Entries in the '' Category

Щастието не е в парите, а в положението!

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение (Global Barometer on Hope and Despair): Болшинството жители на Земята (53%) се считат за щастливи – четири пъти повече, отколкото нещастните (13%).

Русия, Пакистан и Хонконг са на 40 и 31 място в рейтинга за нивото на щастие сред 58 страни-участнички в запитването. САЩ е на 38-мо място. Щастливи са: Фиджи, Нигерия, Холандия, Швейцария и Гана – 89% от населението.

Глобалното запитване показва, че:

– състоянието на щастие – това е културна особеност на страната и не зависи от нейното реално икономическо положение и свързаните с това очаквания;

– щастие носи не наличието на пари, а относителността на социално-икономическия статус на човека в обществото;

– на върха на социално-икономическата стълбица в своето общество има два пъти повече щастливи хора, отколкото сред тези, които заемат ниските стъпала, независимо от това, дали е богата или бедна страната и какъв е личният им доход.

Реплика: Така се възприема и кризата – по отношение на другите хора. Ако на всички  е зле, то тя почти не се усеща, ако е само на мен –  усеща се  многократно повече. Затова протестните движения зависят от различията в доходите между бедни и богати и проявленията на кризата в различните слоеве на обществото.

[69023]

Потресаващото влияние на средата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Разбирам, че не трябва да потискам егоизма си. Той е като гориво, чрез което ще се променям, ще се трансформирам. Но не ми е ясно що за действие е това, което ще направи мен, егоиста, част от интегралното общество.

Отговор: Само влиянието на средата – нищо друго. Такава сила във вас няма. Единственото положително, което имате е, че се поддавате на влиянието на средата. И затова – само средата може да ви управлява. Това е всичко!

Когато обкръжаваща среда ви даде модела, ценността, важността на едни или други свойства, поведения и прочее, то вие сте длъжни да ги следвате. Не можете да се откажете от тях. В противен случай славата, властта, ревността, срамът – тези огромни сили, които ни движат, все едно, ще ви принудят да се вслушате в мнението на обкръжението.

Въпрос: Да допуснем, че сме в курс по изучаване еволюцията на егоизма. Достатъчно ли е това, за да започнем да се държим интегрално?

Отговор: Не! Това е просто знание. А в последствие трябва да се обедините всички в група и да направите от нея общество, което ще въздейства правилно на всеки един от членовете й.

Например, когато поставяме децата в определена обстановка, под ръководството на специалисти и възпитатели, които се отнасят правилно към тях, когато към по-малките деца, присъединим по-големи, които често стават техни инструктури, то се получават просто потресаващи резултати. Защото малките с удоволствие слушат и искат да станат като по-големите. Сред децата това е естествено. Те не вземат пример от нас, а от тези, които са с 2-3 години по-големи от тях.

Затова трябва да се възползваме от единствената възможност, която съществува – това е средата и нищо друго.

Въпрос: Влизам в среда, в която хората се отнасят един към друг с топлина, с внимание. Аз също много искам да стана част от тази система. Моето желание достатъчно ли е, за да мога в крайна сметка да се влея в тази система или не?

Отговор: Вашето желание съвсем не е задължително. Ако е задължително – това е много лошо, това означава, че тази методика не работи.

Ако вземем който и да е човек и го поставим в правилната среда – няма никакво съмнение, че той ще се промени.

Има много такива примери, още повече в психологията. Доведете който и да е човек на нудистки плаж. Нека само опита да не се съблече… Срамът ще го застави да се съблече!

Затова средата е единственното средство за поправяне!

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[68328]

Молитва на просяка

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е „молитва на просяка“, която не остава без отговор?

Отговор: „Молитва на просяка“ – е молба на човек, който разбира, че вече никой, освен Творецът, не може да му помогне. Той чувства, че самият той няма никакви права, никакви заслуги, никакви добри дела на сметката си, няма поддръжка от никого – останал е напълно гол, без нищо. И дори егоизмът вече е престанал да го поддържа – това се нарича пълна нищета.

