Entries in the '' Category

Отгласът на любовта

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.89: Наградата за заповедта стои не в този свят, а в бъдещия свят.

Става въпрос за тази част, която не е по силите ни да поправим. Само след поправянето на „каменното сърце“, т.е. истинската обратна страна на АХАП-а, а не АХАП-а при издигането, ще можем да разкрием съсъдите, които ще се напълнят със светлината на Безкрайността.

До този момент разкриваме в получаващите съсъди само капка, отглас, а не истинската любов, не светлината хохма. Засега ни е достъпно само малко светене на хохма в движението отдолу нагоре, несъизмеримо с мащабите в края на поправянето. В действителност ние още не разкриваме свойството любов.

Това е скрито от света, но, докато съществуват световете (оламот), т.е. скриванията (аламот), докато още не сме достигнали пълния край на поправянето, любовта, разбира се, не може да се разкрие. Защото „любов“ – това е прякото напълване на съсъдите със светлина, когато имаме екран над всички желания.

Получаващото желание, каквото е било в света на Безкрайността до Първото съкращение, не е получавало светлината заради отдаване, и такова то повече никога няма да бъде. Изобщо, не се случва така, че желанието и светлината да се срещнат истински, за да може светлината да се намира в желанието. И затова трябва да разбираме различието между любовта, която разкриваме в АХАП-а при издигането, и любовта, която разкриваме в края на поправянето.

Любовта – това е определено разкриване на Твореца, което е невъзможно в истинския си вид по-рано от края на поправянето. А до този момент Той се разкрива само в обратната страна.

От урока по „Предисловие към учението на Десетте Сфирот“, 09.02.2012

[69395]

Хармония със самия себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Можем ли в курса на интегралното обучение да обсъждаме всякакви семейни проблеми, и да ги присъединяваме към интегралността?

Отговор: След като казваме, че частното и общото са равни, значи, може да присъединим това към семейството. Напълно! Тоест вие тутакси преминавате от класа, от групата в семейството и създавате в него интегрални условия.

Занимаваме се с това, че създаваме семейство – нещо общо, над нас, където аз и ти – сме ние. След това автоматически включваме към това и децата, и те също стават част от тази интегрална система. Създават се съвсем други отношения в семейството.

Главното – никой да не притиска никого, защото нормалното правилно развитие предполага вътрешна хармония на човека с неговите вродени качества. Не трябва да ги скривам, унищожавам, някак да ги премахвам и прочие. Трябва да достигна такова състояние, когато, обратно, те се разкриват в мен напълно.

Не ни е ясно, защо съхраняваме всички наши отрицателни свойства: лъжа, завист, ревност, ненавист, всички видове страх и така нататък. Но всички те си имат своето решение, своята реализация именно в това последно състояние. Постепенно в степента си на развитие човек вижда, че те са му необходими, че той ги приема, но по обратен начин, когато тези страхове го заставят да бъде интегрален, и го извеждат „извън себе си“, а не го затварят вътре.

От 8-та беседа за интегрално възпитание, 15.12.2011

[69309]