Entries in the '' Category

Вгледай се в корена

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава ”Да доставиш удоволствие на Твореца”?  Та нали Творец – това е свойството отдаване? На кого тогава доставям удоволствие?

Отговор: Така ти си представяш своя свят: във вид на образи, по отношение на които може да се прави нещо, получавайки от тях ответна реакция. Ти не чувстваш, че зад всичките тези фигури стои Творецът, че всички те са само образи, персонажи, които Той оживява, представя ги пред теб в милиарди кадри.

Свойството отдаване – това е Даващия. И ти изграждаш отношението си към човека не по външността му, а по качествата му, по неговите свойства и същност. В очите ти той е съставен от множество детайли, но как се проектира всичко това: в плът или в някакъв образ? Опитай се да си представиш образа на човека “във въздуха“, а не в тяло. Извлечи от него всичко духовно – неговите желания, страсти и помисли – още повече, че те и без това не се намират в животинската плът. Абстрахирай се от тялото и се обърни към същността на човека.

А след това, по същия начин, се обърни към Твореца. Разликата между тях е в това, че същността на Твореца е съвършенна и всеобхватна, тя управлява всичко. Това е универсалната Сила на Природата, общия закон на Природата, нейния общ разум, който изцяло е добър и твори добро. Разумът е добър, а неговата производна Сила твори добро.

Не трябва да се объркваме с това, което се проявява пред погледа ни. Време е да преминем към същността на нещата. Тела няма, вечно в човека е неговата същност – с нея искам да установя връзка. Възможно е и тя да ми се представя като “привидение“, но в действителност тя е безкрайна. Всички наши същности – това са различни страни на Малхут на света на Безкрайността. Обединявайки се, всички те с една дума се “разпростират“ по нея и в случая я изграждат, създават поправения съсъд.

Не забравяй: на групата трябва да се гледа със вътрешно зрение.

От урока “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 14.02.2012

[69767]

Извинете – какво общо има тук човечеството?

каббалист Михаэль ЛайтманКогато човек идва в науката кабала, той не разбира защо му трябва човечеството. Кабала казва, че над нашия свят действат сили, които го изобразяват в нашето възприятие. Ето защо ни се иска да отлетим някъде в неизвестността, към Твореца, към Неговата духовна система…

Съответно, човек възприема и учебния материал  лично, за своя сметка, без да изпитва желание да се обедини с другите. Това е първоначалното, много ограничено възприятие, с което всички ние започваме пътя си, като егоисти.

Само след няколко години, в резултат на въздействието на обкръжаващата светлина, осъзнавам, че действително трябва да се обединя с другарите и в тяхната вътрешна взаимовръзка да разкрия светлината. Ако мисля за себе си, светлината действа обратно: тя ми показва колко греша – и тогава виждам, че е необходимо да се обединя с групата. Там, в нейните дълбини, ще намеря висшия свят.

Това е една много голяма революция в съзнанието. Човек започва да осъзнава, че духовния свят не е просто някъде, а във връзката между хората, в място с абсолютно анти- егоистични координати.

Тогава възниква проблемът: как да докажа това на себе си, как да се приближа до правилното отношение. Това трябва да бъде толкова важно, че всичко друго да изглежда излишно. Отсега нататък аз се фокусирам само на групата, на обединението в нея. Само тя е пред очите ми и нищо повече. В крайна сметка, завися от това. Това е вторият етап.

И тогава започва третият етап, още по-труден, когато се оказва, че е необходимо да се провежда масово разпространение. „На какво основание? Та ние отиваме към Твореца. В началото исках да отида при Него сам, след това осъзнах, че е нужна група. Но защо изведнъж аз трябва да се занимавам с всички останали? Един милиард китайци, един милиард индийци, половин милиард южно-американци, половин милиард европейци, африканци… Какво общо имат те? Кой  за кого се грижи там? И защо трябва именно аз да се грижа?“

Тук обясняваме на човека, че той, групата и цялото човечество трябва да се обединят, за да се уподобим на Твореца. Още едно препятствие, с което той не е съгласен: „С другарите, с групите по света, ние имаме една цел, а с останалите – не“.

И това е вярно. В крайна сметка е казано: „Исраел, Тора и Творецът – са едно“. Аз – това е „Исраел“. Групата – е „Тора“, светлината, връщаща към Източника. И заедно отиваме към Твореца.

От друга страна, останалите 99% се намират долу и са привлечени от земните си наслаждения. Така че, защо са ни нужни?

В отговор, отново и отново ни обясняват, че ние сме преходно звено и трябва да станем „царство на свещенослужителите“, т.е. да обучим цялото човечество на това, какво е взаимно поръчителство, интегрално обединение. Тогава ще присъединим масите към себе си, като АХАП към Галгалта ве-Ейнаим (Г“Е), и ще обединим всички хора с Твореца в десет сфирот.

