Entries in the '' Category

Еволюцията и Божия промисъл

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да се съчетаят еволюцията и Божият промисъл?

Отговор: Във вселената те са съгласувани. Всичко се контролира освен свободата на волята, за да се ускори нашият напредък в степента на осъзнаване на законите на Твореца и да ги следваме доброволно, въпреки егоизма. Създадени сме подобни на Твореца, а след това в нашия свят сме се оказали противоположни на Него.

И според степента на доброволния ни стремеж да станем подобни на Него, т.е. в свойството отдаване и любов, въпреки нашия егоизъм, разкриваме за себе си висшия свят – пространство, изпълнено с открита сила на отдаване и любов, т.е. Твореца. Но всичко това е по ясните закони на 4-те степени на развитие на пряката светлина.

Следователно, в нашия свят има 4 фундаментални константа, на които е построен нашият свят. Техните числени стойности се основават на съотношението на светлината и желанието и определят цялата структура на строежа на света – атоми, планети и звезди, животът на Земята. Цялата природа е резултат от баланса на четирите взаимодействия:

– силата на гравитацията – тенденция да компресира,

– електромагнитната сила – създава вътрешно налягане,

– силата, освобождавана от ядрените процеси,

– силата на слабите и силните ядрени взаимодействия.

Структурата на всяка система зависи от взаимодействието на тези сили, т.е. от числовите стойности на фундаменталните константи – и най-малката им промяна би направила съществуването на света невъзможно. Абсолютно невероятно е, че толкова невероятни съвпадения биха могли да бъдат резултат от случайности.

За оцеляването на човек са необходими специални условия и всяко изменение на числените стойности на фундаменталните константи напълно би изключило съществуването на живот.

И в своя духовен напредък човек трябва да следва правилата на отношението на светлината и желанието – и тогава те ще достигнат своето единение – и човек ще усети в тяхното единението (подобие) проява на живота. Ето това 4-степенно (буквено) разпространение на светлината (Името на Твореца – Неговото проявление) е напълно съвместимо с физиката, еволюцията и висшето управление.

[70311]

„Физиците” и „лириците” на духовното

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Желаейки да мислим за любовта към другарите, Рабаш е написал статии за групата. Аз разбирам, че рав Аба е написал Зоар в такава скрита форма по исторически причини. Но защо ние, желаейки да мислим за любовта ни към другарите по време на четенето на книгата Зоар, я оставяме в същия този вид, а не я довеждаме до нивото на статиите на Рабаш?

Отговор: Да допуснем, аз идвам при майстора и го моля да настрои цветовете на екрана на моя компютър. Той вижда изображението на екрана и казва: ”Добре аз ще го настроя. А ти почакай”. Гледам: той отваря компютъра и започва да се занимава с разните там пиксели, кодове, от които нищо не разбирам. Изведнъж виждам някакви си йероглифи на екрана, редове от кодове и цифри… ”Питам: какво правиш! Помолих те да настроиш само жълтия цвят, и малко белия. Защо се занимаваш с тези числа? Аз не съм се пазарил с тебе за това!”

Но доколкото той разбира, че точно това трябва да се направи, то отива на нивото на силите и определя всяка сила, всеки вектор – какъв трябва да бъде относно останалите – и с това променя цветовете на екрана.

Ти сякаш питаш: защо единия кабалист е описвал цветовете, а другия- описвал цифрите? Всеки изразява онази единна реалност, но в друга форма. Казвайки истината, езикът на цифрите, решимот ( информационните данни), т.е. езика на кабалата, както пише Баал а-Сулам, – покрива всичко. Тъй като в духовното има само Сили: сила на получаване и сила на отдаване и решимо. Освен това друго не е необходимо.

След това ти се впечатляваш от собствените си желания в една или друга форма, а някой друг се впечатлява по друг начин. Но главното е да запишеш впечатленията. А всеки ги записва според характера си – има лирици, има и физици, като в нашия свят.

