Въпрос: Какъв е висшият корен на черните буквите? От къде идва силата им?

Отговор: От точката на буквата йуд. Казано е в стихотворението на Ари:

“Знай, до началото на творението е била само висшата, запълваща всичко със себе си, светлина.

И  е нямало свободно, незапълнено пространство –

Само безкрайна, равномерна светлина, която заливала всичко .

И когато решил Той  да сътвори световете и населяващите ги същества..” –

Тогава започва да се разкрива желанието за наслаждение, нещо противоположно на светлината.

Светлината е отдаване и любов. И изведнъж, вътре в отдаването и любовта започва да възниква нещо черно, различно от отдаването и любовта. Всъщност, тази мъничка капка, нещо неравностойно на светлината, различно от нея, което се формира в нея –именно това се нарича творение. Друго творение няма. Всичко останало се е развило от нея. Всичко останало се определя от това минимално, мъничко различие от светлината, което започва да се развива за сметка на светлината – започва да усеща себе си и да осъзнава своята противоположност на светлината.

И тогава ние говорим за четири стадия на разпространение на светлината, Безкрайността, съкращаванията и по-нататъшното развитие на творението. Но в действителност, нищо не се променя: остава си същото мъничко различие от светлината. Единственото, което расте в него, е усещането, колко противоположно е  то на светлината. Но всъщност, то е съвсем малко по-различно от светлината.

Затова Творецът е създал само точка на буквата йуд, а всичко останало се развива вътре в тази точка. Това е коренът на буквите.

[68295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да прехвърлим човека от нивото на умозрително възприемане, чрез тази идея, на ниво усещания, при което той ще бъде готов да отстъпи?

Отговор: Това е възможно само при условие, че човек вижда и така усеща, разчитайки на голям брой примери, колко той е свързан с другите и зависи от тях, доколко няма избор и колко е добре да бъде в правилна връзка с другите. Това означава,че човек трябва да види какво печели и какво губи. Това е етап от убеждаването.

След това преминаваме към практическа работа с групи от хора. Те трябва да включват въпроси и отговори, игри, песни, филми – трябва да преведем човека през емоционалното възприятие на плюсовете и минусите на поръчителството и обединението, да му покажем, в истинската му форма, до какво може да доведе изпълнението или неизпълнението на тези принципи. Това е вторият етап.

Третият етап, трябва да използваме това, което се нарича „навикът става втора природа“ – вече говорихме за това в предишните беседи. Ако човек свикне да се съобразява с другите и да бъде свързан чрез взаимно поръчителство в малка група, постепенно, обучавайки се на това и разбирайки, че това му е изгодно, той пренася това към все повече и повече хора, докато достигне до едно състояние, в което възприема целия свят като един общ кръг.

Трябва да привлечем към сътрудничество учени, които говорят за това на научен език. Те обясняват от гледна точка на природата това, което се случва и какво ще се случи във всеки конкретен случай, както и един лекар, който казва: „Вие сте с такова заболяване и само това лекарство ще ви помогне. Но това лекарство е постижимо.“ Наистина е трудно, но човек е готов да се откаже от всичко за живота си.

Трябва да използваме силата на обкръжението, което може да убеди човек във всичко. Мога да кажа на черното – бяло. Ако до мен стоят 20 души и в продължение на 20 часа ме убеждават, че то е бяло, аз ще започна да мисля, че е бяло. Мозъкът ми променя програмата и като резултат от външното убеждаване, аз започвам да виждам, че това е бяло! Това е практическо потвърждение.

Влиянието на обкръжението променя свойствата на човека, променя всичко, с което сме свикнали. Все пак, това е начинът, по който сме расли! Не сме знаели какво виждаме и какво става около нас, на това са ни научили! И сега само трябва да разберем, че човек може да бъде научен на всичко. Трудно е да се изтрият стереотипите му, но ние не правим това, а само поправяме егоистичното му изкривяване, за да може, като отдава на другите, сам да се наслаждава.

