”Родителите ми трябва да ме накажат, защото иначе, аз ще постъпя лошо. Те не наказват мен, а само ми дават възможност да преодолея егоизма си”.

Реплика: Когато бях дете, дори такава мисъл не ми е минавала, че някой с мен  постъпва с любов. Аз просто виждах наказанието.

Отговор: Е, тогава е време да поумнеете! Трябва да пораснете!

Трябва да достигнете състоянието, когато най-големите проблеми и страдания ще усещате, като голямо добро и любов. Говоря напълно сериозно. Всичко зависи от вашата настройка, и само от нея! Ние се намираме в полето на голямата, добра светлина. В света няма нищо, освен нея. Огромна любов и огромно добро! Ние възприемаме това неправилно, затова усещаме противоположни чувства. Ако вие се пренастроите, и добавите към това вашето осъзнаване, то ще почувствате вместо ненавист – любов, вместо зло – добро, вместо страдания – наслаждаване.

От 3–я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73948]

Подаръкът като възможност да се запознаем с подателя

каббалист Михаэль ЛайтманПолучаващото желание, което се намира долу, трябва да бъде изцяло покрито със светлината Хасадим, с взаимно отдаване. Тогава желанието (т.е. получаването)  и отдаването ще съответстват едно на друго и заедно ще станат съсъд за светлината.

Желанието създава, привличаща, притегляща сила, без която не се разкрива светлината Хохма. Защото това е светлината за наслаждаване и за да я предизвикаме, е необходим ”апетит”, нужда. А от друга страна, необходимо е уподобяване, съответствие – не на светлината, а на нейния Източник. Тогава ние разкриваме нейното добро свойство за отдаване, което идва от Даващия – и с това познаваме Даващия.

Това означава, че аз не съм получил просто подарък, но знам от Кого съм го получил. Самият подаръка ми говори за Неговата любов, но в моя съсъд има светлина Хасадим, и затова аз започва да усещам, кой е Той самия, доколко Му е присъщо милосърдието (хесед).

Аз създавам в своето получаващо желание такива ”чувствителни елементи”, които, покрай подаръка, изявяват Даряващия – Твореца. В това се състои науката кабала: Как да разкрием в своя съсъд способността да Го разберем и усетим. Тук наистина ни трябва особена наука, мъдрост: аз получавам ”бонбонче” и от неговата сладост достигам до Неговия разум и Неговите чувства, до Неговата програма.

А иначе бих се наслаждавал подобно на животно. Всички ние се храним и живеем от светлината хохма, но посредством ”науката за получаване” (хохмат а – кабала) започваме да опознаваме Твореца. Затова науката кабала се определя като ”разкриване на Твореца на творението”.

И така, на нас ни е необходимо получаващо желание, а над него – свойството отдаване, намерение заради отдаването. В границите на правилната връзка между тях се проявява висшата светлина. В него има две страни: от едната страна, тя дава наслаждаване на получаващото желание, а от друга страна, позволява да осъзнае, от къде идва тя – от даващото желание на Твореца, от Неговата любов.

И тогава човека, получаващ заради отдаването, усеща състоянието, явлението наричащо се ”сливане”.

От урока Предисловие към Учението за Десетте Сфирот, 21.03.2012

[73268]

Пътувайки без знание за себе си

каббалист Михаэль ЛайтманКогато четем книгата Зоар, трябва да си представяме, че сме в по-висше състояние – да искаме да го постигнем. По-висшето състояние – това е, където ние сме свързани заедно.

А Зоар описва как достига до нас силата на отдаването и каква работа извършва тя в нас. Някои частици на душата се издигат, други се спускат в своето усещане, разбиране, възприемане на промените, които настъпват в нас. Ние, отново и отново , докато четем тази книга заедно, се надяваме, че силата на отдаването ще ни повлияе, осъществявайки в нас всички тези духовни действия.

Ако бяхме в разкритие на духовния свят, то докато четем в нас очевидно би се изпълнило всичко прочетено. Но ако сме в скритие и искаме тези действия да настъпят в нас, те също ще се осъществят – само скрито и до такава степен, доколкото ние реално не сме в духовния свят!