От урока по книгата Зоар, 12.02.2012

[69836]

От сухото семе – плодоносно дърво

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек преминава през различни етапи в своето духовно развитие. В началото, той сякаш не е жив – включва се в групата, която започва да му влияе и да го развива. А той още не е способен на самостоятелни движения и не разбира къде се намира.

Така минават няколко години, докато не осъзнае, че има работа и трябва активно да действа, всеки миг да изяснява в каква посока гледа. От този момент той престава да бъде нежив и се превръща в растение. Започва сам да расте, за сметка на грижата за самия себе си, благодарение на съединението с другите, изпълняване на съветите на учителя, вниманието в пътя.

Той вече сам се опитва да постави себе си под влияние на обкръжението, защото е изяснил, че групата – това не е просто събрание на хора, а притежава особенна вътрешна сила, която е необходима за неговото развитие. Така той става „растение“, нали започва да извлича от групата, сякаш от почвата, сили за своето развитие, за да се включи още по-силно в тях. Разбира, че плодове растат на възрастното дърво, а дървото расте само при условие, че човек се включва в групата.

Израствайки, той желае да получи плодове, които се явяват съединение, любов, взаимно отдаване и разкриване на общата сила на отдаване, в която се разкрива Творецът. Това все още е на растително ниво.

Но след него има още и животинско ниво, когато той вече може да управлява и да взима върху себе си част от грижата за връзката между всички. Това вече не е „дърво“, израстнало на едно място и пасивно, относно човека, който се грижи за него.

Човешката степен в човека – това вече е този, който се грижи за дървото. Но и животинската степен в човека – вече не е просто дърво, а такова, което само се стреми да расте и се опитва активно да участва в цялата система. Човек вижда общите неизправности и се опитва да ги подчини. Той вижда как не само да поправи себе си и относително пасивно да се включи в системата – но и как да помогне на другите, от което се включва в общите връзки и поправяне. Това може да се отнесе към животинската степен.

А след това има и човешка степен, когато, съгласно своите действия, вече се слива с Твореца. И се получава, че основата на цялото наше развитие – това е грижата за „дървото“.

Като начало, това е достатъчно, за да се раздели животът на материален и духовен. На материалния свят трябва да се отдава това, което е необходимо – не повече и не по-малко. А на духовната работа – всичко останало, без ограничения.

От урока по писмо на Рабаш, 08.02.2012

[69196]

Проявлението на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманГоворейки за „светлината“, имаме предвид явлението, което се случва в желанието. Това означава, че на мен ми се иска да направя някому добро без разчет за някаква печалба. Проверявайки себе си, виждам, че действително съм лишен от всякакъв импулс за лична изгода. Това е светлината: в мен дословно се облича нов дух, и искам да благодетелствам – да обичам ближния само заради неговото благо, доколкото с това доставям удоволствие на Твореца.

Работейки в групата, извиквам светлината, възвръщаща към Източника, която в моето „тяло“, тоест в желанието, създава това явление наречено „светлина“. Така обкръжаващата светлина (ор макиф) въздейства на желанието, за да може то да усети в себе си проявлението на светлината.

Въпрос: Откъде идва обкръжаващата светлина?

Отговор: Тя идва от по-високото стъпало. Още не съм способен да я приема вътре, и затова тя „ме обкръжава“, подготвя моето желание, моя съсъд, за да влезе след това в него. Тази светлина също се намира в мен, но засега не в усещането. Тя действа някак отдалеч: в мен нещо зрее, но аз го чувствам само косвенно – по резултатите.

Така или иначе, всичко се намира в човека – цялата светлина и всички светове, включвайки и света на Безкрайността.

Въпрос: И за да почувствам това, трябва да работя в групата?

Отговор: Трябва да следваш съветите на кабалистите – което се нарича, да вярваш на мъдреците и да изпълняваш техните препоръки. В групата те довеждат свише, и ти започваш да работиш в нея, дори не задавайки въпроси. И чак след това в теб се появява свободен избор, когато вече разбираш произтичащото и започваш да осъзнаваш: „Аха, ето какво било! Трябва да обичаш другарите си…!