В такъв случай – може да дойде помощ само от Твореца (посредством групата). И помощта, за която човек моли – е молитва на просяка за най-необходимото, единственно за спасение на своята душа.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 30.01.2012

[68282]

Духовният свят – какъвто си е, без каквито и да било чудеса

каббалист Михаэль ЛайтманВсеки човек на някакъв етап от своя живот започва да усеща, че трябва да разкрие смисъла на съществуването си. Това може да бъде осъзнато търсене на смисъла на живота, което се дава на отделни избрани личности, или не осъзнато търсене, както е присъщо на повечето хора – но на всеки все някога ще му се наложи да потърси отговор на този въпрос: За какво живея? Тъй като целта на развитието е да ни върне всички към онзи корен, от който някога сме излезли.

И когато човек пита: „За какво е този живот?” – той всъщност пита: „Защо са тези страдания?” Страдания, лични или общи, но всеки пита поради това, че не получава напълване. Така човек започва да търси и някои започват да изучават науката кабала, а други попадат на други места.

Развитието на човешко ниво е започнало преди стотици хиляди години, с появата на човечеството, издигнало се над животинското ниво. То започнало с развитието на разума и езика, но всъщност го е движел все същият въпрос: „За какво живея?”. Независимо от това, че живеещият преди хиляди години всъщност не е разбирал значението на този въпрос – както и днес, когато в нас се пробужда този въпрос, ние не разбираме точния му смисъл. Това е просто неясен стремеж, който ни кара да вървим напред.

Така напредва цялото човечество – преследва богатства, слава, власт и не знае, че целта на развитието не е в това, а е да постигнем своя корен. Да си изясним: „От къде съм аз и какво ме управлява – т.е. какво трябва да постигна?”.

Желанието да се насладя, събуждащо се в нас, ни поставя тези въпроси, които постепенно стават ориентирани към корена, от където ни свети висшата светлина. Така е построена системата.

Но човек, достигнал вече последния етап на развитие и доведен до такова място, където започва да се учи, отначало без да разбира връзката на потребността да узнае за какво живее, в какво е смисълът на този живот, с това, което изучава. А често той не осъзнава и самия въпрос, който се облича в различни други въпроси или просто любопитство.

Така той започва да изучава науката кабала или отначало само се увлича от някои други методики, загубвайки много години. Пътьом, покрай кабала, му пробутват всевъзможни „чудеса” и съвети, как да преуспее в живота, как да разбере своето минало, настояще, бъдеще. Но ако той наистина се насочва към кабала, а не към ясновидците на бъдещето – то разтваря кабалистическите книги и не разбира къде се намира всичко това: висшите светове, парцуфите.

Той няма никаква връзка с тези понятия. Не знае къде съществува всичко това: зад границите на нашия свят, на Галактиката или изобщо във Вселената? Някъде там ли е – горе или долу, или вътре в материята? Човек трудно разбира как да се отнася към това.

За това е необходимо много време. И даже когато човек слуша – той не чува, че науката кабала говори само за връзката между хората. Той не разбира, че за сметка на установена правилна връзка ние разкриваме реалността, принадлежаща на новото, много по-високо измерение.

Трудно му е, съгласно неговото предходно мнение и впечатление за науката кабала, да я свърже с човешките отношения. Как може такава скрита и висока наука, такива възвишени имена и светове, действия и сили – да имат някаква връзка с отношенията помежду ни: между мен и ближния, между мен и другарите?

Той просто не може да си представи, че всичките висши светове и онова, което става вътре в тях, по същество е „психологическа” връзка между нас, хората. И ако започнем да си взаимодействаме един с друг – с отдаване и любов, това означава, че използваме духовна сила. В този случай достигаме дълготрайна любов към ближния, а не онази егоистична, с която сме свикнали в нашия свят, наричайки използването на ближния за собствено удоволствие – любов.

Но ако използвам себе си в полза на другите – това се нарича любов към ближния. Когато се отнасям така към някой друг, то започвам да разкривам в отношението си към него духовен парцуф, висши светове, сфироти, ангели, бесове, духове, които са „за” или „против” моята връзка с ближния. Това могат да бъдат положителни сили или отрицателни – т.е. сили „на светостта” или „на нечистотата”. А всички заедно, те се обединяват в една обща сила, която разкривам чрез любовта си към ближния, наричаща се Творец и имаща още различни имена, отразяващи характера на моята връзка с останалите.

От урока по статия на Рабаш, 03.02.2012

[68749]