Все едно дете седи в пластмасова кола, върти волана и си въобразява, че се вози. И то наистина се вози, то вече по нещо прилича на истински шофьор, какъвто ще бъде след десет – двайсет години. То вече е в същия процес, но за сега на тези първоначални стъпки и състояния, когато още не е достигнало до тази реализация. Но тези състояния са необходими по пътя.

По същия начин и ние, като четем книгата и си представяме себе си в нея, така позволяваме на светлината да въздейства именно на тези свойства, за които четем. Няма значение, че не ги разбираме – светлината в същото време работи и ни предвижва напред.

Нека да не знам какво се крие зад всички тези названия на сфирот и имена на ангели и нищо да не мога да си представя. Не е важно! Представям си само едно: че аз сега съм под въздействието на светлината, силата на отдаване, която ми дава силата да отдавам, да властва над моята сила да получавам. И така ще продължавам, докато светлината не остане в мен за постоянно.

От урока по  книгата Зоар, 28.03.2012

[73880]

Молитва на равните в кръга

группаНе е важно, че седите в редове зад бюрата си, вместо да се прегръщате в кръг. На столовете седят само физическите тела, но вътре трябва да бъде усещането за кръг – огромно съединение по целия свят. И точно, както са ни обградили с кръг жените, така още по-далеч зад тях стои целият свят. А ние трябва да се стремим да приведем всички до една точка на контакт.

А физическият порядък няма значение. Аз не мисля, че учениците на Раби Шимон са седяли в такъв равен кръг. Ако това беше така, то все пак щяха да се запазят и до сега тези правила по време на изучаване на Тора. Кръгът просто означава, че всички са равни – съединяват се другарите и създават обща молитва.

Всичко, от което се нуждаем е да молим светлината, възвръщаща към източника. Без това, ние нямаме никакви шансове дори на милиметър да излезем от егоизма си – нито един от нас. Само светлината може да ни помогне.

Затова е безсмислено да задавате въпроси как да направите това. Ти нищо не правиш, дай на светлината да работи! Но винаги трябва да осъзнаваш, че всички твои действия са нужни, за да привлечеш светлината, която ще направи всичко.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 27.03.2012

[73816]

Обединението трябва да бъде качествено

группаЕвропейски конгрес. Урок №1

Рабаш, от статията ”Цел на групата”: Ако се обединим около общата цел, във всеки от нас ще се появи голяма сила, която ще ни помогне да се издигнем над егоизма си, към обединение.

Тази голяма сила ще се появи в резултат на сбора от нашите мънички сили, дори не сили, а самото устремяване.

Работата не е в това ”че всеки от нас е с малка сила” , както е написал моя Учител. Работата е в това, че не ни трябва количествено увеличаване, а качествено изграждане. Това не означава, че ти, аз или някой друг имаме по един грам усилие, и се събираме за да имаме 3 грама – не, работата не е в грамовете. Работата е в това, че ние преодоляваме егоизма си, егоистическите съпротивления между нас. И когато се събираме чрез тези егоистически съпротивления, ние събираме не 3 грама, а много пъти по вече!

Обединението трябва да бъде качествено. Не може просто да събереш двама или трима и да получиш обща сила – на нас не ни достигат качество,за да се обединим помежду си.

Това, което създаваме по между си е физическо поле, което като сензор (относно своята чувствителност) открива общото поле на Твореца, запълващо цялото пространство. И тогава го усещаме вътре в нас. Това означава, че работата не е в силата на всеки, а в онова взаимно устремяване, което ние създаваме.

С това могат да се занимават изтъкнати личности, притежаващи знания, с добра вътрешна подготовка, силни със своите качества, но ако те не започнат да се обединяват помежду си в името на разкриването на това поле за взаимно отдаване, за да се съединят с цялото човечество и Твореца, то при тях нищо няма да се получи.

В кабалата се говори не за количествено съединяване, а за качествено.