В крайна сметка, той получава правилната егоистична печалба, а и как може да бъде иначе?! Грижат се за него, обещават му най-доброто, само че за това трябва да отстъпи, и какво от това? За всичко в живота трябва да платиш! Все пак, това не е чак толкова голяма отстъпка, понеже още щом човек започне да се отнася само с добро, с любов към другия, той започва да се наслаждава от това, което отдава.

Човек не трябва никога да чувства натиск и напрежение: „Нямам изход, аз ще се отнасям добре към теб, въпреки че това изисква от мен огромни душевни сили, вътрешни усилия…“ В никакъв случай! Трябва да създадем такива медии, такива външни въздействия върху човек, че той да се промени и на него изведнъж ще му стане по-леко! Той ще започне да се наслаждава от това, че се отнася добре към теб. Ще се намери в един прекрасен свят! Всички се отнасят добре с него и той се отнася добре с тях!

Трябва да преминем от релсите на принудата в релсите на доброволността, да се научим да отстъпваме, отначало принудително, а след това – по желание.

От 5-а беседа за новия живот, 27.12.2011

[68225]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Говорихте за това, че вместо към напълването трябва да се стремим към желанието, към потребността. Какво означава да се стремим към желанието? Какво означава да получим напълване от желанието?

Отговор: По улицата върви младеж и целият сияе от щастие. Защо? Той обича момиче.

Кажете, какво му става от тази любов? Защо това чувство така го напълва? Какво получава той? Той не получава, а е готов да отдава. Той иска да се свърже с нея, да обича. Не говоря за любов между възрастни хора, не и за сексуални отношения, а за по-високо чувство, макар то също да е основано на получаване.

Ти обичаш човека и искаш да му направиш удоволствие. Искаш на него да му бъде хубаво, стремиш се да се свържеш с него.

Освен хормоналното влечение, присъщо и на животните, ни е дадено това възвишено чувство, за да научим нещо от него. Нищо не е създадено просто така. Затова в нашия биологичен организъм, в това белтъчно тяло има някакво въодушевление от чувството към ближния, наречено любов на един човек към друг.

Защо това ме напълва? Чувствата ни напълват. Любовта се напълва от това, че съм в отдаване, а не в получаване. И ако получавам нещо от обичащия ме, то е само, за да ме пробуди и да откликна в отговор. Но, всъщност, ако в мен живее любовта, аз се наслаждавам, отдавайки на любимия човек, а не получавайки от него.

Това са закони на природата, нищо не можеш да  направиш.

От урока по книгата „Зоар“, 30.01.2012

[68030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Не е възможно да се приближиш до истинската любов, без да се осланяш на ненавистта. Без ненавистта имаме само животинска любов, игра на  хормони. Една инжекция – и ти вече обичаш. Друга инжекция – и ето, ти вече не обичаш. Любовният плам в нашия свят е гонитба за самонапълване. Когато ти се прияде – заобичваш бифтека, когато искаш да създадеш семейство – заобичваш децата и жената. Това са различни видове напълване, които могат да се възпроизведат, съединявайки електроди към мозъка.

Истинската любов се изгражда над ненавистта. Иначе тя не може да бъде усетена. И затова в нашия свят няма любов, тъй като става дума за човешка любов, а не за животинско привличане, което ми доставя егоистично удоволствие, без да имам реална основа.

Въпрос: Това ми напомня на мултипликационен филм, в който героите се озовават във въздуха над пропаст, но продължават да бягат още известно време, преди да погледнат надолу.

Отговор: Вярно, те откриват, че са увиснали над пропастта – и тогава падат. Точно това се случва днес и със света. Това е напълно адекватна илюстрация на кризата. Ето защо власт имащите се страхуват да погледнат надолу.

Въпрос: Как да се хвана за нещо в такава ситуация? Как да достигна до истинската любов?