Вие пристъпвате към взаимна работа, от „учебен кръжок“ – ставате едно цяло, получавате едно сърце и една мисъл, влагате общо единно усилие, играете един пред друг, за да пробуждате желанието в приятелите и да издигате в техните очи важността на Твореца. И тогава хората разкриват „полето, благословено от Твореца“. Те вече не блуждаят в полето, като синовете на Яков, а получават силата на Йосиф, която ги събира (осеф) и ги превежда през Египет в земята на Исраел. В това се състои нашата работа – оттам и започва изборът.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 12.02.2012

[69564]

Зад пределите на любовта, отвъд Безкрайността

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако на всяко духовно стъпало трябва да добавяш от себе си все повече любов, то как се прави това?

Отговор: Такива стъпала са още далеч от нас, но от самото начало получаваме за това инструменти-желания – благодарение на това, че се издигаме над своето его, опитвайки се да се съединим с групата, другарите, да постигнем взаимно поръчителство и сливане.

Това вече е построяване на духовните съсъди, които могат да бъдат по-високо от личната сметка. Упражнявам се в общата сметка, опитвайки се да почувствам как за мен другият може да бъде по-важен от самият мен. Това вече са първите стъпки в направление към любовта.

С тези стъпки, преди всичко, строим в себе си способност на любов – отначало е просто желанието да почувстваш другия както самия себе си, а след това – повече от себе си, и започваш да живееш в него, искаш да го напълниш. Така достигам състояние, когато светлината Хасадим запълва целия мой съсъд и така постигам любовта.

Започвам да приемам желанието на ближния (АХА“П) и да работя над него така, че неговото напълване става моя единствена грижа. Така постигаме преданост на душата и абсолютна любов.

А намирайки се в абсолютната любов, през цялото време търсим какво още можем да добавим към нея. Когато постигаме някакво стъпало, Творецът ни разкрива още една и още една пуста област – по-високите стъпала. Но когато стигнем до съвършената любов в света на Безкрайността, мисля, че от пълната взаимна любов и отсъствието на недостиг, видимо ще се открие ново измерение по стъпалата над света на Безкрайността. Това вече е зад пределите на любовта.

Защото съгласно нашето разбиране и разум, абсолютна любов не може да съществува. Ако има само бяло или само черно, творението изгубва своите усещания. Това е, което става със сина, усещащ абсолютната любов на бащата. Той няма какво да постига, няма над какво да работи – няма никакво пусто, незапълнено пространство, ако той чувства, че никакво негово действие, от най-лошото и до най-доброто, няма да измени отношението на бащата към него.

Това е проблем – нали той всеки път трябва да разкрива реакцията. В това взаимодействие: отдаване и получаване – той чувства самия себе си. А иначе нищо не усеща. Бащата със своята безкрайна любов анулира сина и затова Творецът се скрива.

А как ще бъде това в края на поправянето – сега е невъзможно да се каже. Видимо ще се разкрие ново пространство, в което творението ще се издигне към някакво по-високо съществуване – вече след сливането с Твореца и абсолютната любов, напълно усещайки Твореца.

Понятието свят на Безкрайността включва в себе си наистина безкрайни възможности…

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 13.02.2012

[69643]

Какво ще покаже разпечатката от духовната сметка

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има състояния, от които без помощта на другарите, не може да се излезе, а има и такива, които зависят от самия човек – как да отделим едното от другото?

Отговор: Да получаваш от групата е равносилно на това, да получаваш от Твореца, защото Той се облича в цялата тази реалност, която се намира извън мен. И ако другарите ме вдъхновяват и ме пробуждат, това е все едно, че Творецът ме е пробуждал.

Но това няма да бъде мой съсъд. Духовният съсъд е добавка, която получавам от тях според моето изискване, с моето усилие ”да си купя другар”. И тук всички се подчиняват на точния разчет: колко сили съм вложил, колко съм поискал от тях – и колко съм получил.

Колко съм получил, благодарение на нашето съединение, на стремежа ни към връзка, работейки над разума, доколко се смятам за по-малък от всички, за ”нула”, а останалите за повече от мен, за ”единица” – такова пробуждане ще получа, с една дума ”1” с много нули след него – 1+0000000000…. С това се измерва моят духовен съд.