Затова, ако няколко човека, малка група или даже само двама, правилно се настройват помежду си, те могат да достигнат най-високо качество на съединение и да се издигнат на най-високото стъпало на стълбата. Нагнетяването на това поле, което достигаме, зависи само от нашето взаимно устремяване над нашия егоизъм. Колкото по-високо се издига силата на нашето сближаване над егоизма – толкова от това ще зависи качественото, а не количественото проявяване на Твореца или светлината между нас, т.е.: Нефеш, Руах, Нешама, Хая и Йехида.

Аз помня как Рабаш написа тази статия. Аз го попитах: ”За какво да говоря с групата, когато се съберем за първи път?” . Той седна на пейката в парка, където се разхождахме с него, аз му дадох станиола от опаковката на цигарения пакет, защото нямах нищо друго под ръка, и на обратната и страна той започна да пише тази статия.

Така тя попадна в нашия архив. В този си вид, тя и досега се съхранява в нашия архив. С това започна всичко.

Наистина, освен тази сила за сближаване, ние нищо друго не можем да предложим, нито на себе си нито на човечеството. Ние трябва само да я възвишаваме.

Най-главното е първото усещане! То е – раждането на новото, както се ражда младенеца.

Всеки акт на раждане в някаква степен е опасен. Виждаме, как ражда жената и в това действие се крие определена опасност. Ние очакваме това с голямо напрежение, независимо, че сме толкова умни и толкова напреднали в медицината. Независимо, че разполагаме с ултразвукова апаратура и всякаква друга апаратура, но сам по себе си този акт на раждане е особен от страна на природата: под натиска на напрежението.

Това се случва днес и с нас. Така, че всичко зависи от това, доколко ще се напънем и ще родим себе си на следващото стъпало.

От 1 – я урок на Европейския конгрес, 23.03.2012

[73617]

В непрекъснатия кръг на обятията

каббалист Михаэль ЛайтманТакава необикновена атмосфера, каквато беше на семинара по време на конгреса в Литва, трябва постоянно да присъства по време на уроците. Човек през цялото време трябва да се намира в такова усещане. Няма значение, дали присъства физически в кръга, прегръщайки другарите си, или те, намирайки се просто заедно, усещат своята връзка, без каквито и да било прегръдки, или даже на разстояние.

Разбира се, това е сложно, но вие вероятно вече усетихте, че е възможно да се излезе за малко зад ограниченията на материалното пространство и да не бъдем свързани с времето. Тази връзка остава да съществува като че ли във въздуха.

Трябва през цялото време да съхраняваме такава атмосфера: по време на урока, при всички мероприятия, дори и на работа. Без значение е къде работи човек: във фабрика, за някой собственик, но чрез всичко случващото се той се намира в контакт с Твореца, и Го търси. Във всяко случайно състояние той трябва да прилага усилия, за да разкрие висшата светлина, както, ако физически се намираше между другарите си.

А след това ще можем да усетим, как при всички такива опити разкриваме своите връзки с голямата група кабалисти, от всички поколения, които работят заедно с нас и продължават тези усилия. Всичко това се намира по-високо от материалните ограничения.

Ние се подготвяхме за такива семинари, сядахме по определен начин, но всичко това бе формално. Онзи дух, който усетихме тогава, трябва постоянно да го поддържаме, през цялото време на учението. Основна награда са самите усилия, а не силните усещания, които вие очаквате. Трябва да се цени не възнаграждението за извършената работа, а самата работа.

Затова не трябва да се чака, кога ще се завърнат онези трогателни и вдъхновени състояния. Основното е да се намираме в тяхното търсене, и не заради приятните усещания, а за подготовката ни за разкриване на Твореца, да Му доставим удоволствие. Такава възможност се явява като наша награда. Ето, това вече е много по-близко да състоянието за отдаване, ”лишма”.

Ще се постараем да направим така. Аз се извинявам, но както е прието, децата искат това, което им харесва повече, а родителите им дават онова, което смятат за необходимо. И това не винаги съвпада. Дайте да приложим усилия, за да постигнем още по-правилна форма. Трябва да се цени възможността да се прилагат усилия, а на усещанията, да се направи съкращаване –  и тогава ще дойде усещането за отдаване.

