Entries in the '' Category

Достатъчно ли е да молим за ръст на БВП

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо отделяме толкова внимание на безработицата? Нима нашата правилна работа не се заключава в това, да доведем хората до верните изводи без помощта на уволнения?

Отговор: Да се продължава тенденцията от последните столетия – е просто лъжа и голяма, горчива грешка. Вярваме, че колкото повече произвеждаме, толкова повече напредваме и преуспяваме.

Прогресът – това, разбира се, е нещо хубаво. Развиваме се вече десетки хиляди години. Но трябва да държим верния курс: да разработваме колкото се може повече средства, облекчаващи материалния ни живот – и нищо повече. На това трябва да се спрем, без да стигаме до излишества. Нужни ни са дрехи, храна, отопление и охлаждане, здравеопазване, безопасност, трябва да устроим света си на принципа на равно разпределение и социална справедливост – и всички трябва да се подчиняваме само на тази цел. Изначално трябва да виждаме крайния резултат, без това не може да има никакви програми за развитие.

Но хората, управляващи света, не разбират как да построят вярната програма. Преди всичко, трябва да се учим от Природата, а Природата изисква от нас равновесие. Равновесие означава, че в своя материален живот обезпечавам за себе си нормално, приемливо ниво и не повече. Земното кълбо няма да издържи нашите „добавки“, това е ясно. Трябва да стигнем до равновесие с Природата и рационално да изпълняваме всички нейни закони.

А всичко останало човек трябва да посвети на своя духовен подем. Защото на нашето следващо стъпало ще се обединим като един човек с едно сърце и ще се издигнем на нивото Адам, т.е. подобен (доме) на Висшата сила – Природата, общата аналогова система, цялата пребиваваща в равновесие.

„Краят на действието се крие в началния замисъл“ – това трябва да видим първоначално. А нататък търсим възможност да осъществим замисленото. Нека заедно да започнем да обсъждаме и планираме този път.

Преди всичко, решаваме, че хората, попаднали под съкращения – това не са безработни. Просто те са освободени от безполезни работи, които само вредят на екологията и човечеството. От тези дейности няма никакъв смисъл, те са предназначени само да поддържат редицата от разработки, които периодически се свалят от производство и отстъпват място на следващата модификация. Трябва ли заради това да добавяме нули към банковите сметки на магнатите? А и Земята не е предназначена за това, ние я опустошаваме и замърсяваме свръх всякаква мярка.

Достатъчно ли е да се молим за процентен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). „Китай показва чудесни резултати – 10% за година!“ А между впрочем това не е никакъв разцвет и китайците ще пожънат горчивите плодове от такова „развитие“. Екологичните проблеми там носят вече фатален характер, те комплексно нарастват и няма за какво да се завижда.

Целият свят счита това за прогрес, а в какво е тук прогресът? В производството боклук за цялата планета ли? В отравянето на земята и водата, в отровния смог над градовете и индустриалните зони? И това е животът? Ако утре заради разширяващата се криза китайците започнат да купуват по-малко, то след един ден там ще бъде не революция, а човекоядство.

Днес ситуацията е толкова деликатна, че всяка малка неуредица заплашва с разкъсване на артерията, свързваща страната със света, и паралич, който води към смърт. Всъщност сме станали много крехки и слаби. Скъсай някаква, каквато и да е връзка – и всички ще го почувстват.

И понеже друг изход няма, трябва да снижим нивото на потребление, да приключим с тази лудост. И не си струва да се плашим от безработицата – обратно, хубаво е, че хората се освобождават от безсмислена, вредна работа. Трябва само да се погрижим, да ги обезпечим и организираме. Те няма да седят вкъщи, ще получат „пособия за обезпечаване“, „стипендия“, но само при условие, че учат. Бал а-Сулам говори за това, че е необходимо да седнем на учебната скамейка. Настъпва нов живот и трябва да се учим да живеем по новому.

Като цяло, се случва това, за което говорим вече няколко години. И ако действаме правилно, то всичко ще бъде наред.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 01.02.2012

[68310]

Тайнaтa на колективния разум

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо Творецът изпраща на човек всички тези състояния: милиарди хора по света, безпристрастна върволица от мигове…?

Отговор: Навярно си виждал как птиците или рибите се движат в ято. В морето понякога се струпват милиони риби и всички те се намират в синхронно, съгласувано движение. Сякаш имат един разум – защото са взаимно свързани. Птиците също се обръщат не след водача, а дружно и едновременно.