От само себе си нищо не се получава, а само с точен разчет: отчита се моето желание, желанието на другарите или желанието на Твореца, силата, получена от мен, от тях или от Твореца. Всичко е отчетено точно.

А ако аз се пробуждам от това, че случайно чувам песента на другарите или от някакви разговори, то това не се смята за резултат от моята работа. От това мога да се вдъхновя и да разпаля своето желание към духовното, намирайки се под голямо впечатление, и да поискам да се обединя с него, но всичко това ще бъде за тяхна сметка.

Зачита ми се само ако аз сам развивам своя устрем, без да гледам на това, че не усещам никакъв интерес и бих предпочел да не ставам от леглото, и изобщо да не се движа, но аз се грижа, как да прибавя от себе си някакво си движение от мен към тях. Иначе това няма да бъде мое желание.

Затова на човек може да му се стори, че е направил много. Но ако би видял своята истинска сметка, то е вероятно да не открие никакъв ”доход”. Целият духовен свят съществува единствено като ”производен” на усилията ни, като ускорение. А ако се движа с постоянна скорост, то това е равносилно на стоенето на едно място. Броят се само добавките, производните, ускорението.

И ускорението не трябва да бъде постоянно – защото това ще бъде спиране. През цялото време трябва да се върви с добавяне. Ако можехме да разчетем тази ”формула”, щяхме да видим, че не сме вложили много в своята сметка…

От урока по статия на Рабаш, 16.02.2012

[69956]

Скок вместо дълго изкачване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да се обърна правилно с молба към Твореца? Навсякъде се натъквам на своя егоизъм. . .

Отговор: Трябва да разбереш едно: всичко е готово за твоето раждане, но ако ти не започнеш да действаш, да се сражаваш – Фараонът ще те държи заточен и няма да ти даде да излезеш на свобода. Твоят егоизъм, от една страна, ти дава възможност да се развиваш, а от друга страна, не ти позволява да излезеш.

Иска се външен натиск, големи страдания, войни и бедствия – само за да поискаш да се родиш. Духовното раждане не е механичен процес, то е невъзможно без твоето желание. Ти отвътре отваряш ново желание и тогава усещаш новия живот. Без това няма да преминеш към следващия етап.

И затова има две възможности: или ще те притискат факторите за развитие, или ти самият ще организираш натиск върху групата. Тогава Фараонът, който не ти дава да си поемеш дъх, става доброто обкръжение. И то също натиска и налага задължения. Повече от това, ти сам изискваш от другарите – докато не закрещиш: ”Искам да се родя!”.

И така, всичко е готово за раждането и всичко зависи от теб. Ясно е, че сега се намираме във вцепенение, в дрямка. Как да се пробудим? Затова трябва да пробуждаме всички. Трябва да прилагаме усилия – тъй като те не минават безплатно, а се събират в критическа маса.

Пътят към раждането, ако го ускоряваш – не е поетапно изкачване на върха, когато се изкачваш все по-нагоре и по-нагоре. Вместо това преживяваш възходи и падения, докато тяхната сума не те доведе до точката на раждането. При това, то се случва внезапно, ти до последно нищо не знаеш – и изведнъж се появяваш на света и бягаш от египетската тъма.

По такъв начин не трябва да растеш в нарастващи беди и схватки. Стигат ти само няколко схватки, които предизвикваш сам. Тъй като правиш това осъзнато и осмислено, виждаш какво се случва с теб и затова не трябва да се издигаш по стъпалата на страданието.  Разбирането на процеса покрива, компенсира неговите беди – и от мъки те се превръщат в копнеж по светлината. Ти  изнуряваш от нетърпение: ”Защо още не съм се родил?” – вместо това да страдаш от войни и прочее материални бедствия. Малката болка на човешкото стъпало ти спестява огромното нещастие на неживото, растителното и животинското стъпало.

Нищожното усилие в осъзнатия напредък е милиард пъти по-ефективно от принудителните усилия по дългия път без ускорение.

От урока по статия от ”Мир”, 27.01.2012

[70136]