Цялата работа на ”свещенослужителите” (коените), за които е писано в Тора толкова много, всъщност е посветена на грижите за другите. Струва ни се, че това са някакви ритуални служби в Храма, които се водят от първосвещеника (Коен а-гадол) заедно с Коените и Левитите, а целият народ им прислужва, принасяйки жертвоприношения. Но те учат народа и ръководят цялото поправяне, тъй като Творецът го очаква именно в тези най- дълбоки и  отдалечени от Него слоеве на желанието.

Ние мислим, че свещенослужителите са нещо откъснато от народа, някъде там горе. Тъкмо обратното, ”царството на служителите” са онези, които са между народа и се грижат за него, като за младенец, докато не се надигне и порасне до крайното сливане с Твореца. Задължението на Коена е да просвети народа до това състояние.

Светлината въздейства на горните слоеве на желанието, които се наричат Коени, Левити, Исраел. И тогава тези слоеве на желанието работят над останалите слоеве. Тази пирамида не се променя до самия край на поправянето. Но когато в края на поправянето идва светлината ”много действаща и събирателна” (рав паалим умекабциел), тя превръща цялата тази пирамида в кръг.

А дотогава се съблюдава особен ред на поправянето, протичащо винаги отгоре надолу, през всичките светове до самия край, до разбитите души – и от тях обратно нагоре.

Съгласно дълбочината на своето желание (авиют) душите получават различно управление: през световете Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Или даже изобщо се изключват от личното висше управление, което се нарича стъпало на този свят. Затова онзи, който се намира в нисшите светове, трябва да бъде управляван от много по-висока степен: Коени, Левити, Исраел, които трябва да подсигурят грижите, учебния процес, да възпитават народите на света. (Така се наричат четирите нива на желанието.)

Народите на света страдат на своето стъпало от материални, земни проблеми. Но това страдание е без изход, тъй като тези проблеми нямат решение. Формата на страданието е материална, но неговата същност е духовна, защото то няма друго средство за изцеление освен движение и сливане с Твореца.

Затова трябва да организираме обща система на новото образование и да се погрижим за всички. И само благодарение на това, ние самите ще се удостоим със сливане.

Трябва да разберем, че целта на творението изначално е била насочена към цялото човечество. И затова, стремейки да се обединим помежду си, сме длъжни да помним винаги за какво правим това: за да донесем методиката за поправяне на целия свят, който с всеки изминал ден разкрива, че се озовава във все по-безнадеждно състояние. Светът вижда, че му е необходима методика за поправяне, а нея я няма. Затова сме длъжни да я разкрием за самите себе си, а след това да я предадем на света.

От урока по статията ”Поръчителство”, 19.02.2012

[70523]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Аз съм от виртуална група. Ако за конгреса ми потрябва поръчителството на двама другари, кой ще ми го подпише?

Отговор: Засега нека ти бъде неспокойно заради това.

Освен мъжете, от Египет са излезли и жените, и децата, и старците. Разбираш ли, че отиваш на конгрес в качеството на ”жена”, ”дете” или ”старец”? Разбираш ли, че в това е твоето предназначение – да се отречеш от себе си, доколкото е възможно. Ти не знаеш как да се обединиш с другарите – така, както жената не умее да се обединява. Но си много загрижен това наистина да се случи – тъй като жените с всички сили подкрепят това единство.

А може би си ”роб”, т.е. подчиняваш се на своя егоизъм, но си готов да служиш и да помагаш с каквото ти кажат. Нека търсиш личния успех, нека да желаеш духовното за себе си и да не можеш да се избавиш, да се откъснеш от егоистичните грижи за собственото си добро бъдеще. Но си даваш сметка за това, разбираш, че се намираш в робството на своето себелюбие и заедно с това, искаш да се приобщиш към духовната атака.

”Робът” се намира под външна власт – над него царства Фараонът или Творецът, което е едно и също. Тъй като Фараонът е средството на Твореца. И ако ти все пак искаш да бъдеш съпричастен, то идваш на конгреса, осъзнавайки своето стъпало, и над него полагаш всичките си сили, за да бъдеш заедно с другарите.

Така или иначе, прилагаш максимум усилия, а твоите възможности не зависят от теб – те се подразделят по градация. Настоявал си съвсем малко – ”дете”, малко повече – ”роб”, още повече – ”старец”, още повече – ”жена”, още повече – ”мъж”. Силите ти ги дават отгоре, а ти трябва да ги приложиш всичките, за да се приближиш и да се включиш. Работата не е в твоето ниво, важно е именно това. Човек, който се стреми с всички сили да бъде заедно с нас, подобно на дете, стремящо се към възрастните, 100% не пречи, а само помага.

Така че, където и да се намираш, пристигай.

Въпрос: При какви условия човек заминава на конгрес като ”мъж”?

Отговор: Ако човек присъства на всички сутрешни уроци, плаща си маасера, участва в събранията на другарите или във всички групови дейности и с всички сили работи в масовото разпространяване, като с това той  изпълнява съветите на кабалистите. Такива са минималните физически условия, които още не се отнасят към духовната работа. Това е необходимото.

А освен това, наистина ли той се отрича в душата си от себе си пред групата, за да усети потребността от обединението? Тази потребност трябва да породи в него вик за помощ, на който ще се отзове висшата светлина.

По такъв начин външните условия нищо не говорят за духовните нива, те са необходими, но не са достатъчни. Можем да ги спазваме независимо от духовните състояния. А освен това, има достатъчно условия, които си задължен да изпълниш вътрешно.

От урока на тема ”Устав на конгреса в Арава”, 20.02.2012

[70376]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→