Гледайте клипа на моя ученик Владек Занковски – Птиците.

Когато група лъвове излиза на лов, те поддържат помежду си постоянна връзка и се усещат един друг в това общо движение. Усещанията на всяко едно дърво в гората се предават на всички останали дървета и работата тук не е в кореновата система, изобщо не е във физическата комуникация.

По такъв начин в природата групата генерира особен разум, особено чувство за общ ред. И този механизъм управлява всички по равно, неограничени от разстоянието, времето и каквото и да било.

Милиарди хора в света също се намират под въздействието на единния разум, който ги управлява като свои части. Те не са обособени и не съществуват сами по себе си, а се привеждат в действие от своите желания, които Висшата сила, светлината управлява. Достатъчна е една команда отгоре – и всичко се задвижва.

Защото „Творец” – е замисъл на творението. Замисляйки се да построя къща, аз първо правя чертежите и едва след това пристъпвам към строителство, съгласно плана. Ето и замисълът на творението – същността е този план, който управлява всичко. Ние изцяло сме му подчинени.

Движенията и промените в нашите желания и усещания, физическите ни действия, мисли и фантазии – всичко това не сме ние. Човек, в крайна сметка, е усещане. Каквото се усеща в получаващото желание, това съм „Аз”. Изключи ме от усещането и аз ще загубя всякакво осъзнаване, ще изчезна. Всеки от нас всъщност е малко желание за наслаждаване, усещащо своята реалност. Материя няма, „материя” – това е желание. И затова няма никакви проблеми в управлението на милиардите. Тъй като всичко това е единна система, едно цяло. Едно мъничко „щракване” се отразява на всички като в рибния пасаж.

Груповият разум е свойствен за всяко струпване на животинско, растително и неживо ниво. Той съществува и на човешкото стъпало, но тук ние искаме и сме длъжни да съберем това единство сами – над своето желание, въпреки него. Тогава ще установим връзка с общия разум, но вече от по-висш ред.

Като цяло, явлението колективен разум е известно на психолозите и на специалните служби. На животинско ниво то се използва от правителствата да формират общественото мнение. Иначе няма да може да се задържи властта. И това се осъществява не само по пътя на демонстрациите и други масови събития, но и във всекидневния живот – с помощта на средствата за масова информация, на слуховете, разпространяващи се сякаш случайно… Има много канали за въздействие и те са добре известни на всяко правителство.

От тук трябва да разберем, че групата е едно цяло, единно желание, една мисъл, от която никой не може да избяга. Виждаме как мравките се подчиняват на общия разум, но всъщност и хората действат по същата система. Излез на улицата, погледни обявите и новините, малко се дистанцирай от събитията, оцени вчерашния ден, излез от него – и ще се убедиш в това. Излизайки на улицата и ставайки част от цялото, човек вече не се управлява сам. Той бърза заедно с другите, крещи заедно с всички, подчинява се на общия разум. От тук виждаме какво е това обединение. Ако се обединяваме, възниква обща сила, общо желание, общ помисъл. И всеки, който се намира в тези рамки, под това влияние, не е в сила да се покаже, да излезе навън. Да се измъкнеш можеш само ако разрушиш границите на групата. А затова трябва да получиш мощна сила, способна да разкъса взаимната връзка на групата, подобно на това, как ускорителят за частици разкъсва техните връзки. Трябва да придобиеш такова ускорение, за да се откъснеш и озовеш зад защитната преграда – което не е толкова лесно.

На тази основа се изграждат групите, помагащи на алкохолиците да се освободят от алкохолната или наркотична зависимост: стараем се да поставим свързващата сила, потенциала на общия разум срещу потенциала на разрушителната сила.

А в действителност това дори не е общ разум, той не се образува от отделния разум на участниците в групата. Колективният разум на милиардите риби – това не е сбор, превишаващ всяко едно събираемо в милиарди пъти. Не, тук се заражда ново, много по-високо качество. От къде се взима то? От тяхното обединение: сплотявайки се, те прибавят към своето единство силата на Твореца и сега вече Той ги съпровожда във всяко едно движение.

По такъв начин разумът, разкриващ се над всичко, не означава, че мислим еднакво. Този разум ни управлява свише, той не е наша производна – просто обединявайки се, привличаме върху себе си висшето управление от този вид. И това се случва на всички нива на природата.