2012-02-14_rav_bs-akdama-tes_lesson_n42_02

Много е трудно да се обясни това на другарите по група. А нали точно в групата се намира полето на нашата дейност, тук е източника на всичко и тук ние разкриваме всичко. Тук се показват кръговете: АХАП, ние, Творецът – всичко е вътре, всичко завършва в групата, в един съсъд, изтъкан от единството на точките в нашите сърца. Една част идва отдолу, друга част – свише.

Нашите групи не разбират и не искат да преминат към програма на поръчителство за масите. На човек му е много трудно да разреши за себе си тази противоположност, да види как различни неща се съединяват в едно. Но постепенно всичко ще се оправи…

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 14.02.2012

[69764]

Да принудим Твореца да ни помогне

группаЗа да станем подобни на Висшата светлина, имаме известен пример: трябва да се учим с намерение, за да ни подейства светлината, и в нас да възникне това желание, вътрешното устремяване, вътрешния порив – повече нищо не трябва.

Струва ни се, че това е много просто, тъй като всичко вече се намира пред нас. Даже по земните мерки е ясно, че човек който  обича нещо или някого , стреми се към нещо или към някого – желае да отдава. Това го препълва, като любовта на майката към своето дете. Вижте колко е щастлива, че в нейните ръце е това малко създание – това я поглъща цялата. Нищо друго не й трябва  – само любовта към него я изпълва цялата.

Щом имаме такива примери в нашия живот, защо ни е толкова трудно да изпълним това условие на отдаване и любов – духовно? То трябва да е насочено навън от нас , а не към нас, не за нас. Ето това е проблемът.

Затова, за да формираме в себе си движение напред, навън от себе си , ни е нужна определена тренировка, определени навици, които можем да придобием, само ако се опитаме да се обединим помежду си.

Но опитите да се обединим ни довеждат до разочарование, защото ние се опитваме да го постигнем сами. Неведнъж  сме се опитвали да направим това, и разбира се, нищо не се получаваше.

В резултат, след многократни, самостоятелни опити да се обединим: ” Къде е нашата взаимна отговорност, взаимното отдаване, взаимното поръчителство? Къде ни е духовния съсъд?” –и т.н., започваме да усещаме, че тук нищо не може да ни помогне. Вдигаме ръце, предаваме се, и ни остава единствената надежда – ако отгоре дойде светлината и ни поправи.

Но светлината не идва – не идва защото ние не я викаме, не я молим. Ние молим, всъщност, за напълване. А можем да се доближим до светлината, само ако се опитаме да се обединим помежду си. Когато започнем да извършваме помежду си действия за обединяване и обезателно по равно, защото любов и взаимно отдаване може да има само между равни, тогава ще усетим вътре в нашето обединение, вътре в нашия кръг, че не ни достига Висша помощ.  Всъщност, точно Тя не ни достига.

Днес просто си спомняме, че има още нещо, което може да ни помогне. Аз чувствам по време на урока по своите ученици, че те изведнъж започват да си спомнят: Ах, да!  Необходим ни е още и Твореца! Ние сами не можем нищо. Трябва да отдаваме, а не да получаваме, да не чакаме, кога при теб ще дойде нещо, а да се устремяваме към отдаване и да приложим към това определен опит…Правилни опити за достигане до отдаване може да се получат само вътре в групата.

Групата може да бъде виртуална, може да бъде физическа – това е без значение. Но всичко трябва да бъде построено на връзката с другарите. Не трябва да изпускаме този момент. Сега всичките ни лични движения са насочени навътре в себе си. Струва ни се, че те се движат от нас към другите, но това не е вярно, съвсем не е реално, защото се осъществява егоистично.

Само ако аз, заедно с другарите започна да се устремявам във взаимно поръчителство към нашия общ център, към общата цел, опитвайки се да се организирам, за да се появи във всички едно общо желание, едно общо устремяване, една обща молитва, тогава вътре в себе си ще открием, че там ”седи” Висшата сила, Творецът. Гледайки Го, ние трябва да направим така, сякаш у нас съществува едно единно желание към Него, едно единно устремяване, една обща молба и изискване и всички ние заедно, като един, се устремяваме към Него със сериозно изискване.

Творецът чака, той желае това изискване. Именно то Го принуждава да ни даде помощ във вид на специална сила за отдаване и любов, т.е. да се засели в нас. Той нищо не дава и никъде не остава. Той изпълва всичко, затова Той трябва просто да се прояви в нас. Такова Негово проявяване в нас се нарича разкриване на Висшата светлина – силата наотдаване, на любовта, на Висшето стъпало.

Трябва всички заедно да изискваме това. Постоянно да изискваме и да изискваме, но заедно, относно нашия център т.е. нашето единно желание в което откриваме необходимостта от Твореца.

Тогава ще видим, че всичко, което сме правили по-рано, е било само  за да достигнем до състоянието, когато всички заедно ще се обединим в общо изискване за разкриването Му пред нас, и че само разкриване свойството на любовта и отдаването ще ни спаси.

От виртуалния урок, 29.01.2012

[69629]