От подготовка към урока, 27.03.2012

[73813]

Да се настроим на друг фокус

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок №3

Основна статия на кабалистическата методика е ”Няма никой освен Него”. Тази статия е настройка за нашата точка в сърцето, на устрема ни към разкриването на Природата, на нейната висша и вечна хармония, на нейната интегралност, глобалност, където всичко е абсолютно взаимосвързано и представлява една обща целеустремена картина.

Обикновено в нашия свят ние не можем да обхванем всичко това в нашия частен егоизъм. Ние разделяме природата на множество науки (съществуват 184 науки). В природата това го няма. Ние не можем да изучаваме всичко едновременно. Ние разчупваме природата на дребни ”парченца” и изучаваме: биология, зоология, геология, астрономия, и т.н. – изобщо голямо количество науки.

Нашата индивидуалност, егоизмът ни – е много тесен, затова той може да възприема само конкретни неща, а да възприема цялата природа – схоластически, той не може. И затова не сме в състояние егоистически, с нашите петте материални сетивни органи да усетим цялата картина, интегралната сила. Тя не се усеща от нас не влиза в нашите сетивни органи.

За тази цел ние трябва да развием нов орган за усещане, който ще включва в себе си, всички досегашни сетивни органи но ще се отличава от тях с това, че ще може едновременно да се усеща абсолютно всичко, едновременно, заедно като едно цяло. Такава трябва да бъде настройката ни. Тоест вместо да се гледа наляво, надясно, нагоре, надолу, точно по определените координати, насочвайки своя егоизъм и фокусирайки се върху някакво явление, ние напротив, премахваме целият този фокус, целият си егоизъм, и се опитваме да видим природата такава, каквато е. В това се състои настройката.

За тази цел съществува групата и специалната методика. Настройвайки се по такъв начин, ние изведнъж започваме да усещаме, че премахвайки егоистическия фокус от света, ние започваме да гледаме на него открито, без да желаем да отмъкнем нещо от него, а излизайки от себе си в света, без ограниченията на тялото, с неговите пет сетивни органа, с разбирането ни, със своите ограничени възможности да възприемаме всичко съществуващо в природата. Тогава ние започваме да усещаме, че наистина сме обкръжени от огромна сила – обща, вечна, съвършена, която се нарича Природа или Творец.

Това няма никакво отношение към религията, към вярванията и мистиката. Това е само методика, която помага на човека да се преповдигне над тесногръдото отношение към света и да погледне на него без ограничението на времето и пространството, над предвижването, т.е. да преминем зад областта на нашето естество, за да не ме ограничава тялото.

А за да не ни ограничава тялото, ние се опитваме да се организираме в групи, където взаимната помощ между другарите ни дава възможност да излезем от себе си и да започнем да усещаме нещо извън нашето тяло, сякаш не съм в тяло.

И започвайки да се усещам извън тялото, ние получаваме представа за това, какво е да живееш извън тялото си.

От 3–я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73741]

Ново желание

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес  Урок №3

Днешната ни програма е в изясняване на основното, най – важното в нашето развитие –търсенето на усещане за Висшата сила.

Голяма част от това търсене се отнася към човешката психология, защото ние започваме всичко с нашето просто психологическо ниво, като всеки човек в нашия свят. Но след простата психология ние започваме да се изкачваме по – високо. Защо? Защото стремежът, който съществува у нас, с който ние работим, се нарича точка в сърцето.

Нея ние трябва да развиваме. Трябва да я разширим. Тя трябва да бъде пред нас като най-голямата, като нещо, което изпълва целия ми хоризонт, като нещо, чрез което започвам да чувствам природата, нейната вечност, съвършенство, хармония, висша сила, информация – всичко! Това може да стане само, ако развия своята точка в сърцето.

Точката в сърцето вече няма отношение към простата психология. Тя възниква само в специални хора, които след много-много животи в процеса на своята еволюция, на своето развитие, са достигнали до това състояние, когато у тях възниква желание за нов слой – за нивото „Човек“. Те са се развили през неживата, растителна, животинска материя, преминали са през много различни схеми на живот, вече под формата на човек в нашия свят, а сега у тях се появява ново желание, което започва да ги развива допълнително към усещане за висшата сила в природата.