По подобен начин се случват и революциите, когато тлеещите и едвам забележими искри избухват в пожар, пред който властта не е в състояние да издържи. Нима е трудно да се потуши вълнението със сила? Но не, властващите внезапно се усещат безпомощни, „импотентни”. А работата е в усещането на огромната сила, стояща над народа, който те винаги са презирали. Появява се нещо много високо, а не ниско. Но не е важно колко хора са излезли на улицата – техният вътрешен потенциал внезапно израства до небесата и властта вдига ръце…

От урока по „Предисловие към учението за десетте сфирот”, 06.02.2012

[68868]

Цялата работа е в намерението

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В наши дни всеки специалист трябва да се учи през целия си живот, за да успява в развитието на своята област. Така или иначе, науката открива ясни и абсолютни закони. Съществуват ли също такива закони за тези, които се стремят към духовното? Неоспорими, ясни формули, без помощта на които не можем да достигнем целта?

Отговор: А какво изучаваш самият ти на уроците? Егоистичното ни желание за наслаждение може да се представи във вид на „кутийки”. Това е материалът. А над тях стои намерението за получаване. Самото то представлява проблемът. Материалът на желанието не се променя (константа), то е постоянно – променя се само намерението, променяйки при това цялата реалност.

Така че, не обръщай внимание на материала, той не се поддава на изменение. Затова, ако променяш намерението, това усещане в материала се променя кардинално. Можеш да направиш това само пробуждайки го за промени.

Днес се напълваме с помощта на егоистичното намерение. То цари сред нас, в нашите взаимоотношения. Желанието за наслаждение, обърнато към себе си, иска да получава заради получаване. В следствие на подобна тенденция всички ние усещаме реалността в този й вид.

Между намерението за получаване и намерението за отдаване има пет етапа или 125 стъпала. Става въпрос именно за намерението! В зависимост от това, как се уча да го използвам правилно, желанието ми се разкрива все повече, отново и отново. Така минавам махсом, извършвам съкращение, пазейки се от лошото отношение към ближния, затова построявам добро отношение към него, затова и му отдавам. После се изяснява, че ближният, а също така и цялата „работна територия” съм аз самият, постепенно проявяващ се пред моя поглед.

И всичко това е в степента на сформираното намерение. Освен за намерението, не трябва да се грижим за друго. Единственото лекарство е да пробуждаме помежду си вътрешната, скрита сила, която променя намерението ни. И тогава постепенно, в своята среда, започваме да усещаме световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и Безкрайността. Разкриваме ги тук, между нас, а не някъде в неизвестните далечини.

Трябва само да разкрием в желанието си движещата сила, вектора, насочен към промяна на отношението към ближния. Това е и намерението. Да се надяваме, че ще ни се удаде да се подготвим и да направим това на конгреса в пустинята Арава.

От урока „Въведение в книгата Зоар”, 03.02.2012

[68850]

Строим своя дом

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Въведение в книгата Зоар“, п.26: В хода на строителството всичко се осъществява само в съответствие с детайлите на замисления план… И няма нищо ново в света, което не би изходило от общия корен в света на Безкрайността и личния корен в света Ацилут и не би минало след това през световете БЕА, ставайки творение и въплътявайки се след това в нашия свят.

Създадено е само едно нещо – желанието. В това желание творението и съществува, в него то чувства, мисли и разбира. Колкото е по-голямо желанието, толкова повече граници на своята реалност то може да възприеме.

Ако желанието на творението би останало първично, то не би усещало нищо. Това произтича от четирите стадия на разпространение на пряката светлина. Нашето желание е тръгнало напред, когато светлината е започнала да въздейства на желанието, създадено като нещо от нищото. По време на целия път това желание се е развивало от светлината, получавайки от нея свойства, промени, импулси към действие. В светлината е заложен замисъла на творението, и затова, когато чрез светлината било създадено желанието, в него започва да се реализира този замисъл.

Развивайки се, желанието включва всевъзможни въздействия на светлината, които се превръщат за него в получаване. То получава, усеща, разбира и реагира. Всяко действие на светлината инициира този механизъм на промяна в желанието: отново и отново то включва, чувства, разбира и реагира – безброй пъти.

В действителност светлината е неподвижна – тя само демонстрира себе си в желанието по такъв начин. Именно в желанието произтичат всички промени, докато то не се „преобърне“ толкова пъти и не натрупа толкова изменения, за да спре и започне обратния път. Светлината пребивава в покой, държейки се за своята вътрешна програма, която води желанието назад към нея – но така, че то само да поиска да се окаже в тази точка, където светлината го е породила, и да оправдае своето рождение. По този начин то оправдава и приема светлината.