Отговор: Всъщност аз съм малък човек, не усещам висшите материи, в създалата се ситуация само се обърквам. Какво да правя? Отговорът е прост – трябва ми група. Това е едновременно и диагноза на болестта, и лекарство.

От урока ”Предисловие към учението за десетте сфирот”, 31.01.2012

[68209]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В какво се състои действието издигане над егоизма? Това мисловен процес ли е или включване на някакво намерение? Какво е това?

Отговор: Можете да се опитате самостоятелно или с помощта на психолог да разкриете своята същност. Просто да откриете себе си, така да се каже, да направите дисекция и да изложите своята същност пред себе си с всичките й свойства, желания и мисли.

Свойствата са ни дадени от природата, желанията се формират под влияние на обкръжаващата среда, а мислите се формират за да изпълним и реализираме тези желания, да достигнем желаното. Такива сме създадени.

Когато виждате пред себе си цялата картина на вашия психологичен вътрешен  свят, тогава можете да се отнасяте обективно към нея, сякаш това не сте вие, и можете да работите над самия себе си.

Ако при това се присъединявате към някаква особена цел, която искате и можете да постигнете и започвате правилно да работите с вашите вътрешни дадености, свойства, получени от родителите или от далечни прадеди, да работите с желанията, които сте получили от обкръжаващата среда в процеса на възпитание и с мисълта, как максимално да реализирате тези свойства и желания, ако виждате пред себе си някаква много сериозна, голяма, грандиозна цел – значи, вие можете обективно да започнете работа със своите дадености, за да постигнете тази цел.

Тази цел се поддържа от обществото около вас. Вие можете с помощта на обществото, с помощта на тяхната критика, одобрение, с помощта на тяхната поддръжка, получавайки от него сила, енергия, да започнете да работите с всичко това. И това общество постоянно ще ви показва вярната посока към целта, защото целта е вътре в самото общество – внедряването ви в това общество като органичен елемент.

В такъв случай вие се издигате над себе си и гледате на себе си отстрани – от страната на това общество, от страната на тази цел. И естествено, започвате правилно и обективно да се променяте, при това независимо, какво усещате в своите егоистични желания, мисли и свойства. Основната проверка е , че при това се интегрирате с обществото и още повече се доближавате до  целта си.

Ако това е така, на вас ви е напълно безразлично, какво правите със себе си. Това означава да се ”издигнете”.

Човек сам трябва да дойде до тази цел, до това ниво. Защото всеки от нас трябва осъзнато да постигне състоянието на интегрално взаимодействие с останалите, използвайки при това всичките вътрешни и външни ресурси на обкръжаващото общество и своето собствено. Но той трябва сам да се промени , а не само да популяризира тази методика.

От 7- та лекция за интегралното възпитание, 14.12.2011

[68075]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Съобщение: За пръв път в историята на интернет бунтът и протестите започнаха в самата мрежа. Много уеб-сайтове прекратиха своята работа, потапяйки мрежата в “информационно затъмнение”.

Протестите са предизвикани от два законопроекта – Sopa и Pipa, подготвени от правителството на САЩ. Официално тези законопроекти са предназначени да преустановят пиратските продукти и да защитят авторското право на уеб-сайтовете извън границите на САЩ. При това, проектите вече са подложени на критиката на такива уважавани източници като Google, Wikipedia, Tumblr и Twitter. Членовете на интернет-съобществото са убедени, че тези закони ще задушат всички признаци на свобода и откритост в мрежата.

Единственото място в света, където винаги можеше да се намери безплатна и свободна информация, вече е под ударите на Американското правителство. Никой от тези, които са подготвяли този закон, дори не е помислил да се поинтересува от мнението на средностатистическите потребители.

Световната криза се добра и до мрежата, но ни се иска да вярваме, че прогресивната част от човечеството все още може да повлияе на хода на тази история.