Това желание възниква вече в милиони хора по света. И съществува метод за неговото изпълнение.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73744]

За какво използваш живота си?

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.115: Човек, на когото все още не му достига „една заповед“, трябва да види себе си наполовина виновен и наполовина оправдан. Нека да си представя, че времето за връщане стои по средата на неговите години. В първата половина на своите години той е виновен, а във втората половина – оправдан.

Въпрос: Как трябва да се включи в работата човек, който иска да завърши процеса още в този кръгооборот?

Отговор: В периода на подготовка човек ненавижда всички. След това, лошите мисли се превръщат за него в помощ, и той се обединява с всички. Но това все още не е истинско поправяне на желанието, а състояние хафец хесед. И накрая, на следващата степен, човек се обединява до сливане.

По такъв начин, целият този процес е устремен към обединението. Човека има възможност от максимално разединение да премине към максимално единство.

„Кръгооборот“ се нарича всяка промяна в състоянието. Човек може да изживее и 80 години, даже не започнал да се променя и не встъпил в кръгооборота. Нова кола, ново жилище – това не се отнася към работата. Животинското тяло живее и умира – това също не се отнася към работата.

А от другата страна, всеки е способен да завърши процеса в течение на един живот. Ще го завърши ли – това е друг въпрос. Това зависи от него – той трябва да го иска. В цялото творение няма нищо, освен желание. Ако собственото желание в човека е малко – нека да търси как да го увеличи, нека да прибегне към помощта на кабалистичната методика и светлината, която се крие в нея. Други възможности няма.

Някои идват при нас един път в седмицата, някои – само по празници, някои всеки ден, някои сутрин и вечер, а някои по цял ден се стараят да се посветят на главното. Който прекарват тук деня, доколкото му е удобно – той се чувства като ембрион в надеждно място. Други действително искат да се сражават със своя егоизъм. Всичко зависи от намерението на човека, от това, как той използва съществуващите в него средства.

Въпрос: Какво означава „половината на годините“?

Отговор: Това символично е 40-годишната възраст, т.е. етапа, на който човек завършва своето поправяне в Бина. Бина се обозначава със затворената буква мем (ם), числовото значение на която е – 40. Само след тази степен може да се премине към получаване заради отдаване.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 20.03.2012

[73182]

Книга за заблудилите се в пустинята

2012-02-24_1689_wВсичко вече е организирано за нашата правилна работа. Но ако оценяваме своя напредък от гледна точка на днешния си разум и чувства, приети в този свят, то се получава, че нямаме нищо. В това е целият проблем.

Хората, незанимаващи се с духовно извисяване, са взели за себе си друга Тора, която могат да разберат, да изпълнят, да изискват възнаграждение, дори устройват изпити и разчитат заучени фрази. А човекът, стремящ се към духовното, винаги стои пред неизвестното, невъзможното, противоречащо на неговото желание и разум, и затова се нуждае от вяра, тоест от силата на отдаване, която е по-висока от силата на получаване.

Това се нарича вяра над знанието. Така става духовния напредък, и затова е казано: „Мнението на Тора е противоположно на мнението на обикновените хора“.

Това е път за тези, които са намерили „Книгата“. Но има още много другари, които блуждаят в пустинята и се мъчат със своя нещастен живот, искат да подобрят своето състояние. Те не се стремят към духовния напредък и към подем на следващото, висше стъпало, а искат просто да се насладят на хубав живот на това ниво, където сега се намират. И към тях трябва да се отнасяме така, както пише Рамбам: „Жените, робите, децата, старците се обучават постепенно, докато не наберат мъдрост“.

Те също напредват, и някога вътре в тях ще избухне и ще се появи искрата, дълбоко скрита сега вътре. А дотогава трябва да се обучават в степента на техните желания, заради разбираните от тях цели, докато не се приближат.

На тях ще им се струва, че действат за напълване на своя егоизъм. Но доколкото ги учим, цялата скрита светлина, възвръщаща към източника, минава през нас към тях – и постепенно към тях идва мъдростта, и те започват помалко да разкриват тайните. По такъв начин цялото човечество се движи към целта.