Целият път към нашия свят и обратно се осъществява посредством светлината. Когато осветява желанието и то се отделя от нея, произтича разпространение отгоре надолу. А след това светлината преминава към обратно въздействие, и творението започва да се сближава с нея, но се сближава осъзнато, желае да се върне към светлината, т.е. да се уподоби на нея. Тогава то получава обкръжаващата светлина като помощ и през цялото време иска да придобие вътрешна светлина – с други думи, да стане като нея.

По моя свободен избор, светлината оказва своето въздействие, променя ме. Тогава получавам подобие, и в мен се разпространява вътрешна светлина – степента на моето отдаване. Така получаващото желание се възвръщаща към светлината и се слива с нея.

С това постигаме първоначалната програма на Твореца, а след това – различните „спецификации“, т.е. частите на общия „строителен чертеж“. Самият „чертеж“ се намира в света Ацилут, а ние в световете БЕА се занимаваме с неговата реализация – поправяне на материала на желанието. Подобно на архитект, човекът строи своя дом – получава власт над своите желания.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 03.02.2012

[68605]

Пристрастения мозък може да поправим с възпитание

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение (University of Cambridge, списание Science): В мозъка на хора с наркомания съществуват някои изменения, открили изследователи от Университета в Кеймбридж. Сходни изменения се установяват и в мозъка на братята и сестрите им, които не вземат наркотици.

Оказва се, че употребяващите наркотици и техните братя и сестри еднакво страдат от слаб самоконтрол и не могат да се спрат навреме. Загубата на самоконтрол е един от основните признаци на зависимост. Такъв човек не е наясно с последиците от своите действия и не може да ги управлява.

Мозъкът на наркоманите е мозък със слаба способност да оцени значението на определени събития и техните последствия, невъзможност да се контролира. Но се оказва, освен това, че мозъкът на наркоманите първоначално, още преди срещата с наркотиците, предварително, генетично е предразположен към формиране на зависимост от вещества или от нещо друго.

Освен това, учените са открили същите изменения в мозъка на роднините на наркоманите, които не приемат наркотици. Това потвърждава факта, че не всичко зависи от генетиката. Условията на живот и възпитанието могат да преодолеят дори най-проблемните функции в структурата на мозъка и да се избавим от пристрастяване.

Реплика: Всичко зависи от възпитанието, дори развитието от Homo Sapiens, или по-точно, от Homo erectus – човек, в смисъла на Адам – от думата „подобен“ на Твореца. Тъй като възпитанието оказва въздействие. А възпитанието чрез кабалистичните източници предизвиква въздействието на висшата светлина, която променя програмата на мислене и общуване.

[68900]

Особеност на интегралната система

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато се сблъсквам със закона за взаимно поръчителство и виждам неговото действие, аз веднага започвам да следя другите, да не вземат да пробият дупка в лодката и чисто егоистично настоявам да не правят това.

Отговор: От поправената, алтруистичната страна, аз действам по различен начин. Казвам си: всички те са перфектни, мога да бъда абсолютно уверен в тях, единственото, което ми липсва е да се контролирам, така че да ги допълвам правилно.

Ако съм с правилно поведение в интегралната схема, то цялата схема ще бъде правилна. Това е обратното следствие на същия закон, когато всеки е отговорен за всички. Ако, намирайки се в интегралната система, се държа правилно, то задължавам цялата интегрална система да се държи правилно. Ако някой нарушава този закон, то цялата система се срива.

В техниката има примери за различни системи, включително и интегрални.

Има дискретна система, където ясно са обозначени началото и края и всички работни части чрез импулс общуват  една с друга.

А има система, която се задейства от получения сигнал, след което се успокоява, преминава в състояние на равновесие и, едва след това, вие получавате от нея сигнала като решение на проблема. Тази система се нарича интегрална, аналогова.

В тези системи става смущение и естествено усредняване, успокоение. Вие няма да видите никакъв резултат дотогава, докато всичко не се успокои и не достигне до общ знаменател, до решение.

В началото, когато подавате сигнал, вие привеждате, да кажем, егоистичната среда в объркано състояние. Тогава идва поправяне: постепенно се постига успокоение, баланс между абсолютно всички части на системата. И след това вие получавате от нея потенциала, който е резултат от нейното съединение. Ако имаме предвид човешкото общество, то полученият резултат се приема от всички равномерно, еднакво, с добро, и всички се стараят да поддържат именно това състояние, защото то е най-комфортното за всички.

От 8-а беседа за интегралното възпитание, 15.12.2011

[68737]