Реплика: Има два пътя – цензура или възпитание. Цензурата не е поправяне. Ако не започнем да се поправяме, да се възпитаваме – мрежата, създадена от нас, ще ни “изяде”, защото представлява нашето собствено уродливо отражение. Необходимо е не ограничаване на мрежата, а възпитание на човечеството. Ето с какво трябва да се заеме мрежата! Ако някой извънземен влезе в нашия интернет и види какви сме – не бихме ли се засрамили от себе си…?

[67185]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Как да се поправим, за да съществуваме добре, спокойно, безопасно? А иначе така ще си останем безработни, с криза в семейните отношения и възпитанието, с проблеми във всекидневния живот. Стигнахме до това, че отсъствието на взаимно разбиране и усещане е станало определящо в нашата съдба. Цялото човечество е подобно на едно семейство, но това семейство е несполучливо.

Затова говорим за примирието, което трябва да стане с помощта на трета сила. Когато между съпрузите възникнат проблеми, те се обръщат към психолог – сега е модерно да имаш личен психолог, който постепенно ги сближава. Той беседва с всеки поотделно и с двамата заедно, задава въпроси, обяснява ситуацията, задължава ги да общуват един с друг и да разкриват себе си. Помага им да разберат първо себе си, а след това и партньора.

И тогава на всеки му става ясно, че дори той да е противоположен на другия, си струва да тръгне към взаимни отстъпки. И единият да не изказва всички свои претенции, и вторият да прощава и отстъпва в нещата, които не са му по душа, както е казано, че “всички престъпления ще ги покрие любовта”.

Ние разбираме взаимните “престъпления”, нали от природата всички сме егоисти и никого не зачитаме. Но ако ни е ясно, че нямаме избор – и в семейството, и в производството, и в екологията, – то от безизходица ще приемем методиката, която ни помага да се съединим един с друг.

Тази методика е чисто психологическа: да говорим един с друг, за да знаем и разбираме по-добре характера на човека или особеностите на целия народ. Да не се стесняваме, да говорим открито, като възрастни, умни хора.

Да, ние сме различни, но над различията трябва да се съединим, да не се потискаме и укоряваме за неприятните склонности и свойства. Те са във всеки, но ние се издигаме над тях и казваме: “любовта ще покрие всички престъпления “. Престъпленията съществуват, но постепенно, изхождайки от любовта, преставаме да им обръщаме внимание!

Така майката смята своето дете за най-доброто, най-красивото. Тя не е способна да види в него нищо лошо или недостойно, защото любовта я заслепява, и тя вижда в него само хубавото. И дори това, че в него има също лошо, тя не го забелязва. А в съседското дете, обратно, вижда отрицателната, а не положителната половина, защото към него не изпитва любов. Но, ако допуснем, че в нея възникне любов към него, то и в него няма да вижда лошо – само хубаво.

Това виждаме в живота. Кажи на майката за недостатъците на характера или поведение на детето – тя няма да се съгласи с това. Тя или напълно ще го оправдае, или изобщо ще отрича всичко, защото всъщност не вижда в него лошото. Това се нарича, че “всички престъпления се покриват от любовта”.

И към взаимното поръчителство, което трябва да постигнем, стигаме постепенно. Избор няма, и ние започваме от далеч да се вглеждаме и изучаваме един друг. Но това учение по начало трябва да бъде насочено към построяване на връзка на любов над различията.

Тоест отрано тръгваме към отстъпки, и тогава в нас се появява възможност да се обединим също и на чувствено ниво. А когато се сближаваме, то светът става по-спокоен и надежден. Не се страхуваме да пускаме децата да се разхождат сами, всеки човек може да се погрижи за тях не по-лошо от нас, а ние да се погрижим за другите. Ако мечтаеш и си представяш добро общество, то, разбира се, това трябва да бъде общество, в което се съблюдава закона на взаимното поръчителство.

От 5-тата беседа за новия живот, 27.12.2011

[67972]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→