От урока по статията „Последното поколение“, 19.03.2012

[73085]

Председателят на МОЗ зачеркнал съвременната медицина

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Маргарет Чен, оглавяваща МОЗ): Светът е на стъпка от кризата, защото антибиотиците вече не изпълняват своето предназначение. Поставя се под заплаха дори и изпълнението на обикновени операции, а всяка драскотина, без лечение с антибиотици, може да завърши с летален изход. Всичко това води до залез на съвременната медицина.

Главата на МОЗ също подставя под съмнение ефективността на неотдавна създадените революционни средства срещу туберкулозата, маларията, бактериалните инфекции и СПИН.

Оказва се, че в близко време светът ще влезе в “пост-антибиотическата ера“, което може да  доведе до толериране на препарати, заменящи стандартните антибиотици, което от своя страна би предизвикало удължаване срокът на лечението и увеличаване вероятността от неблагоприятни токсични ефекти. В дадения момент, като че ли лекарите не се доверяват на антибиотиците като основно средство за лечение.

В последно време, съгласно статистиката, вероятността от смърт в следствие на заразяване с резистентни патогени се е увеличила с 50%. Като в крайна сметка, всички бактерии стават резистентни. Това  се дължи на дългото и неразумно използване на антибиотици – констатират експерти.

Реплика: Независимо, че кризата се нарича всеобща, глобална, тя не е само около Земното кълбо, а е върху цялостната дейност на човека, защото изхожда от нашето егоистично отношение към обществото и света. И само когато започнем да се отнасяме разумно към себе си и природата – ще  можем да уравновесим всички проблеми, в това число и болестите.

[73310]

Природата – велик конструктор

каббалист Михаэль ЛайтманСтановище („Екология и живот“): Катастрофални събития от края на архайската ера принудили микробни съобщества да направят крачка напред по пътя на интеграцията. Клетки от различни видове бактерии, отдавна вече „плискали се“ и адаптирани едни към други, започват да се обединяват под обща обвивка. Това е било необходимо за максимизиране на добре координираното, централизирано регулиране на жизнените процеси в условията на криза.

Съобществото се превърнало в организъм. Образуванията се слели в едно, отказвайки се от автономност с цел създаване на нова идентичност от по-висш порядък. Любим аргумент на противниците на теорията за еволюцията е невъзможност да се създаде нова сложна структура (например, нов ген), като се опитва изброяване на случайните варианти (мутации). Анти – еволюционистите твърдят, че със същата вероятност торнадо, преминало над градското сметище, може да събере от боклука и отломки от космически кораб. И те са абсолютно прави!

Но най-големите еволюционни преобразувания вървят не по пътя на безбройните случайни мутации. Природата, създаваща нещо принципно ново, сложно, прогресивно, умело се ползва от вече готови, доказани „тухли“, събирайки от тях като от конструктор, нов организъм. Очевидно, този „блоков“ принцип на изграждане на нови системи за живот прониква в цялата биологична еволюция и определя до голяма степен нейната скорост и особености.

Според този принцип, от големите, предварително подготвени и изпитани звена се изграждат нови гени, белтъци, групи организми. Впрочем, гените на архебактериите и еукариотите се разделили на отделни части, именно с тази цел: тези звена са много удобни за рекомбинация.

Науката непрекъснато се приближава към нова визия за Природата. Постепенно ние започваме да разбираме, че всичко живо около нас – съвсем не е случаен набор от видове и форми, а сложен и единен организъм, развиващ се по своите неизменни закони. Всеки жив организъм, всяка жива клетка, а и ние самите сме градивните блокчета на великия „конструктор“ – Природата. И всеки от тези градивни елементи е незаменим.

Забележка: В училище ме учеха, че Вселената е вечна и безкрайна – след това разкриха, че тя е ограничена във времето – до към 14 милиарда години, и в пространството – тя се разширява от някаква първоначална точка, а самата тя е възникнала от микро – сгъстена енергия – светлина.

Сега изобщо се преразглеждат всички наши познания за света – светът се представя вече не като материя и не като енергия, а като информация, на материята в него се дава някаква странична роля. Вече се казва, че ние можем да пренесем своята информация извън тялото и да съществуваме в нея – като цяло, скоро ще започнем да говорим с кабалистични понятия и термини.

[73509]

Нека конгресът ни изпълни с дъха на живота

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какъв успех очаквате от конгреса?

Отговор: Очаквам да почувстваме първата форма на човека, носена от нас – тоест Творецът, разкриващ се в нашето съединение. Но нека да е ясно разкритие, а не нещо мъгляво, когато всеки чувства само зараждането на някакво ново състояние, както беше усетено на конгреса в пустинята и дори още преди него.

Това трябва почти да се реализира така, че да почувстваме вътре движение, възцаряващия се в нас дух, променящите се действия на светлината.

Ако светлината не се движи, ние не я чувстваме, у нас го няма дъхът на живота. Необходим е Руах (дух, вятър) – изменение, а не степента Нефеш, която остава неподвижна. Това, което почувствахме по-рано, беше първата, неподвижна степен. А сега ни трябва Руах, малки изменения вътре, които дават усещане за живот!

В крайна сметка, ние, творението, чувстваме само изменението между две състояния и по разликата проверяваме и разбираме всяко свойство. Нашето възприятие работи на основата на противопоставянето, нужно му е движение, така че едното да се отличава от другото. Затова нека се надяваме, че ще можем да усетим в себе си дъха на живота. От него вече се ражда творението, а не от Нефеш.

Нефеш – това е като капка семе, идваща от бащата. Но когато започва да расте, тя придобива свое собствено съществуване. Ако в нея има едно ново движение, освен тази първоначална капка семе – това вече е живот, нов организъм. Това вече не е бащата, а самият зародиш. Ето такива осезаеми промени в себе си очакваме– само тях усещаме като живот.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 21.03.2012

[73393]

Съвети преди конгреса

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да се концентрираме вътрешно, за да бъдем заедно като едно сърце, като едно желание, една мисъл, за да се прояви между нас точката на единството, която един от нашите другари нарече ”бясното чувство на любовта, пропълзяваща по време на конгреса в Арава”. Тази точка трябва да хванем отново.

Не само трябва да я хванем отново, но и да я усетим, да я разкрием много повече, отколкото тогава, когато тя се прояви за първи път. Поначало тя се проявява просто като точка, като нещо, вътре в което се намирам аз.

Но след това тя постепенно като че ли се притваря, заличава се от всевъзможни проблеми и усещания от нашия свят. Но тя никъде не изчезва, това вече сме го постигнали, това вече е наше.

А сега трябва да направим така, че в тази точка да усетим съвършено ново измерение: неговата сила, неговото желание, източника на нашия живот.

Тогава ще усетим как всичко това работи около нас. Ще видим силите, стоящи зад хората, как те управляват всички: как се движат хората, техните мисли, техните желания, телата им. Ще видим как всичко това се задвижва и води към един поток – към постигането на Твореца.

Ето това трябва да видим най-напред, дори и да не го разберем, трябва да се пропием от това състояние.

Въпрос: Каква вълна очаквате вие?

Отговор: Аз очаквам, че хората ще дойдат подготвени, максимално запознати с това, което трябва да се случи, разбиращи същността на самия конгрес, неговата цел, способни бързо да се включат един в друг.

Не са нужни никакви лични познанства. Аз мога да не познавам никого. Аз знам само че всички са пристигнали, за да се обединят и в това обединение да видят, да усетят над нас висшата степен – следващото ниво на света.

Въпрос: Какво се изисква от тях?

Отговор: Изискването е само едно: да оставят всичко, каквото имат, зад пределите на мястото, където се намираме ние. На това място трябва да гори едно единно желание – към единство, подобно на светлината, и да се прояви светлината в него. Това е всичко!

Въпрос: А какво се изисква от онези, които няма да присъстват на конгреса, които седят зад екрана?

Отговор: Онези, които стоят зад екраните, препоръчвам да направят така, че да не усещат екрана, а да чувстват себе си и нас заедно, да се издигнем над разделящото ни пространство и виртуалните връзки: независимо че се виждаме и усещаме само чрез техническите средства за връзка, да почувстваме, че сме едно сърце и то се намира на едно място. За него няма място нито във Вилнюс, нито където и да било – то се намира над нас, над всичките материални препятствия като например времето, пространството и разстоянията.

Ние сме заедно! Надявам се, че в края на тази седмица ще го почувстваме и на това единно място ще усетим явяването на Твореца.

От виртуалния урок, 18.03.2012

[73358]

1% и цялото човечество

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Повечето хора – седем милиарда – сега са в период на интегрално развитие. Но има особен вид хора – с така наречената точка в сърцето, с желание за следващото състояние. Какво трябва да прави този 1% „точки в сърцето“? Какво е уникалното за тяхната работа и каква е отговорността на тези хора по отношение на 99% от населението?

Отговор: Тъй като хората с точка в сърцето чувстват стремеж напред, те трябва сами да го изпълняват. Използвайки метода на Кабала, те трябва да доведат себе си до съсътояние на пълно подобие с природата.

Затова се обединяваме в групи, изучаваме заедно едни и същи материали, организираме конгреси и общи уроци, за да се разберем по-добре помежду си и да започнем да се съединяваме.

По-специално, на последния конгрес ние достигнахме определено състояние на единство – зародиш на нашето бъдещо общо духовно желание, в което ще започнем да чувстваме вече следващото ниво на човечеството – нивото „Адам“, ниво на нашето обединено желание и разум.

Освен факта, че ние сме задължени да прилагаме тази методика, ние трябва да я доведем до цялото човечество. Така че, аз се надявам, че другарите ни от всички континенти, изучаващи тази методика на различни езици, през следващите година – две ще се включат в системата за обучение, възпитание, образование, разпространение на тази методика за останалите хора, които просто ще се окажат зад борда на живота.

От нашето разпространение сега зависи колко бързо човечеството ще осъзнае, че методиката за нашето развитие на следващото ниво е вече дадена, известна, и не е необходимо да я изобретяваме.

Няма нищо за изобретяване! Виждаме как всички специалисти „стават“ един голям въпросителен знак. А ние я имаме тази методика. Трябва, от една страна, просто да я донесем до човечеството, а от друга страна, вътрешно да я приложим сами.

На този етап, след един много удачен, особен конгрес, ние можем да се придвижим напред в прилагането на тази методика върху себе си и в разпространението на някои знания за нея сред останалата част от света.

От 14-а беседа за интегралното възпитание, 18.12.2011

[73290]

На четвъртия етаж за любов

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Предисловие към ТЕС”, п.116: Благодарение на възвръщането от любов, всички усещания на човека, свързани с грешки и злодеяния, се обръщат в негови заслуги.

Като цяло по пътя ни лежат четири стъпала.

Долу се намира разбитото, получаващото желание, т.е. разбития АХАП. Това са злодеянията. На следващото стъпало се намира разбитото, даващо желание, т.е. разбитата Галгалта ве – Ейнаим (Г”Е). Това ”са грешките”.

По-горе преминава махсом. Над него се намира поправеното, отдаващо желание – Г”Е. Това е стъпалото на Бина, на ”незавършения праведник”, изпълняващия 612 заповеди, състоянието хафец хесед (Х”Х), лишма. И накрая идваме до ”единната заповед” под номер 613 – до любовта. Това вече е поправеното получаващо желание.

При прехода на махсом грешките стават заповеди, а злодеянията стават грешки. При изкачването на стъпалото на любовта останалите грешки стават заповеди в поправения АХАП, а заповедите от третото стъпало се издигат към Галгалта ве – Ейнаим.

И така ”злодеянията” – това са желанията за наслаждаване заради отдаване, което се е разбило и се е превърнало в желание за наслаждаване заради получаването, в непоправения, разбит АХАП. А разбитата Галгалта ве – Ейнаим – са грешките.

Представяйки си всичко това, основното е да не се излиза извън рамките на десетте сфирот. Ако се объркаш, обърквай се не в простора от фантазии, а в някакви ясни предели.

От урока ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 20.03.2012

[73179]